Доц. д-р Костадин Нушев
Академична конференция за връзката между екологията, религиозните ценности и християнската отговорност за творението се проведе в Софийския университет. Конференцията „Промени на климата и религия: Рефлексия и взаимодействие“ беше открита от г-н Младен Шишков, председател на Комисията по околна среда към Народното събрание, управляващият редактор на „БлуЛинк“ Павел Антонов и доц. д-р Светослав Риболов – заместник-декан и доцент от катедра „Систематическо богословие“ в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
Научно-практическата конференция започна с приветствие на Русенския митрополит Наум към участниците – лектори бяха богослови, юристи, експерти, журналисти, докторанти и студенти, които представиха различни аспекти от съвременната екологична проблематика за климатичните промени и отговорността за творението според съвременните виждания на Църквата. На дискусионния форум присъстваха православни духовници и католически свещеници, които представиха съвременните екологични възгледи и инициативи на Вселенската патриаршия, ролята на Светейшия патриарх Вартоломей в неговата пастирска и мисионерска дейност за защита на околната среда и католическото движение „Laudato Si“, вдъхновено от едноименната енциклика на папа Франциск от 2015 година.
На конференцията бяха представени доклади за връзката между християнската етика и екологичните ценности, библейските основания за отговорността на човека за творението (Бит. 2:15), православната аскетика и молитвена практика и тяхното значение за формиране на екологично съзнание в духа на Църквата и нейната литургична традиция.
Важно юясто в програмата на конференцията беше представянето на книгата на Вселенския патриарх Вартоломей „Среща с тайнството“ от Русенския митрополит Наум и д-р Златина Иванова, преводач на книгата. която съдържа важни и основополагащи текстове за съвременното православно свидетелство за вярата и мисията на Църквата в съвременния свят. Вселенският патриарх получи миналата седмица наградата „Темпълтън“ в САЩ заради неговата екологична дейност и каузата, която отстоява като духовен лидер, че „екологичната справедливост е неразделна част от социалната справедливост“, а грижата за творението е неразривно свързана с християнския етос и духовния живот на Църквата.
В тази перспектива и насоченост бяха много от изказванията и докладите на участниците в интердисциплинарната дискусия. Престъпленията срещу природата, експлоатацията на природните ресурси без грижа и отговорност за повереното от Бога творение в ръцете на човека, са престъпления срещу околната среда, нарушаване на правата на човека и накърняване на общественото благо.
Според християнската съвест и днешното свидетелство на Църквата става все по-ясно, че без екологична устойчивост няма и не може да има социална и икономическа устойчивост. Много социални неправди като бедност, глад, принудителна миграция и неразумно използване на материалните блага са причина или последица на екологичните аномалии и природни бедствия. Божията справедливост се проявява на земята в днешно време и чрез природните бедствия и екологичните кризи, които заплашват човечеството с опустошения и катастрофа.
Примери за екологична справедливост и връзката между социални и природни бедствия са многобройните горски пожари, урагани и наводнения, рзрушения и конфликти, миграционни потоци и етнически конфликти, които имат пряка връзка с глобалното затопляне и климатичните промени. При много от тези екологични и социални бедствия можем да видим Божията справедливост и Христовата мъдрост на Евангелието, която звучи все по-настойчиво като предупреждение към съвременното човечество: „Той [неразумният] прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше основана на камък“ (Лука 6:48).












Участниците в конференцията се обединиха около тази християнска мъдрост, завещава от Спасителя на Църквата като призив за отговорност пред Бога за творението и спасението в този решаващ етап от развитието на съвременната цивилизация. Днешната технологична цивилизация се нуждае от преоткриване на универсалните ценности на вярата и религията за оцеляването на човечеството и за опазване на свещения дар на живота и природата като предоставени от Бога на човека като техен пазител и разпоредител, а не само като господар и консуматор на материални блага за своето земно съществуване.
Конференцията завърши с доклад на Щелян Димов за разсъжденията на светите отци на Църквата за природата. Разгледани бяха словата на светите отци до IV век за почитта към природата, като в продължение на презентацията се дадоха примери и на по-късни светци, които изразяват любовта си към към Бога с любовта към природата и животните. Такива са свети Амфилохий с любовта към дърветата и свети Маман с любовта към лъвовете. В прехода между мненията на някои съвременни богослови като Йоан Зизиулас и Сава Агуридис за почитане и опазване на природата, се достигна до диалога на Вселенския патриарх Вартоломей I и папа Лъв XIV, които освен празнуването на общия ден за молитва за околния свят на 1-ви септември, успяват да обединят и християните около общата мисия.
Дискусиите върху темата на конференцията очертаха важни насоки за бъдещи дискусии и образователни инициативи за работа със студенти, ученици и младежи в духа на християнското образование и обучението по религия и етика в днешното българско училище.
