Акатист – от гр. Ακατιστος “akathistos“, буквално означава “без сядане, т.е. правостоящ” – поетическо произведение (най-често хвалебни песнопения) за прослава на Иисус Христос, Св. Богородица и светиите, при изпълнението на които се стои прав. Акатистът е близък по форма до древния кондак. Състои се от 25 отделни строфи, всеки две от които, освен последната, образуват смислено звено. Последната, 25-та строфа на акатиста (кондак 13) представлява молитвено обръщение към прославяния светец. Сборниците с акатисти се наричат акатистници.
Първият от известните акатисти е бил посветен на Пресвета Богородица и е написан в памет на чудесното освобождение на Константинопол от нашествието на персите (626 г.). Това е указано и в текста на самия акатист: “Радвай се ти, която си прекратила поклонението на огъня”. Наричан е Велик акатист и по негово подражание са съставени много акатисти.
През VII – IХ в. акатистът е изместен като жанр от канона, но през XVIII – XIX били отново съставени множество акатисти. Акатисти се четат по време на молебен и при други богослужения. Извънбогуслужебната употреба на акатисти в молитвеното правило не бива да бъде за сметка на по-чистата поезия на псалмите, стихира или древните кондаци.