Ренета ТрифоноваПродължаваме темата от рубриката Християнство и екология за мястото на Творението в Божието домостроителство за спасението на човека и за Красотата на света, често разглеждана в беседите на Вселенския патриарх Вартоломей. Богословската статия на проф. Иван Панчовски Отношението на изкуплението към творението, както и една от последните публикации на страницата на Русенския митрополит Наум за бездомните животни с мисли на св. Франциск от Асизи, повдигна въпроса: може ли един човек, който не обича животните, да обича Бога и човека?
В нашия форум бяха дадени и примери, от които се вижда, че това не винаги е така – често хора, които обичат много животните, имат пренебрежително отношение към другите, а могат да бъдат и откровени атеисти или дори престъпници.
В християнството обаче човекът е личност пред Бога – единствена и неповторима. Затова и за отношението им към творението можем да си създаваме впечатление и мнение заради делата им, според тяхното духовно израстване и плодовете от него. За да бъде любовта към другия истинска, действена и спасителна, тя трябва да се възпитава в човека още в най-ранната му детска възраст и винаги започва с най-ниското стъпало – любовта към творението – природата и животните, за да стигне до най-високото – любовта към хората, към Бога и дори към враговете.
В деня на бездомните животни, в рубриката ни за екологията публикуваме кратък откъс от беседа на отец Андроник, в която той отговаря на въпрос за Ной и Ноевия ковчег, свързан с отношението на човека към животните и обсъжда въпроса не правим ли грях пред Бога, когато го молим да облекчи някакво страдание на нашите домашни любимци:
„Ако ти не можеш да обичаш едно животно, за каква любов към хората и Бога може да става дума? Ако ти не си в състояние да обичаш животното – тази невинна твар, която страда за нашите грехове, тогава ти тихо ненавиждаш хората. А всички твои думи за любов към Бога и към хората са просто лукавство, и това лукавство е първо е пред самия теб.
Сега, искам да ме разберете правилно. Аз не казвам, че човек, който обича животните, той задължително е светец и обича хората, съвсем не! Ние познаваме случаи, в които хора са извършвали страшни престъпления и ние знаем от биографията им, че те са обичали животните. Затова фактът, че обичаш животните, не те прави светец и не означава, че обичаш хората и Бога, не. Но мисълта ми беше такава, че ако не си в състояние да обичаш едно животно и просто да му съчувстваш, ти на 100% не си в състояние да обичаш и хората.
Духовният закон за нас започва с възрастването на душата, като се учим в началото да обичаме първо невинните твари – и ако трябва да вместим в себе си любовта към човека с неговите страсти и грехове, у животното това го няма.
Ако ти дори животното не можеш да обичаш – невинното и чисто, страдащо за твоите беззакония, за каква любов можем да говорим? И добрата новина е в това, че такива хора на практика са много малко“.
Цялата беседа можете да чуете на този линк: Анти евангельские проповеди А.Ткачева. Забивание камнями. Образ и подобие Божие. О любви к животным. (youtube.com)
