Ренета Трифонова
Ренета Трифонова
Вървиш си по улицата, връщайки се от храма, и … пада балистична ракета и те убива. Преди това може да си слушал тропара за общото възкресение, който се пее на Лазаровден и Цветница и да си се радвал с децата в църквата на хубавия и светъл празник, след което … просто умираш.
Умираш изведнъж, от „осветена“ и „благословена“ от РПЦ бомба с касетъчна глава, за да има повече поражения – за повече убити и ранени хора. Като днес в Суми. Докато пиша този текст, броят на жертвите непрекъснато расте. Има и деца. Убийците нямат срам и страх дори от Бога. Убиват отдавна на християнски празници. Нарочно. Нагло. Безпардонно.
Всеки, който мълчи за това безобразие и терор носи вина пред Бога. Включително и църквите, които мълчат и не призовават терорът над цивилното население да спре, а РПЦ да понесе своята отговорност, заради подкрепата на този ад в Украйна.
Ако Църквата издигне достатъчно висок и мощен глас – а тя може това – ще има огромен ефект. Но тя сякаш свикна със смъртта.
Какъв парадокс! Очакваме възкресението и проповядваме вечния Живот, а мълчим и търпим убийците, които отнемат живот.
Но ако ние мълчим, камъните ще проговорят.
Ето какво казва Евангелието за тези, които не разпознаха истинския Живот на днешния ден:
„А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, забрани на учениците Си.
Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!
Но сега това е скрито от очите ти, понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен“. (Лука 19:37-44).
