Християнство.бг
Трикратно в гръцкия текст на Откровението на св. евангелист Иоан Богослов се среща един символ за означаване на начало и край. Този символ е изразен чрез фразеологизирана употреба на съществителните имена алфа и омега. Произходът му вече е бил посочен в две кратки вестникарски статии [вж. Пиперов 1963 и Братанов 1997] и в един речник [Вътов 2002: 27]. В настоящата статия ще приведа още сведения за произхода на този фразеологизъм и за влиянието на израза върху обогатяването на фразеологичното богатство на някои от съвременните европейски езици.
Произходът на този начин на изразяване е свързан със Стария Завет (за смисъла срв. Ис 44: 6; 48: 12; Кол. 1: 15 – 18; Откр. 2: 8).
В Талмуда се среща означаване на начало и край чрез първата и последната буква на еврейската азбука – алеф и тау, вж. евр. מן א ועד ת (мин алеф веад тау = от алеф и до тау). Този способ на употреба на първата и последната буква от азбуката е калкиран в Откровението на св. евангелист Иоан Богослов, като са използвани първата и последната буква на гръцката азбука, понеже оригиналът на книгата Откровение е написан на гръцки език. Особеност на фразеологизма е обстоятелството, че първата буква (алфа) се изразява чрез дума, а последната буква (омега) – чрез звуковия си белег. Причина за това е фактът, че името омега е от византийската епоха. Ето случаите на употреба в Откровението[1]:
1. έγώ εἰμι τὸ ἄλφα καὶ τὸ ὦ, λέγει κύριος ὁ θεός (Откр. 1: 8; лат. Ego sum Alpha et Omega, dicit Dominus Deus; бълг. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, – казва Господ);
2. έγώ [εἰμι] τὸ ἄλφα καὶ τὸ ὦ, ἡ ἀρχὴ καὶ τὸ τέλος (Откр. 21: 6; лат. Ego sum Alpha et Omega, principium et finis; бълг. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят);
3. έγώ τὸ ἄλφα καὶ τὸ ὦ, ὁ πρῶτος καὶ ὁ ἔσχατος, ἡ ἀρχὴ καὶ τὸ τέλος (Откр. 22: 13; лат. Ego Alpha et Omega, primus et novissimus, principium et finis; бълг. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният).
В първите два случая изразът се употребява от Господа, а в третия говори св. Йоан Богослов, но от името на Господ Иисус Христос.
Изразите алфа и омега и от алфа до омега се срещат в различни европейски езици – латински, черковнославянски, новогръцки, руски, украински, чешки, словашки, полски, немски, английски, норвежки, латишки, френски, италиански и т.н. Фразеологизмът алфа и омега се среща и в нашия език, където е проникнал по книжовен път – чрез преводите на Новия Завет.
По модела първа буква + последна буква и от първата буква до последната буква в различни езици възникват фразеологизми, съставени съответно от първата и последната буква на дадената азбука. Ето няколко примера за смислово съответствие на словосъчетанието от алфа до омега: 1. в немски – von A bis Z; 2. в английски – from A to Z; 3. в норвежки – fra a til å; 4. във френски – depuis a jusqu’à z; 5. в италиански – dall’ a alla zeta; 6. в турски – A’dan Z’ye kadar. А ето и два примера за съответствие на фразеологизма алфа и омега: 1. в норвежки – a og å; 2. във фински – a ja o.
Във всички посочени по-горе случаи е налице калкиране. Особено показателно е, че при промяна на състава на съответната азбука се променя и съставът на израза. Например в руския език този фразеологизъм до правописната реформа от 1918 г. е употребяван във вида отъ аза до ижицы (азъ и ижица са съответно първата и последната буква на черковнославянската азбука и на руската азбука до правописната реформа от 1918 г.)[2]. След реформата обаче буквата я остава последната буква в руската азбука и съставът на фразеологизма вече е променен, вж. от а до я [Словарь 1991: 38]. Вариантът отъ аза до ижицы сега се чувства като остарял[3].
Описаният по-горе модел е използван и в нашия език, вж. от а до я. Той е един от многобройните случаи, в които е налице обогатяване на българската фразеология под влияние на Свещ. Писание.
ИЗТОЧНИЦИ
Библия 1998: Библия сиреч Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. София: Издава Св. Синод на Българската църква, 1998.
Даль 1882: Даль, Вл. Толковый словарь живаго великорускаго языка. Т. IV (Р – Ѵ). С.-Петербургъ – Москва, 1882.
Словарь 1957: Словарь русского языка. Т. I (А – Й). Москва: Государственное издательство иностранных и национальных словарей, 1957.
Словарь 1991: Словарь современного русского литературного языка. Т. I (А – Б). Москва: Русский языкъ, 1991.
Novum Testamentum Graece et Latine s.a.: Nestle – Aland. Novum Testamentum Graece et Latine. 28. revidierte Auflage. Stuttgart: Deutsche Bibelgesellschaft, s.a.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Братанов 1997: Братанов, И. Алфа и омега. // Църковен вестник, XCVIII, № 13, 26.05. – 08.06.1997, с. 4.
Вътов 2002: Вътов, В. Библията в езика ни (Речник на фразеологизмите с библейски произход). Велико Търново: Слово, 2002.
Пиперов 1963: Пиперов, Б. Значението на библейския израз “Алфа и Омега”. //Църковен вестник, LXIV, № 34, 05.10.1963, с. 2.
Текстът е публикуван в: „Отговорността пред езика“, кн. 6, Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Марияна Стефанова, УИ „Епископ Константин Преславски“, 2020 г.
[1] Цитатите от Новия Завет на гръцки и на латински език привеждам по 28-то издание на Нестле-Аланд [Novum Testamentum Graece et Latine s.a.], а на български – по синодалното издание на Библията от 1998 г. [Библия 1998]
[2] Вариантът с ижица е засвидетелстван например във второто издание на тълковния речник, съставен от Вл. Дал [Даль 1882: 683].
[3] В руския език този фразеологизъм има още един вариант – от а до зет [Словарь 1957: 1]. В този случай краят е представен чрез названието на латинската буква z (по-точното название на последната съставка е зета, вж. лат. zeta и грц. zÂta).
