Християнство.бг
Архиепископът на Америка, г-н Елпидофор, в обръщението си към втория монашески събор, състоял се в манастира „Св. Антоний“, Аризона, говорѝ за монашеството, за неговото значение и приноса му към света.
Негово Високопреосвещенство обърна особено внимание на св. Йосиф Исихаст и на неговия ученик – стареца Ефрем Аризонски, основател на православното монашество в Съединените американски щати и Канада.
„Наслаждаваме се на сладките и вкусни плодове на тази вековна традиция. Един свети Антоний, един свети Сава, един свети Теодор, един свети Атанасий, един свети Йосиф Исихаст, един старец Ефрем с пламъка на любовта и голямото желание за аскетизъм в сърцата си преобразиха и осветиха света”, каза той.
Г-н Елпидофор подчерта, че „старецът Ефрем и неговите ученици и духовни чеда по света са истински носители на православното исихастко предание на св. Йосиф Исихаст, храбрият воин Христов, който пожъна духовния мед на мълчанието, получи вдъхновението на древните аскети и стана образец на аскетичен живот и чиста молитва. Въздействието на живота и делото на св. Йосиф Исихаст за духовното възраждане на светогорското монашество и за връщането към традицията на „Добротолюбие“-то в православния църковен живот в Гърция, Кипър, Канада, и тук, в нашата Америка и в целия свят, е от ключово значение“.
Той продължи да говори за делото на стареца Ефрем, като каза:
„Старецът Ефрем, наблюдавайки със съзнателно усърдие свещеното дело на сърдечната молитва, вкуси от енергиите на божествената благодат, упражнявайки се в нозете на св. Йосиф Исихаст. С постоянното си вътрешно делание той наистина стана съсъд на благодатта на Светия Дух и когато се изпълни времето, той „премина в Америка“, за да стане мисионер на истинския сърдечен мир.
Преди пристигането на стареца, в Америка бяха направени няколко опита за създаване на монашески общности, но без желания резултат. Със своята аскетична простота, но изпълнен с мисионерска ревност, имайки озарение свише за успеха на своето начинание, той не само пренесе православната монашеска традиция в Америка и Канада, но и стана покровител на десетки монашески общности и, нека да кажа, освети с молитвеното си присъствие Новия свят.
Хиляди хора намираха утеха под неговия епитрахил, защото неговата грижа бе не само да приближи хората до Христос и Църквата, но и да ги направи борци срещу страстите и изкушенията на този век. Мнозина противодействаха на стареца, може би не познавайки достатъчно духовната стойност на монашеството и не предвиждайки динамиката на монашеския живот. Но старецът, полагайки непреодолими усилия, болки и сълзи, с образцово търпение и най-вече с евангелска любов и всеопрощение към ближния, убеждаваше и най-скептичните и стана пример и светлина в мрака на духовното невежество. Той се жертва докрай, за да предаде на всички ни безопасен и посилен път за спасение”.
Завършвайки своето слово с делото на стареца Ефрем, архиепископът на Америка му отдаде дължимото, като каза:
„Вярвам, че това е пряко свързано както със сътресенията, които изпитваме в съвременната църковна ситуация, така и с начина, по който покойният старец посрещаше изкушенията, идващи от страна на църковната администрация. Освен това, което обясних, старецът Ефрем е носител и на истинска църковна мъдрост. Свети Йосиф Исихаст е учил, че въпреки всички различни катаклизми, които я връхлитат от време на време, „в лицето на Вселенската патриаршия на Константинопол намираме Църквата“.
————
Превод: архим. Никанор (Мишков)
Източник: Orthodoxia News Agency
