Анаксиос

Нашият патриарх и неговият екип носят огромната вина за сегашната трагедия.

Любимата му идея, подхранвана от него, е тази за Руския свят.

Това е една етнофилетистка ерес за изключителността и особеното значение на руснаците.

И за това, че само в света на този необикновен етнос, само когато този руски етнос се събере, обедини в една държава, сред него ще се създадат изключителни и благословени условия – дори не и за спасение, тази дума почти не се произнася – а за някакъв особен християнски живот според Божиите заповеди.

„Православно царство“.

Всички говорихме и говорим за Руския свят, сякаш в християнството става дума именно за него…

Проповядваме за Руския свят, но изобщо не говорим за Божия свят.

Болшевиките искаха да „построят нов свят“.

Патриархът иска да изгради Руски свят.

И никой не е искал и не иска да строи Божи свят.

Защото той трябва да се гради не около самите нас.

В края на краищата там, около мен, всичко е лошо, и затова ще изградим Руски свят и ще подобрим и ще разкрасим всичко там.

И всичко ще бъде добре.

Всичко това е така, защото на нас, руснаците, които приемаме тази ерес, ни изглежда, че всичко околовръст е лошо.

А вътре в нас, в нашето руско сърце – там всичко е наред.

Ние смятаме, че около нас всичко е едно пепелище.

И там бързо трябва да направим град-градина.

Колко истории сме чували за това какви са тези около нас – толкова тъпи.

Колко са бездуховни.

Колко са неискрени.

Всички тези въздишки на Тютчев и Достоевски за особената святост на Русия…

С ум Русия не можеш я разбра.

И Богородица е само с нас.

А нашите светци – по-святи от техните светци.

Да, там при тях няма нито такава святост, нито никаква святост.

Няма елементарна духовност.

Там дори няма да намерите обикновена искреност, елементарно чистосърдечие няма.

Никой няма да изпие чаша водка без мезе и честно и искрено никой няма да фрасне в лицето никого.

Но това не е християнство. Въобще не е никакво християнство.

Християнството – това е когато виждаш, че пепелта не е наоколо, а е вътре в теб. Във всеки от нас.

Християнството е за това, какво всеки от нас трябва да прави със собствената си пепел; с нашето изпепелено сърце какво да правим.

А тази пепел е еднаква – и в руското сърце, и в американското, и в украинското.

Навсякъде и във всичко – пепел.

И Путин с патриарха отвътре не са по-добри от Байдън и Макрон.

А в мен, във Василка Петрова или в Илюша Забежински – е по-лошо, отколкото у всички тях.

Няма нито един праведен.

И мирът Божи го няма в нас.

Не в тях, абстрактните или конкретните „тях“.

А в нас.

И затова Спасителят Бог е нужен на всички – и на Путин с патриарха, и на Байдън и, прости ми Боже, и на Макрон!

А на мен пък, Илюша Забежински, отдавна вече.

Той значи е необходим, защото ни е нужен.

Смятаме обаче, че не ни е необходим, защото сме заети с други неща.

Не ни е необходим, защото не ни трябва.

Ние строим Руския свят. И не ни е до Бога.

Между другото, Спасителят Бог е необходим и на папа Франциск.

И на мюфтията е нужен.

И на равините от всички течения.

И на будистките монаси.

И на китайците.

И на папуасите.

Нашият Бог не е руски бог.

Лъжа е, че има специален руски бог.

Лъжа е и това за особената руска духовност.

Няма руска духовност.

Има Христова особена духовност и никаква друга.

Всичко друго е ерес.

За която трябва да се низвергва от сан.

Защото Той е Бог на всяка твар – от Путин до папуасите.

Или да мислим, че Бог е създал равините, мюфтиите, папуасите и римските папи, за да се грижи специално за руснаците, а онези нека гинат?

„Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши“ (Иоан 14:27).

Невероятно!

Той не казва: ще дам руски мир на руснаците, украински – на украинците, еврейски – на евреите, американски – на американците.

Той не каза, че на папуасите ще даде папуаски мир (свят).

Не.

Той каза, че Неговия мир дава, мира Божи – за всички.

И ето, Бог дойде, за да ни даде този мир.

Той дойде, почука на вратата.

Каза: искам да вляза и да вечерям с теб.

Чук, чук, чук…

Но мен ме няма.

Аз съм някъде там, отивам с танка да въдворямам Русский мир (= свят). Не ми е до Бога. Мен, между другото, патриархът ме изпрати там.

Е, въдворих този Русский мир.

Яростно го въдворявам, както си му е редът.

И не чувам, че Той, Христос, стои пред вратите ми в това време. И хлопа.

А мене ме няма, за да отворя.

Няма ме.

Аз съм там, на танка…

Какво е Руският свят?

Това е измама, поверена на нашия патриарх и на назначените от него епископи и на свещениците от неговия клир.

Измама, разбирате ли?

Те трябва да помагат на хората да намерят пътя към спасението.

Вместо това обаче проповядват всякакви високопарни глупости за особения път и за Руския свят.

А това е престъпление.

Защото именно идеологията на Руския свят, която сегашният ни патриарх издигна като знаме, доведе до цялото това нещо, което дори нямаш право честно да назовеш.

Тя доведе до смъртта на хора.

Тя създаде разделения.

Тя предизвика огорчение и омраза.

Не мир.

Не съгласие.

Не любов.

Не съвместна работа на Божията нива.

А унищожение, страдание и кръв.

И вина за това носи пряко патриархът.

Може би не е достатъчно образован?

Не е запознат с богословието?

Прекрасно знае всичко.