Християнство.бг
Олександър Бойко
Расото не пази от грешки. Никого. Дори и най-умните и начетените. Отец Андрей Ткачов страстно обичаше книгите. Бяхме приятели, дори сме пили заедно. Учудвах се на неговата ерудиция и начетеност. Както всеки самоук, той бе съхранил способността си да се удивлява — и точно това му изигра лоша шега. Защото толкова се „възхити“ на руския свят, че забрави всичко: родината си — но не и парите, които щедро му се сипят сега за пропагандата на „русский мир“.
Няма да говоря за неговата биография. Ще кажа само кога и къде го срещнах. До Киев го доведе директорът на фестивала „Покров“ — като водещ на телевизионно предаване. Един олигарх беше решил да има предавания за духовността по своя канал. За тази му дейност няма да говоря много. Но за него като автор на списание „Отрок“ искам да кажа повече. Защото оттам, мисля, започва да се разбира неговата еволюция от проповедник до пропагандист.
Успехите съпътстваха Ткачов и в полето на проповедта. Имаше дар слово — както устно, така и писмено. Назначиха го в популярна сред младежта енория в Киев. Изобщо, на него му провървя като провинциалист. Влезе в телевизията, там стана популярен, после — ето ти списание, всички медийни врати се отварят, енорията е добра, а и богати покровители му купиха луксозен апартамент в „Оболон“ (квартал в Киев, бел. ред.). Става ръководител на мисионерския отдел в УПЦ МП и звезда в телевизионен канал. В общи линии — животът му се получи. Дори повече: всички го носеха на ръце, всички му се възхищаваха, наричаха го дори „киевския Кураев“.
Не знам кога започна всичко това. Но без да получава критика за дейността си и без да я приема, на отец Андрей започна „да му прегрява мозъка“ под напора на всички тези „захласвания с тамян“ отвсякъде. И нарцистичното его на Ткачов порасна до небесата.
Всичко започна оттам, че главната редакторка на списание „Отрок“ — Катерина Ткачова (със същата фамилия, но ми се струва, че не е случайно — ще стане ясно по-нататък) — започна все повече да попада под неговото обаяние и да го публикува по-често в списанието. Като редактор я разбирам — защо да изглаждаш някакви грубички текстове, ако при теб идва човек с добре „подвързан“ език — особено писмено. Разбира се, такъв автор е златна находка за всеки редактор.
Как пишеха статиите? Двамата сядаха пред компютъра — Ткачов диктуваше, а Катя записваше, редактираше на момента, изглаждаше текста и оформяше всичко в хубава статия само за няколко часа. С течение на времето творческата връзка в този тандем се засилваше — главната редакторка все повече попадала под чара на своя съфамилник. Скоро в списанието започнаха да се появяват все повече и повече статии на Ткачов под различни псевдоними. В един момент почти целият (!) брой на списанието се състоеше от негови текстове под различни имена. А списание, в което половината съдържание беше от Ткачов, вече не беше нещо необичайно. Направо трябваше православното младежко списание „Оtrok.ua“ да се прекръсти на „Ткачов(и).uа“.
Гледах това и не ми беше приятно. Не защото завиждах, макар също да бях автор в списанието, а защото се чудех на пълната недалновидност на главната редакторка. Ясно беше, че такава редакционна политика води в задънена улица. Списанието се беше превърнало в „Бюлетин на Ткачов“. Такъв редукционизъм стеснява пространството за идеи и възможности за растеж на аудиторията. Това обезсмисля самата идея на списанието — да бъде платформа за разнообразни автори с различни мнения по различни теми. Но един човек не може да замести всичко и всички. Отец Андрей Ткачов обаче явно се беше взел за бог и искаше да бъде „всичко за всички“, не по-малко от апостол. Резултатът — „църковен Соловьов“, който денонощно и от всеки you tube канал и всяка ютия1 говори как трябва да се мисли и вярва.
Когато който и да е човек започне да се взема за бог, той забравя, че има слабости. Тогава не се получава християнският Бог, а дребнав, отмъстителен идол със своите си грехове — едно езическо богче. Мисля, че вече не е тайна за никого, че отец Андрей Ткачов обича да пийва. И очевидно тази слабост у него се задълбочава. Дори на най-отговорни събития — например по време на честването на Кръщението на Рус в Киев, на „Крешчатик“ на 28 юли 2008 г., от голямата сцена, пред цялата страна, когато те слушат милиони — на такова събитие той се появи солидно пиян. Когато почитателите му започнаха да бъдат упреквани — вижте какво прави вашият кумир, в пияно състояние говори за Бога пред цялата страна — те отговаряха: „който не го познава, нищо не е заподозрял“. Разбира се, такива хора са слепи и глупави. А такива омаяни почитатели на Ткачов имаше много и в различни среди.
Медийната известност на Ткачов растеше в геометрична прогресия. Нямаше нито една медия, свързана с УПЦ МП, която да не препечатва неговите статии. Безброй телевизионни предавания, интервюта, коментари — не можеше да се преброят. Буквално заливаше с текстове и речи по всякакъв повод. Всяко негово „кихване“ се записваше — да не говорим, че всяка негова проповед в храма се записваше с по десет диктофона и се съхраняваше в архивите. Тоест Ткачов в медийното пространство стана толкова всеприсъстващ, колкото до неотдавна беше Арестович. С времето изказванията на Ткачов ставаха все по-жестоки, агресивни, безапелационни и груби, и това хамство2 вече не се ограничаваше до тесни кръгове — излезе по телевизиите. Митрополията на УПЦ МП се стресна, когато той започна да изказва направо кръвожадни и човеконенавистнически идеи, но беше вече късно.
После дойде Майданът през 2014 година. Той не просто не го прие — той го отхвърли яростно. Още в началото на протестите през декември 2013 започна да сипе проклятия по адрес на протестиращите. Все повече и повече се превръщаше в един фрик3, който пръскаше слюнка по всички, с които не беше съгласен. И в началото на лятото на 2014 година той се премести в Москва. Каза, че го е направил заради заплахи. По мое мнение — никакви заплахи не е имало. Сега ще се опитам да го докажа.
Първо, той имаше огромен авторитет, и въпреки антимайданската му позиция, никой нямаше да му посегне. Тогава още нямаше пълномащабна война. Нямаше такава емоционална реакция от обществото, която да търси на кого да излее гнева си. Нямаше никакво гонение. Той имаше социален и медиен авторитет, много пари — имаше всичко. И изведнъж просто замина. А преди това половин година не заминаваше, а нещо изчакваше — защо не си тръгна веднага след тези „ужасни“ заплахи? Трябваше му повод — и си го измисли.
Ако на вас или на вашите близки ви заплашват, със сигурност ще запомните следното:
Колко пъти ви заплашваха? Колко често? — всеки ден, два пъти седмично, веднъж месечно? Какви бяха точните думи? По какъв начин? — лично, по телефона, по имейл, във Facebook? Само вас ли заплашваха или и семейството ви? С какво точно — физическа разправа или обществено осъждане? Ако е било лично — кои бяха те? Колко бяха? Познавахте ли ги? Бяха ли от УНА-УНСО?4 Ако не, как изглеждаха?
И сега внимание. От 2014 до 2024 година — през тези 10 години — о. Андрей Ткачов никъде и никога не е съобщил никакви подробности. При това, че вече е в Москва, нито той, нито семейството му са в опасност — какво му пречеше да разкаже? С 99% вероятност мога да кажа, че никакви заплахи не е имало. По-скоро някой като Малофеев му се е обадил в онзи момент и му е предложил да се премести. Предполагам, че някой от паството му, някой от общината му, просто е изразил несъгласие с позицията му (знам такива случаи), а той е използвал това като повод и го е нарекъл „заплахи“. Така се появява „основание“ да се премести в Москва. Ткачов, който все пак е умен пропагандист, разбира че истината има подробности, а лъжата — не. Затова подробностите трябва да се измислят, и тогава лесно ще бъде хванат в измама.
Ако не съм прав — нека отец Андрей даде показания в полицията. Защото заплахата с физическа разправа е наказуемо деяние. Така че нека отец Андрей разкаже по-подробно кой и как му е отправял заплахи, и нека украинската полиция започне разследване по този въпрос.
Втората заповед никой не я е отменял
Всички колективно забравиха за втората заповед в тази ткачовска психоза. Забравиха я и умни, и не чак толкова глупави хора. Може да ги разбереш — за първи път някой им разказа гладко и литературно за тяхната православна вяра. Да, заради това можеш да го обикнеш, но защо трябва да го правиш идол? И най-важното — никой не си направи изводи. Ето, в Ионинския манастир вече „отглеждат“ нов Ткачов — Чертелин, към когото СБУ имаше въпроси, но от него направиха направо мъченик — уж заради вярата пострадал. Така се появяват нови пропагандистки идоли.
Веднъж, минавайки покрай издателството, казах на Катя, че имам няколко идеи за статии и предложих: „Хайде да ги напишем заедно“. Катя ме погледна като прах под нозете си и каза: „Ти себе си сравняваш с отец Андрей!?“ Какво да кажеш на това? Да, къде съм аз до великия замполит5 в расо… Още много преди падението на Ткачов се опитвах да го критикувам в тесен кръг за нарастващата му „звездност“ — в смисъл на звездната болест. Тогава ми казваха: „Ти си изрод, ако не разбираш цялата гениалност на отец Ткачов“. Е, изглежда, че не аз се оказах изродът…
С главния редактор на „Отрок“ Катерина Ткачова имахме лични отношения, бяхме приятели, така че нека това бъде лично послание. Какво стана, Катя? Отгледахте чудовище? И сега — добре ли е тук? Колко хора той зарази с бацила на „руския свят“? Колко души той така замая, че тръгнаха да убиват за „руския свят“? Никой няма да изчисли разрушителния ефект на Ткачов…
Казвам „отгледахме“, защото и аз не съм по-добър. Аз, например, сега срамежливо мога да кажа, че първи качих в You Tube телевизионните предавания на Ткачов. Качих ги в YouTube-канала на кинофестивала „Покров“, който тогава администрирах. И аз вложих — не в Ткачов, а в други неща. Дълги години канех хора в една организация, която се оказа прокси на „руския свят“, спонсорирана от предателя Деркач6. Убеждавах хората, че на тази организация може да се вярва.
Още в Киев Ткачов в тесен кръг разказваше, че докато бил във Лвов, ужасно „мразел целия селски манталитет“. Добре, това е Лвов, там са „бандеровците“, но в Киев нали всичко трябваше да е наред? Не. И там на отец Андрей, изглежда, не са му се възхищавали толкова, колкото би трябвало. Вече намирайки се в Москва, той разказваше, че когато бил в Киев, намразил всичко украинско. Предполагам, че сега мисли за каноничен бяг към Истанбул, където ще разказва как е страдал в Москва, „мразейки всичко руско“. Между другото, беше много алчен за пари и постоянно изискваше солидни хонорари. Като човек с много деца, и аз го разбирам — когато имаш много деца, парите никога не стигат, но защо да продаваш съвестта си? Излиза, че за него е все едно за кого да пропагандира — било за УПЦ МП, било за „руския свят“, стига да плащат добре.
Казвам: отгледаха го. Защото Ткачов е колективен продукт на безотговорността. Така се случи, че един бивш офицер — Александър Акулов — въведе в голямото медийно пространство друг „офицер замполит в расо“ (Ткачов наистина е учил за замполит – отец Йона (Черепанов) му отвори всички врати във всички официални медии на УПЦ МП, а една главна редакторка му даде цялото списание за лична собственост. И с общи усилия на различни функционери и фенове батюшката се прероди в „министър на църковно-правилната истина“ и „апостол на руския свят“. И сега към всички, които го носеха на ръце и се прехласваха по него — не ви ли е срам!?
Случаят с Ткачов показва наличието на огромен системен проблем в структурата на УПЦ МП. Тя отблъсква всички, които могат да мислят и да рефлектират. И привлича всички, които са далеч от всякакви съмнения — ето това са „нашите хора“! Например, един функционер на УПЦ МП, който по-късно стана епископ, наричаше Юрий Павлович Черноморец „боклук“, само защото той критикуваше митрополит Владимир Сабодан. И така — всеки, който има ум, за тях е боклук. А „верните казаци на Селиванов“ и всякакви Ткачови — това са нужните им хора, това са „нашите“. Е, сега — вие си ги отгледахте, сега ги яжте, дори да ви дойде в повече.
Не достигна разум на УПЦ МП, за да разпознае навреме опасността в тези издънки, и сега те сърбат с пълни шепи загубата на доверието от обществото. Аз твърде късно осъзнах, че за структурата на УПЦ МП не са нужни нито журналисти, нито богослови-учени, нито просветители, нито публицисти. На тях са им нужни само пропагандисти (като Ткачов) и бойци (като фашиста Селиванов), и толкова — повече никой не им трябва. Дори и сега, когато УПЦ МП се намира в дълбока криза заради токсичната връзка с Москва, дори тогава не им трябват нито развитие на богословската наука, нито изграждане на комуникации с обществото. От това не им трябва нищо! Те искат само земя и пари от държавата, и още — антики и други джунджурии–панагии, и да не ги закачат, за да могат спокойно и сладко да си живеят. Според тях, трябва да се инвестира в антики, златни куполи и скъпи коли, а не в научни грантове — защото това „не е на дневен ред“… Защо, като си имат ткачовци?
Казвам „отгледаха го“, защото Ткачов е продукт на УПЦ МП (Украинската православна църква – Московска патриаршия). Структурата ѝ все още не е изградила защита срещу глупостта. Ами ако някой свещеник полудее — какво се прави тогава? Какви системни механизми ще се задействат? В системата на управление на УПЦ МП също липсва защита срещу откровени мошеници, тъпи и алчни изпълнители, както и срещу други „содомити“. Но има безусловен имунитет срещу либерализма и всякаква форма на нелоялност — за това се наказва строго и ясно. Само помислете: кой повече ви е подвел — пияните господа офицери в расо или учените-богослови?
За автора:
Олександър Бойко завършва Одеската духовна семинария, след това Киевската духовна академия на УПЦ МП, след което в продължение на 5 години работи в издателството към Свето-Троицкия Ионински манастир на УПЦ МП. Специален кореспондент на РИСУ (Религиозно-информационна служба на Украйна), както и журналист, отразяващ религиозни теми.
–––––––––––––––
Източник: risu.ua
- Идиоматичен израз в руския език, който идва от времето на социализма, когато ютията е имала невероятна и повсеместна употреба – кабелите ѝ са били използвани за нагревател, място за ел. крушка, радиоизлъчвател. Съвременното поколение е наследило крилатата фраза „звучи от всяка ютия“, когато някоя новина или песен се излъчва непрекъснато и на всички вече им е омръзнало. Подобен израз в българския език днес се използва, когато едно събитие е толкова разпространявано, че вече „потича и от чешмата“ (бел. ред.). ↩︎
- Хамство (от името на сина на Ной – Хам) – човешко поведение, характеризиращо се с груб, нагъл и рязък начин на общуване (бел. ред.). ↩︎
- Да се превърнеш във „фрик“ – израз, който идва от името на Вилхелм Фрик – германски политик, който служи като министър на вътрешните работи на Райха в кабинета на Хитлер от 1933 до 1943 и като последния ръководител на протектората на Бохемия и Моравия. След Втората световна война е осъден в Нюрнберг за военни престъпления и е екзекутиран чрез обесване (бел. ред.). ↩︎
- Украинско национално събрание – Украинска национална самозащита (УНА-УНСО) е украинско политическо движение, което се състои от две крила: политическа партия – Украинско национално събрание с легален статут, и паравоенно крило – Украинска национална самозащита, регистрирано като гражданско сдружение. По време на протестното движение „Евромайдан“ в Украйна, УНА-УНСО формира ядрото на т.нар. „Десен сектор“ – свободна коалиция от радикали. През март 2014 г. Украинското национално събрание проведе партиен конгрес в Киев и промени името си на „Десен сектор“ (бел. ред.). ↩︎
- Думата „замполит“ е съкратена форма от „заместитель по политической части“ (на руски), което означава „заместник по политическата част“ или „политически офицер“. На украински е същото — замполіт (скорочено від заступник з політичної частини). В съветската армия (и в други структури като флота, полицията и др.), замполитът е бил офицер, отговарящ за политическото възпитание и идеологическата лоялност на войниците. Той е следял за моралното състояние на личния състав и разпространявал комунистическа идеология. Замполитите са били и очи и уши на партията в армията — често са докладвали за нелоялно поведение. Днес „замполит“ често се използва иронично или с негативна конотация, особено в постсъветските държави, за да опише човек, който е прекалено идеологически ангажиран или „наблюдава“ другите (бел. ред.). ↩︎
- Вероятно авторът има предвид Андрий Деркач, бивш народен депутат от Сумска област, който избяга в Руската федерация след пълномащабното руско нахлуване и сега е сенатор в руския парламент. Деркач фигурира в разследванията като агент на ФСБ. На 27 октомври 2022 г. съдът арестува задочно Деркач по дело за държавна измяна и незаконно обогатяване. Според разследването той е бил член на агентурната мрежа на руското ГРУ и „се е занимавал със създаването на редица частни охранителни фирми, за да ги използва за бързо превземане на Украйна“. Според САЩ Деркач е поддържал тесни връзки с руското разузнаване и е бил активен руски агент в продължение на повече от десетилетие. Обявен е за издирване. На 10 януари 2023 г. украинският президент Володимир Зеленски потвърждава, че депутатът Андрий Деркач е лишен от украинско гражданство (бел. ред.). ↩︎
