Християнство.бг
Православните епископи, свещеници и монаси, които открито благославят участието в беззаконната и грабителска война, се делят на две групи: циници и слепци. Първите знаят, че служат на злото, но го правят в замяна на различни облаги за себе си. Вторите сами не знаят къде отиват и водят хората, които ги следват, в бездната. Тази слепота е свързана с факта, че те са изгубили Христос, който говори в душата на християнина с гласа на съвестта. Вторите ги направляват първите – тези, които са преминали на страната на злото.
Но има друга, много по-многобройна група пастири и духовни авторитети. Мислят, че съвестта им е чиста, защото не благославят никого за война, дори се молят за мир. Но всъщност тези пастири допринасят за „нормализирането“ на злото. Те учат да се приема смирено всичко, което идва от беззаконната власт.
Съседите ни от погранична държава са убити от войници на нашата страна? Нека не се намесваме в това, а по-добре да се съберем и да се молим за мир. Вашите роднини са изпратени на война, за да убиват и умират? Нека не пречим на това, а по-скоро да се съберем и да се помолим за тях. Заповядано ви е да се покланяте на Сатаната? Да не пречим на това, а по-добре да отслужим един молебен с пеене, за да ни помогне Господ да не се налага да се кланяме твърде често.
И в същото време тези хора искрено ще се възхищават на християнските изповедници от 20 век, които са се противопоставяли на комунистите или нацистите, но не прилагат техния пример към себе си. Казват: „в края на краищата, не живеем в такива героични времена, когато християните са се противопоставяли на беззаконието“. Всъщност точно в такива времена живеем.
Тези „молитвенници” не искат нищо лошо и дори симпатизират на жертвите на злото, но са по-лоши и от циниците, и от слепците, защото убеждават християните, че са безсилни пред мощта на злото и не могат да му се противопоставят по никакъв начин. И тук се крие основната лъжа, защото християните получават от Бога сила да свидетелстват за истината, а тези мили отци и матушки ги отклоняват от Него, предлагайки им да се примирят със злото.
Моят съвет е: ако чуете, че „работата на един християнин е просто да се моли и да приема всичко, което се случва, като Божия воля“, бягайте оттам. Работата на християнина е да свидетелства за Христовата истина, която се противопоставя на беззаконната война, убийствата и насилието. Не е задължително това свидетелство да е публично, то може да е споделено само с близки хора. А може и изобщо без думи – само с дела.
Междувременно на патриарх Кирил като че ли му се изчерпаха „достойните“ аргументи да изпраща хората на смърт и на днешната литургия в своя „бункер“ изказа истинска ерес: „Църквата осъзнава, че ако някой, воден от чувство за дълг и необходимостта от изпълнение на клетвата, остава верен на призванието си и загива при изпълнение на воинския си дълг, то той несъмнено извършва действие, равносилно на жертва. Той се жертва за другите. И затова вярваме, че тази жертва измива всички грехове, които човек е извършил“ (тук).
Да започнем с това, че според традиционното църковно учение греховете се измиват с покаяние, кръщение и мъченическа смърт за Христос. Изпълнението на военната клетва няма нищо общо с Христос – дори и формално, защото клетвата в Русия не се полага в името на Христос.
Идеята, че смъртта във война измива греховете, никога не е била част от църковното учение. Напротив, дори в случай на отбранителна война, църковните канони предписват отлъчване на воина от причастие и последващо покаяние. Тоест човек, завърнал се от войната, се смята от църквата за грешник, изискващ очистване чрез покаяние и епитимия.
Струва си да се помисли и на кого ще бъде принесена тази жертва, за която говори патриархът. Очевидно това не е жертва Богу, защото несправедливата и беззаконна война е противна Нему. Руските военни се кълнат във вярност към държавата (народът, между другото, изчезна от текста на клетвата), което означава, че жертвата се принася на олтара на етатисткия култ, чийто свещеник Кирил отдавна стана. Може ли руската държава да опрости греховете на своите войници е риторичен въпрос. Патриарх Кирил просто лъже хората, обещавайки им такава индулгенция.
Интересно, че дългогодишният сътрудник на патриарха прот. Всеволод Чаплин имаше концепция, според която огънят на ядрения взрив може да очисти всички грехове, попаднали под неговия удар. Самият Чаплин публично казваше, че иска да види как над Москва ще падне ядрена бомба. Мисля, че той тайно е вярвал, че подобна смърт е единственият му шанс за спасение във вечността. Но сгреши.
Андрей Шишков е богослов, бивш секретар на Синодалната библейско-богословска комисия на Руската православна църква, докторант във Факултета по теология и религиозни науки към Тартуския университет, Естония.
———
Превод: архим. Никанор (Мишков)
