Ренета Трифонова
Архиерейският събор на най-голямата православна църква на Балканите – Сръбската, чиято канонична територия обхваща седем държави, при закрити врати в новопостроения храм „Св. Сава“ в Белград, избра на 18 февруари своя нов патриарх.
Гласуването се състоя в два тура – в първия с бюлетини, а във втория се избира патриарх от трима кандидати, които имат най-много гласове при първия тур. Три плика с имената на избраните епископи се слагат в Евангелието и след усърдна молитва един от избирателите – в случая архим. Матей (Ристанович), изтегли плика с името на Загребско-Люблянския митрополит Порфирий (Перич).
Този ред за избор на патриарх в Сръбската църква се нарича „апостолски жребий“, съгласно книга „Деяния апостолски“, според която така е избран апостол Матия на мястото на обесилия се апостол Иуда Искариот. Така са избирали и първия Московския патриарх Тихон (Белавин) през 1917 г. след възстановяването на Московската патриаршия и такова е било предложението за избор на патриарх на РПЦ през 2009 г., което днешният патриарх отхвърля тогава като ненужен „мистицизъм“ (От 1589 до 1700 година Руската православна църква се управлява от московските патриарси, а от 1721 г. до 1917 година от Светейший Правителствующий Синод заедно с руския император. От 1917 година и понастоящем се оглавява от Патриарх Московски и на цяла Русия, бел. прев.).
На 19 феруари новоизбраният патриарх Порфирий беше интронизиран, ставайки 46-ти в седемвековния ред на сръбските патриарси. Неговият предшественик, патриарх Ириней, почина на 20 ноември 2020 г., ставайки първата жертва на пандемията COVID-19 сред предстоятелите на поместните православни църкви.
Новоизбраният патриарх Порфирий е сравнително млад – 59-годишен и както казват в Сръбската патриаршия, относно здравето му има какво да се желае. Роден е в Сърбия и получава името Православ при св. кръщение.
На 23 години става монах в известния сръбски манастир Високи Дечани, след което завършва Богословския факултет в Белградския университет. Продължава обучението си на млад монах в Атина, както и по-голямата част от днешните епископи на Сръбската патриаршия. Порфирий прекъсва обечението си: през 1990 г. става йеромонах, игумен на манастира „Св. Архангели“ в Ковил, а през 1999 г. е хиротонисан за Егерски епископ и става викарий на Бачка епархия.
Едва през 2004 г. епископ Порфирий защитава в Атина докторска дисертация, посветена на екзегетиката на св. Йоан Златоуст. Нова голяма стъпка в израстването си Порфирий прави през 2014 г. вече като митрополит на Загребско-Люблянската митрополия, която обхваща Хърватия и Словения – страни, влизащи в състава на ЕС и НАТО. Политическата обстановка по това време на Балканите е изисквала в тези страни назначаване на йерарх, който няма открита промосковска позиция.
Сръбската църква в съвременния православен свят е „златна акция“, чиито „владелец“ получава контрол върху „световното православие“. Както е известно, то беше разделено от „украинския въпрос“, след като през 2018-2019 година Константинополската патриаршия, притежаваща особени права в православния свят, предостави автокефалия (църковна независимост) на Украинската църква, която РПЦ счита за своя от XVII век.
Така в Украйна сега съществуват две православни църкви: автокефалната и зависимата от Московската патриаршия. И с тези, които признаха автокефалната, РПЦ прекъсна канонично общение (РПЦ прекъсна евхаристийно общение само с Вселенската патриаршия, за останалите поместни църкви (като Кипърската) няма да споменава епископите, които са признали новата ПЦУ и заяви, че ще прекъсне евхаристийно общение с Еладската църква, ако архиеп. Йероним спомене предстоятеля на ПЦУ, бел. прев.). Засега украинската автокефалия е призната само от църквите на „гръцкия свят“: Константинополската, Алексндрийската, с известни резерви – от Еладската и Кипърската. Останалите се колебаят, запазвайки общение и с Москва, и с Константинопол. Ако гласът на малките църкви като Албанската, Чехословашката (на Чешките земи и Словакия) или Полската тук не играят особена роля, то големите Румънска и Българска църкви вече изпращат сигнали за своята готовност след време да признаят украинската църковна независимост.
В тази ситуация, Москва положи немалко сили за задържането на голямата Сръбска църква в орбитата на своето влияние. На нейната канонична територия със средства на Русия се реализират множество програми – от строителство на храмове, до различни детски лагери, благотворителни фондове и учебни заведения. Като важен аргумент Москва използва наличието на територията на Сръбската църква на свои „огнища на сепаратизъм“ – като непризнатите Македонска църква и Черногорска църква, тъй като много сръбски политици, разиграващи шовинистичната карта, правят близък и разбираем паралел между Украйна и бившите югославски републики.
Ще бъде голяма грешка да се смята, че сръбският епископат твърдо се държи за „братушките“ от Москва. Да, те получават финансова помощ, говорят за дружба и единство, но техният политически манталитет е по-скоро европейски. Почти всички сръбски епископи на средна и по-млада възраст са получили образованието си в Гърция, Западна Европа или САЩ, а не в духовните училища на Московската патриаршия.
От лицата на младото поколение на сръбския епископат преди две години Западноамериканският епископ Максим (Василиевич) напълно открито призна украинската автокефалия. Неслучайно и Йерусалимският патриарх Теофил неотдавна говореше за важността да се „държим за Константинопол“ именно в интервю на сръбското издание Kurir. (Точните думи на патриарх Теофил в интервюто за Kurir са: „Моят отговор е ясен – моля се за единството на всички православни християни и не бих искал да коментирам по начин, който може да повлияе на единството на православните християни и на православното християнство като цяло. Важно е за всички православни християни да бъдат част от една свята, събора и апостолска църква“, бел. прев.)
Избирането на патриарх Порфирий позволява да се запази статуквото в съвременния православен свят. Но е очевидно, че Москва е залагала не на него, а на Бачкия епископ Ириней (Булович) или на Будимлянския епископ Йоаникий (Мичович). „Апостолският жребий“ отклони ръката на Москва от Сръбската църква.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Новая газета
