Ренета Трифонова
На 24 октомври 2025 г. Софийската митрополия разпространи изявление, че „на основание чл. 81, ал. 1 и 95, т. 14 от Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия, че „поради системни нарушения – „неизпълнение или немарливо изпълнение на църковните правила, разпорежданията на настоящия Устав, служебните задължения или законните разпореждания на църковната власт“, съгласно чл. 190, т. 14 и във връзка с чл. 207, т. 2, от Устава на БПЦ – БП, на архим. Никанор от Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“ се налага църковно наказание „аргос“ – пълно запрещение от свещенослужение за 15 дни, считано от 23 октомври 2025 г.“
В съобщението не се уточнява какви точно са тези „системни нарушения“, нито се посочват конкретни примери за нарушени църковни правила. Още същия ден отец Никанор написа позицията си със заглавие: „Поредното некомпетентно решение на Софийска митрополия“.
В нея архимандритът заяви, че не е извършил канонично нарушение и че наказанието му е неправилно по смисъла на църковното право. По думите му, патриарх Даниил му е наложил аргос, „защото не съм дал документи (аз ги нямам и това им казах още през април т.г.)“. Той добавя:
„Отидох на една гола поляна, на която е създадено от нищото това, което виждате днес в Църногорския манастир. Нито съм заварвал от предишния игумен счетоводна отчетност, нито съм приемал книжа и активи, нито някой някога от Софийска митрополия ми е давал указания да се занимавам със „счетоводна отчетност“.“
Отецът твърди, че му е било вменено задължение извън духовните му отговорности и че наказанието има дисциплинарен, а не каноничен характер, което според го прави неправомерно. Той дори посочва с ирония:
„От вчера си изпълнявам наказанието с най-голяма радост. От ръкоположението си през 2008 г. никога не съм почивал – непрекъснато служби.“
Прави впечатление обаче, че отец Никанор говори за наказание, което включва лишаване от служение за един месец и лишаване от една свещеническа заплата, за което архимандритът предупреди, че тя е от държавата и никой няма право да я „взема“. В изявлението, което публикува следобяд Софийска митрополия след публичната позиция на отец Никанор, наказанието е намалено на 15 дни, а за заплата изобщо не се споменава.
И все пак, въпреки почти символичното „коригирано“ наказание – вероятно заради обществената негативна реакция – случаят е показателен в няколко посоки и е добре да си припомним какво означава „аргос“ и кога се прилага той като наказание.
Кратко разяснение
В православната традиция „аргос“ (от гр. ἀργός – бездействащ) означава временна забрана на свещенослужител да извършва богослужения. Според каноните на Вселенските и поместните събори това наказание се налага само при сериозни нарушения, като:
- криминални престъпления;
- канонически и догматически провинения – ерес, упорито непокаяние при канонично установени грехове; в такива случаи се прилагат мерки от епитимия до лишаване от сан;
- самоволно служение без благословение на епископа;
- упорито непокорство към духовната власт;
- морални простъпки, несъвместими със сана.
Липса на административни документи или пропуски в отчетността не са канонично основание за аргос. Подобни пропуски могат да доведат до дисциплинарна мярка, но не до временно запрещение от свещенослужение.
Намек за друга причина
Отец Никанор твърди, че наказанието му е „съвпаднало“ с изпращането на група украински деца, намерили подслон в Църногорския манастир, за които в деня на решението на Епархийския съвет, самият архим. Никанор направи публикация в социалните мрежи, която и Християнство.бг сподели:
„Не, не е заради украинските деца в манастира. Съвпадението е напълно случайно – съобщиха от радиостанция ‘Гаварит Масква’.“
Мнозина обаче видяха в тази ирония прозрачен намек – че решението може да бъде политически или идеологически мотивирано, особено на фона на чувствителните отношения между отделните духовници и темата за войната в Украйна.
Обществената реакция
С подобни решения и публични изявления пред вярващите и духовенството нараства усещането за несправедливост. Докато някои клирици с тежки нравствени или канонични провинения не търпят никакви санкции, други – често по-активни или неудобни – получават най-строгата временна мярка.
С други думи, ако църковното наказание се използва като средство за натиск, то престава да бъде духовен акт за изправление и се превръща в инструмент за лична или административна разправа, защото в основата му е липсата на справедливост и еднакво отношение към всички.
Духовните последици
Аргосът има покайно и изцелително значение – той цели духовно вразумление, а не унижение.
Когато се прилага непрозрачно или формално, тежестта му се обезсмисля и вместо да укрепи реда, подкопава доверието в църковната институция.
Ако причината за аргоса на отец Никанор наистина е „липса на документи“, случаят показва смесване на канонично и административно право, което е опасен прецедент. Ако пък зад решението стои недоволство от неговата обществена активност и популярност или заради подкрепата му към украински бежанци – тогава наказанието вече не е църковна мярка, а мълчаливо послание към всеки, който изразява различна позиция.
* * *
Когато прилага наказателни мерки, силата на Църквата е в справедливостта, прозрачността и равния аршин пред каноните. Църковните наказания имат смисъл само тогава, когато са вдъхновени от духа на Евангелието, а не от бюрократщината. Наказанието има целта да поправи, да изправи човека, а не да покаже как над него има друг, по-голям човек с повече власт. Това всички го виждат. Реалната власт на епископа обаче не е в прилагането на църковни наказания, а в любовта на клира и миряните към него. Власт има този епископ, който е обичан и ценéн и за когото християните биха дали всичко – дори живота си.
