
Арменската църква се надява, че арменските религиозни паметници в териториите, които са попаднали под контрола на Азербайджан, не само ще бъдат физически запазени, но и свещениците ще могат да извършват в тях богослужения, каза архимандрит Гарегин Хамбарцумян, ръководител на службата за духовното наследство на Арцах, създадена през ноември към Арменската апостолска църква.
Лидерите на Русия, Азербайджан и Армения Владимир Путин, Илхам Алиев и Никол Пашинян подписаха съвместно изявление относно пълното прекратяване на военните действия в Нагорни Карабах от 10 ноември. Според изявлението Армения и Азербайджан спират на окупираните си позиции, след което редица региони попадат под контрола на Баку, страните провеждат размяна на затворници, руските миротворци са разположени по линията на контакт и коридора на Лачин, свързващ Карабах с Армения.
Той отбеляза, че дори арменските църкви да не бъдат унищожени в териториите, отстъпени на Азербайджан, „има голяма опасност службите там да спрат, тъй като енориашите и свещениците ще напуснат“.
„Надяваме се, че църквите ще бъдат запазени не само физически, но и литургичният живот също ще бъде запазен – свещеници, миряни, поклонници ще могат свободно да ги посещават. Надяваме се, че арменските свещеници ще могат да служат в арменските църкви, намиращи се в регионите, които са останали в Азербайджан“ – каза архимандрит Гарегин. Той обърна внимание на арменската църква в Баку, която азербайджанските власти са възстановили, но в която няма богослужение. „Не знам нито една арменска църква в Азербайджан, в която свещеници да служат литургия. Това са последиците от войната, която се проведе преди 30 години“ – каза представителят на Арменската църква.
Според Службата за духовното наследство на Арцах, в Нагорни Карабах има над 4 хиляди арменски светилища – църкви и манастири и над сто от тях се намират в регионите, които са станали част от Азербайджан. „Сред тях има църкви, в които нямаше богослужения, но имаше и други примери, когато свещеници служеха, монасите живееха в манастири, имаше общност, местни жители, поклоннициге можеха да присъстват на богослужения“ – каза ръководителят на службата. Говорейки за рисковете от унищожаването на църквите на територията на Азербайджан, архимандритът посочи пример с гробището Нахичеван, „което беше окончателно унищожено през 2006 година“.
Източник: РИА Новости