Християнство.бг
Темата за ръкополагането на първата жена дякон в Александрийската православна църква повдигна много въпроси и се оказа доста актуална. На своята страница отец Йоан Бурдин насочи вниманието ни към една статия от 2019 г., в National Catholic Reporter (NCR), в която журналистката Сара Макдоналдс съобщава за откритията на артефакти, изобразяващи служението на жените в литургията в ранната църква. Изследванена са представени на конференция в Папския Григориански университет в Рим. Въз основа на тези открития се предполага, че в ранната християнска църква жените са можели да действат като дякони и дори като свещеници. Един от артефактите е кутия с реликварий от слонова кост (кивот за съхранение на свети мощи), датиращ от 430 г. сл. Хр. изобразяващ мъж и жена, стоящи от двете страни на олтара на базиликата „Свети Петър“ в Рим. Всеки от тях държи в ръцете си вдигната чаша. Този жест може да се извърши или от свещеник (най-често) или от дякон. Подобно изображение е открито върху фрагменти от каменен саркофаг от 430 г. в „Света София“ (Константинопол). На тях мъж и жена стоят от двете страни на олтара, държащи ръцете си в поза оранта (вдигнати към небето). Този жест се използва от свещеника само в най-тържествени случаи и по-специално по време на евхаристийната молитва. Подобно изображение на жена се намира върху артефакт от слонова кост, който датира от шести век и е намерен в църквата на Божи гроб в Йерусалим. Вижте повече в публикацията по темата.
Сара Макдоналд, журналист в National Catholic Reporter (NCR), Дъблин
Изследване, представено в Рим, показва, че жените са играли по-голяма роля в служенията и литургиите на ранната църква, отколкото се смяташе досега, и са присъствали в църковните олтари като дякони, свещеници и дори епископи.
Ели Катеуш, научен сътрудник в Института за католически изследвания (Weingors Institute for Catholic Studies) представя откритията си на 2 юли 2019 г. пред международното Общество по библейска литература, като се позовава на иконографията на древното християнско изкуство.
Специалист по история на късната античност, тя е преподавала както в университета „Уебстър“, така и в университета на Мисури (Канзас Сити). На конференция, проведена в Папския Григориански университет в Рим, тя показва трите най-ранни оцелели изображения на християни, покланящи се пред църковните олтари, на които жените са изобразени с официални литургични роли.
Един от артефактите, на които тя основава откритията си, е кутия с реликварий от слонова кост (около 430 г. сл. Р. Хр.), който изобразява мъж и жена, стоящи от двете страни на олтара на базиликата „Свети Петър“ в Рим. Всеки от тях държи в ръцете си вдигната чаша. Този жест е признат за литургичен акт, извършван от свещеници.
Два други артефакта също изобразяват жени на олтари: единият от слонова кост от VI век и се намира в храма на Божи гроб в Йерусалим (сн. 2), а другият е предна част на каменен саркофаг от храма „Света София“ в Константинопол (около 430 г. сл. Р. Хр.) и показва фигура на мъж и жена от двете страни на олтара с вдигнати ръце в поза оранта (сн. 1).
Катеуш смята, че образите са важни, защото показват жени и мъже в огледални роли, чиито тела и жестове са отразени взаимно, и тя предполага, че този паралелизъм показва тяхното равенство в литургичните им роли.
„Ако скулпторите изобразяват само мъже на тези църковни олтари, всеки би предположил, че те имат важни литургични роли“, казва тя.
Според Катеуш, автор на Mary and Early Christian Women: Hidden Leadership, произведенията „илюстрират, че ранните християнски жени рутинно са изпълнявали функциите на духовници (т.е. част от клира, бел. прев.) в ортодоксалните църкви“.
„Изкуството говори само за себе си, защото жените могат да се видят на църковния олтар в три от най-важните църкви в християнството“, каза тя пред NCR. Според нея вероятно е било обичайно жените да участват в литургията и Евхаристията в ранната църква.
На практика няма оцелял литургичен ръкопис от първите седем века на християнството във връзка с ръкополагането, което създава голяма празнина в историческите сведения. Най-старият ръкопис, описващ ръкополагането в римския обред Ordo Romano датира от IX век – векове след тези три артефакта.
„По-късните писари лесно цензурират текстове, които първоначално са описвали ръкополагането на жените. Но тези артефакти са оцелели, защото са били заровени. Изкопани са през ХХ век“, обясни Катеуш. Артефактите осигуряват „скъпоценни прозорци, през които можем да видим раннохристиянската литургия, както е била отслужвана някога“, твърди тя, като посочва, че няма раннохристиянско изкуство, което да показва само мъже в църковния олтар.
Но не всички обаче са убедени, че тези женски фигури са били свещеници.
„Жена, която вдига Чашата би била в ролята на дякон по време на представянето на даровете на литургията и има документи за жени дякони, участващи в литургията по този начин“, казва Филис Загано, хоноруван доцент религия в университета „Хофстра“ в Ню Йорк (Hofstra University) и член на Комисията на папа Франциск за жените и дяконството. Загано също подчертава, че няма запазени церемонии по ръкополагане на жени като свещеници, но има много такива за жени като дякони.
Не е ясно дали изобразяването на издигането на Чашата върху реликвария от слонова кост от V век е пример за свещеничество или дяконство, признава Катеуш.
„В повечето случаи можем да приемем, че двама свещеници или двама епископи са предстояли заедно пред олтара“, отбелязва тя. „Въпреки това, писмото, известно като Didascalia Apostolorum, описва ранните християнски общности на Изток, където двойка мъж и жена дякони, които надзиравали приношенията. Мъжкият дякон символизира Христос, докато женският дякон символизира Светия Дух, който е от женски род навсякъде, където се говори арамейски език. Тази двойка [дякони] заема местата си над презвитерите, които просто представляват апостолите.
Други женски фигури, изобразени в литургични роли в артефакти, могат да бъдат дяконисите. Снимка на мъже и жени в стария олтар на „Св. Петър“ изглежда са изобразени в ролята на дякони“, отбелязва Катеуш. Двете жени, видени да държат кадилници на олтара в църквата на Божи гроб в Йерусалим, очевидно съответстват на ролята на дяконите.
В Рим Катеуш ръководи група, която разглежда мозайката в параклиса „Св. Венанций“ в Латеранския баптистерий. Тя изобразява св. Богородица, носеща нещо като палиум, символът на властта, дадена на новите епископи. Според Мириам Дуигнан от Института за католически изследвания, която е част от групата, Светият престол постановява през 1916 г. всички изображения, на които Дева Мария е в свещенически одежди, да бъдат покрити и тази мозайка да бъде скрита от масивния олтар. Премахнати са повечето от червените тесери (малки части от материал, обикновено изрязани кубчета от камък или стъкло с определен размер, бел. прев.), които изобразяват кръста върху палиума на св. Богородица. Мозайката изобразява вдигнатите ръце на Мария, която сякаш извършва Евхаристията (сн. 4).
„Палиумът на епископа не е срещан в изкуството до 550 г., а това е от 650 г. Винаги се дава само на признатите за епископи. Папа Теодор поръча тази мозайка, включително палиума на епископа. Това е символичен начин да се каже, че Мария е била водач на църквата“, каза Дуинян.
Някои експерти смятат, че жените, изобразени с палиум, са игуменки. Катеуш обаче се позовава на изследванията на руския изкуствовед Алексей Лидов. Според него тази мозайка на св. Богородица с палиум от VII век е символ на нейното свещеничество. В същата поза папа Климент е изобразен на стенопис от XI век в старата базилика „Свети Климент“ в Рим – в същия палиум и с вдигнати ръце как извършва Евхаристия на олтара.
Въпросът тук е защо трябва да се тълкува по различен начин с епископския палиум, който се вижда върху св. Богородица, изобразена над олтара в Латеранския баптистерий само на половин миля разстояние?
Джон Нобили, професор по теология в университета „Санта Клара“, казва пред National Catholic Reporter, че въпросът за свещеническото ръкополагане на жените е приключен от Ватикана, но това не трябва и няма да попречи на историците да анализират нови материали и текстове, които могат да представят жените като дякони или като свещеници. Той е съгласен, че женските фигури, разкрити от Катеуш, може да са точно такива.
„Жените дякони също са имали палиум“, обясни той, илюстрирайки обред за ръкополагане за дякониса от X век. Хари Мейси (автор на The Hidden History of Female Ordination: Female Priesthood in the Medieval West), признава, че кутията с реликварий от слонова кост от V век, изобразяваща женска фигура, вдигаща чаша, може да предполага свещеничество. Според него това е възможно, но има и други християнски артефакти, които изобразяват жена, вдигаща чаша. Св. Варвара, например, традиционно се изобразява с чаша в ръце.
Що се отнася до това дали жена с палиум е епископ или игуменка, Мейси каза пред NCR: „Някои игуменки са действали фактически като епископи. Дева Мария може да бъде представена като дякон, защото тя направи така, че „Словото да се яви“, точно както прави дяконът, когато чете Евангелието.
„Най-очевидното тълкуване на тези артефакти е, че жените са заемали литургични дръжности в ранната църква“, казва Мейси. „В продължение на векове просто се приемаше, че жените не водят литургията или изпълняват определени литургични функции в християнството. Тази презумпция вече не се поддържа, така че е възможно да погледнем на останките от миналото без нея“.
Мейси обаче не вярва, че Ватикана се е опитвал да скрие доказателства за жени, заемащи литургични позиции.
„Понякога са правени опити за промяна на текстове или изображения, но подозирам, че това са по-скоро изолирани действия, отколкото някакъв съгласуван план“, казва той.
Но Дуинян вярва, че Ватикана има скрити доказателства и това ново изследване едва ли ще намери твърде много поддръжници дори днес.
„Ватиканът несъмнено няма да е склонен да приеме тези констатации, защото те водят кампания за изключване на жените чрез аргумента на традицията“, каза тя. Но за повечето католици проучването ще потвърди това, което са подозирали през цялото време, а то е, че забраната за женско духовенство винаги е била за заглушаване и потискане на жените и никога не е било истинска традиция“.
––––––––––––
Печатната версия е публикувана в броя на NCR от 26 юли – 8 август 2019 г. със заглавие: „Артефакти предполагат ролята на жените в литургията“.
