Християнство.бг
Марян Николовски
Ако напишете, че архиепископът лъже, ще ви обявят за глупак. Невъзможно е един свещеник, а камо ли владика, да лъже. Но ако сте около църковните хора от много години, особено като журналист, и познавате техните човешки качества, и ако знаете, че определени изказвания са неверни, защото сте информирани и знаете за какво реално става дума, тогава вие осъзнавате, че някой съзнателно прави два милиона души на глупаци.
Фалшиви манипулации и гол популизъм. Така може да се характеризира вчерашното изявление на архиепископа най-подходящо, най-кратко и най-точно. Важни са няколко аспекта, които се открояват.
Първият е времето. Защо сега? Ако това, което казва архиепископът, е вярно, тогава защо той мълча цели две години по тази тема? Ако е така, както казва той, защо тогава МПЦ-ОА изобщо поиска апелация от Вселенската патриаршия? Ако всичко това е вярно, защо архиепископът пишеше писма до Вселенския патриарх, защо публично в проповеди, включително тази в Белград през 2022 г., призоваваше Вселенската патриаршия да издаде Томос за автокефалията на МПЦ-ОА? Ако всичко това е вярно, тогава лъжливи ли са твърденията на поне трима други епископи, които в отделни интервюта през последната половин година казаха, че условията на Фенер не са такива, каквито ги представяше един друг, залутан както в живота, така и в църквата, владика?
Тъй като две противоположни гледни точки не могат да бъдат верни, защото ако едното е истината, то като истина изключва другото, тоест прави го неистинно (какво би казал един мъдър архиерей), тогава каква е истината?
Вторият аспект е мястото и начинът. Ако се анализира журналистически, а аз поне съм експерт в това, то знам, че дадената медия е имала задача и поръчение кога, къде и как да интервюира архиепископа. Тъй като на журналистите им омръзна две години да го преследват по улиците, след като той отказа всякакви молби за интервюта, е съвсем ясно, че никой без предварителна координация не би отишъл пред църква в забутано подпланинско село да го чака за интервю, ако не би знаел, че няма да чака напразно… Това означава, че изявлението му има намерение, има цел. Коя и каква? Времето ще покаже.
Третият аспект е най-важен. Опитът за манипулация. Той би могъл да е съзнателен, или несъзнателен. Несъзнателен е, ако по този начин се опитваш да се харесаш на популистите, които в момента са мнозинство, а съзнателен е, ако го правиш съзнателно, с ясна цел, защото ти самият си популист. И в двата случая манипулацията си има своята цена. При съзнателно действие си даваш сметка и за цената, а при несъзнателното сметката идва по-късно. Тези, които го аплодираха вчера, съвсем скоро ще го оплюват по теми като лимузини, бизнес сделки за сгради в центъра на Скопие и редица други неща, за които популистите винаги ще си останат популисти. Следването на популистите обикновено завършва в калта. А там популистите няма да ти подадат и сламка, защото когато си в калта, вече не си им нужен. Това е цената, която мнозина, които последваха популистите, в крайна сметка платиха.
Превратно изтълкувани тези
Вчера архиепископът посочи три условия, поставени от Константинопол за издаването на Томоса, които са неприемливи за МПЦ-ОА. Две от тези три предполагаеми условия повтарят лъжите на популистите, които те разпространяват от две години, а третото влиза в конфликт с ангажимента на МПЦ-ОА да защитава руските църковни и национал-шовинистически интереси. Името, диаспората и Украйна. От тези три неща едното е класическа лъжа – диаспората, второто е превратно изтълкувана теза – името, а третото е съвсем ясно – Украйна.
Архиепископът е много добре запознат и с трите и затова е неразбираемо защо е решил да прави популизъм от тях. Един сериозен и отговорен глава на която и да е църква не може си позволи да жонглира с каноничните разпоредби и да обяснява на вярващите същността, а не формата. Църковният глава е наясно, че името, за което става въпрос, е формата на официално наименование на църквата, а не нейното популярно название. Архиепископът знае, че Вселенската патриаршия не настоява за преименуване или забрана на МПЦ-ОА да се нарича както иска в своя устав, но публично говори друго. Вселенската патриаршия не налага име, но предлага избор на официално именуване, което рядко се предлага на която и да е църква при подписването на томоса за автокефалия.
Вселенската патриаршия, когато издаваше Томоси, досега не се пазареше с имената, а винаги използваше формата за наименуване на църквата с името на държавата. Българска патриаршия, Обединена църква на СХС Кралство, Архиепископия на Атина и цяла Гърция, Албанска църква и така нататък. Архиепископът знае, че от две години Вселенската патриаршия предлага вариант официалното име на МПЦ-ОА, записано в диптиха на православните църкви, да бъде Охридска архиепископия и знае, че в преговорите с Константинопол им е казано, че не се изисква никаква форма на уставни промени, тъй като уставът на една църква е неин вътрешен устройствен документ. Има църкви, които дори нямат устав, а някакъв акт, който предписва функционирането на църквата. В крайна сметка Вселенският патриарх е свободен да подпише Томоса с името „Православна църква на Северна Македония“, но по други причини той реши да удовлетвори искането на самата МПЦ-ОА за възстановяване на Охридската архиепископия. В самото искане за апелация до Вселенската патриаршия от май 2018 г. всички епископи на МПЦ-ОА пишат на патр. Вартоломей, че: „от дълго време, естествено, ние използваме името на древната и пресвята Охридска архиепископия за нашата църква, нещо, което може да представлява сигурна и надеждна основа за окончателно уреждане на тази съществена страна на целия въпрос“. Какво тук е спорно, та днес да се прави такава драма?
И затова е популизъм, когато знаеш, че няма национално наименование на една църква в официалното й име, но упорито твърдиш, че по този начин някой се опитва да те обезличи, или да ти смени името. Популизъм е, когато знаеш, че църквите, които използват националното име в комуникацията си, го вземат от името на държавата си, а не от името на нацията, и упорито твърдиш, че „македонската църква“ е македонска, защото принадлежи само на македонците. Македонската църква е на всички, че дори на атеистите и на неправославните. Знам, че сред македонските католици има много хора, които обичат МПЦ-ОА повече и искат да я видят като автокефална, отколкото някои православни популисти, а и атеисти и мюсюлмани също искат това. Подхранването на популизма е като храненето на дракона. От страх да не ви погълне, вие го храните с надеждата да го успокоите, а не да го опитомите. Обаче колкото повече го храните, толкова по-голям и по-гладен става той.
Повторението на лъжата няма да я направи истина
Въпросът с диаспората е още по-прост, защото това изобщо не е тема от гледна точка на съществуването на самата диаспора. И затова е изключително тревожна позицията на архиепископа, който небрежно, абсолютно безотговорно казва, че ние сме щяли да отстъпим диаспората, когато това го направят и другите църкви. Истината по този въпрос е съвсем различна. Вселенската патриаршия не изисква никакво отстъпване на македонски църкви в диаспората, нито назначаване на гръцки епископи за тяхното управление, както не го изисква от нито една друга църква. Архиепископът знае много добре, че въпросът за диаспората е засега приключен с решението на събора в Крит, според което на практика всичко си остава както досега. Всяка църква си урежда сама диаспората там, където я има. Новост е създаването на Съвет на епархийските епископи като общ орган на всички църкви, който да се формира от епископи в диаспората от всички църкви. Това, което Фенер иска от МПЦ-ОА в момента е архиереите на МПЦ-ОА в диаспората, които в момента са четирима: Пимен, Методий и двамата администратори Петър и Тимотей, да не ползват титлите на архиереите от Вселенската патриаршия. Например, ако епископът на Вселенската патриаршия в Америка има титлата „американски“, епископ Методий от МПЦ-ОА да няма същата титла. Което означава, че въпросът с диаспората не е съществен, а административно-технически въпрос, който в никакъв случай не може да бъде нерешим.
Бъркането със случая на Украйна, чиято Православна църква няма диаспора, също е умишлена манипулация. Тази църква никога не е имала организирана диаспора, защото по-голямата част от диаспората на бившия Съветски съюз беше организирана от Руската задгранична църква, а тези украинци и патриоти и които не бяха съгласни да се идентифицират с Русия, се черкуваха в църквите на Вселенската патриаршия. Така че логически не е правилно тези два несравними случая да бъдат сравнявани.
За чуждите интереси
Третият въпрос – Украйна, всъщност е болната точка за Фенер. И това е единствената точка, която може да се тълкува през призмата на някаква форма на поставяне на условие. Но причината за това неудобство е вътрешна, идва от самата МПЦ-ОА, защото тя избра да бъде защитник на руските църковно-национал-шовинистически интереси, в ущърб на собствените си македонски църковно-държавни интереси.
Вселенската патриаршия не е искала МПЦ-ОА да признае автокефалията на църква на Украйна, за да получи Томос, а да се стреми към укрепване на отношенията с нея и след известно време да се стигне до съслужение. Но популистите в Македония наложиха темата уж за признаване, въпреки че няма логика в такава стъпка преди издаването на Томос за автокефалия. Как може една неавтокефална църква да признае Томоса на друга църква за получаване на автокефалия?! Но където популизмът пробива, логиката не работи.
Истината е, че Фенер се стремеше към взаимна подкрепа между ПЦУ и MПЦ-OA, тъй като и двете църкви стават автокефални с Томоси на Вселенската патриаршия. Епифаний първи предприе стъпката, като изпрати поздравително писмо за каноничния статут на МПЦ-ОА. Не знам дали архиепископът е отговорил. След това някъде трябваше да има неформално съслужение на някои епископи от МПЦ-ОА и ПЦУ и тук темата за Украйна като условие за получаването на Томос щеше да приключи. Но какво стана? Малкият състав на св. Синод, без обсъждане, взе решение, че МПЦ-ОА ще признае ПЦУ след като всички останали църкви я признаят. Голямата и велелепна MПЦ-OA, която излезе от схизма преди година, реши да поставя условия, които дори Румънската църква не би посмяла да постави. Но когато си бил извън православната икумена, затворен в своя конформистки модел на църква, не можеш и да мислиш друго, освен че светът се върти около Магарево.
Подобно скандално решение предизвика сериозно притеснение в Царигард и със сигурност популистки аплодисменти у дома. Но въпреки това, в поредица от разговори за изглаждане на нещата, патриарх Вартоломей предложи смекчаване на решението с форма, подобна на някои от другите църкви. Точката влезе в дневния ред на Синода в пълен състав и изведнъж двама-трима популисти изпаднаха в несвяст и направиха такъв скандал, че накрая Синодът не взе никакво решение и така МПЦ-ОА остана заглавена от популизма и русофилството на отделни лица в Синода.
Това е истината за трите условия. Ето, ако не е така, нека архиепископът дойде на интервю и да поговорим открито. Може би има неща, които наистина не знам.
Изгубената надежда
Но едно е абсолютно сигурно. Вчерашното специално изявление на архиеписщопа хвърли светлина върху две неща. Едната е, че той е архиепископ-популист и че със сигурност си е затворил вратата в Константинопол за получаването на автокефалия на MПЦ-OA. По тази тема там вече е поставена точка. Сега е съществено как ще се развие неуспешния опит за възстановяване на древната Охридска архиепископия като равноправна църква в съвременния свят на автокефални поместни православни църкви.
А това не е никак трудно да се предвиди. MПЦ-OA пропиля исторически шанс в период, в който имаше възможност да спечели, не защото някой много я обича, а защото обстоятелствата удивително добре се подредиха в нейна полза през 2022 г. Всичко можеше да се реши за шест месеца и на Рождество през 2023 г. патриарх Вартоломей в Охрид да подпише Томоса за възобновяване на древната Охридска архиепископия. Но вместо това МПЦ-ОА избра да бъде домакин на ръководителя на руската църковната дипломация за именния ден на архиепископа и от опцията „и“-„и“ да премине към опцията „или“-„или“. Или Москва, или Фенер. И тя избра Москва. Еуфорията през тези шест месеца, през които едно след друго следваха решенията на поместните църкви да приемат решението на Фенер за връщане на МПЦ-ОА към каноничното единство, се превърна в ослепителна светлина за македонските епископи, които си помислиха, че това ще продължи вечно. Липсата на дипломатичност, невежеството, неопитността и най-вече националистическите и популистки изявления през следващите месеци, та чак досега, на практика компрометираха МПЦ-ОА в очите на другите църкви, които видяха, че там не всичко е съвсем зряло. Мога да си представя, например, Ириней Булович какво си говори по телефона със свои приятели от Фенер или Атина, националистически настроени епископи, които през цялото време негодуваха от действията на патриарх Вартоломей спрямо MПЦ-OA. Краткият коментар на Булович би бил в контекста на: „Е, казах ви, че това там долу не е църква…“.
И докато МПЦ-ОА се занимава с евтин популизъм и отблъсква протегнатата й ръка, тя не вижда, че геополитическите обстоятелства в православния свят се променят в неин ущърб. Българската църква е поредната, която официално ще приеме автокефалията на Украйна, след това вероятно ще бъдат Румънската, Албанската и не е изненадващо след вякоя и друга година, дори Сръбската. Дотогава МПЦ-ОА вероятно ще загуби и това, което има сега, защото голям брой църкви тайно ще прекратят практиката на съслуженията, а броят на църквите, които са признали Томоса на СПЦ, може дори да спадне наполовина.
И в такъв случай СПЦ легитимно би се позиционирала на една по-друга позиция… Например: вие поискахте да ви дадем автокефалия… Ние ви я дадохме, но ето, виждате ли, другите църкви не я приемат… Какво още искате? И така, един прекрасен ден Стефан ще се събуди архиепископ на църква със статут като този на Беларуската…
––––––––––––––––––––––
Превод: архим. Никанор
Източник: Архиепископија популистима – Religija
