Меню Затваряне

Архиепископът на Хелзинки: „В Московската патриаршия не е останала и следа от православието“

След като наскоро обяви намерението си да се оттегли, а в края на май Вселенският патриарх Вартоломей прие оставката му, архиепископът на Хелзинки и цяла Финландия Лео произнесе знаменателна реч на 7 юни пред представителите на Общото събрание на своята църква, пише Orthodox Times. Между другото той коментира и дейността на Руската патриаршия.

Речта му беше съсредоточена около притчата за добрия самарянин.

„Всички ние се срещаме с хора, които страдат в даден момент, и в днешно време има все повече такива в нашето общество. Решението дали да вземем тези, които лежат край пътя, заедно с нас, или да ги игнорираме, разбира се, може да се използва като критерий за оценка на всяко икономическо, политическо, социално или религиозно начинание. Всеки ден трябва да решаваме дали да бъдем добри самаряни или незаинтересовани минувачи, и ако разширим хоризонтите си, за да разгледаме целия си живот или историята на света като цяло, ние всички сме, или сме били в даден момент на мястото на героите в притчата. Всички ние носим в себе си нещо от ранения човек, нещо от разбойника, нещо от минувача и нещо от самарянина“.

Архиепископът подчерта, че притчата не трябва да се тълкува в твърде тесен смисъл. Това не е просто въпрос на избор в религиозната сфера:

„Можем да видим съвсем ясно, че липсата на социална и политическа активност оставя някои части от нашия свят пусти и необитаеми. Можем да видим как националните и международните противоречия могат да оставят голям брой хора в маргинални райони в изолация“.

Той също така посочи, че в днешно време има много други случаи, които могат да изпълняват същата роля в света като християните:

„Един детайл се откроява особено ясно в притчата, а именно, че минувачите са религиозни хора. Не можем да пренебрегнем този факт. Парадоксално е, че често се случва онези, които твърдят, че не са религиозни, да изпълняват Божията воля в действията си по-добре от тези, които са вярващи“.

В Руската патриаршия не е останала и следа от православието

В словото си архиеп. Лео се спря и на сегашното състояние на цялата Православна църква по света:

„Православното семейство от църкви в момента е в криза и е силно разделено. Нашето съвремие породи нов тоталитарен мит и идеология под маската на православието, което в действителност изобщо не представлява християнството. Преди няколко години все още можех да разпозная някои следи от православието в Московската патриаршия, но сега те бяха заменени със смесица от руски месианизъм, православен фашизъм и етнофилетизъм. Последната спомената ерес е осъдена от Синода на Константинопол преди сто петдесет и две години. Сега Русия гледа на себе си като на единствената сила на доброто в света, която има задачата да се противопостави на Запада, който бил потънал в злото. Това, от своя страна, представлява манихейска ерес, в която светът е разделен на противоположности: светлина и тъмнина, добро и зло и т. н.

Тези промени в религиозната политика имаха отражение във Финландия:

„Естествено се притеснявам, че каноничната територия на нашата поместна църква може да е била засегната до известна степен от сегашния руски експанзионизъм, че „разбойникът“ на нашето време и епоха, ако цитирам притчата, може да е намерил съюзници в онези, които минават покрай нея и хвърлят поглед другаде. Само че, за съжаление, в случая не става въпрос просто за подминаване, тъй като, както знаем, нахлуването в Украйна получи благословията на църквата и дори беше обявено за „свещена война“.

Архиеп. Лео завърши речта си, като подчерта единството на Църквата като отправна точка за християнските действия:

„Стандартите на почтеност, които Евангелието определя за нашите действия, са строги и не можем да се надяваме да ги постигнем сами, но ни е позволено да говорим за тях и наистина сме длъжни да говорим за тях. Ние обаче не можем да действаме изцяло по християнски начин сами. Можем да направим това, само когато се обединим в Христа, за да образуваме една Църква, която винаги ще бъде по-силна от сбора от отделните изолирани членове, които уреждат собствените си дела“.

Posted in Църква и политика

Вижте още: