Ренета Трифонова
Дезмънд Туту е англикански архиепископ на Кейптаун (първият чернокож епископ в ЮАР), борец срещу апартейда. Лауреат на Нобелова награда за мир (1984). По повод неговата кончина на 26 декември, представяме някои негови мисли, свързани с Бога и човека, със свободата и християнството:
Кога най-после ще разберем, че всяко човешко същество е безкрайно ценно, защото е сътворено по образ и подобие на Бога? Кога най-после ще разберем, че е богохулство да се отнасяме с презрение към нашите ближни? Всички ние трябва да осъзнаем, че когато унижаваме другите, самите ние сме всъщност унизените.
Трябва да осъзнаем, че ние сме абсолютно свободни, именно защото Бог не се намесва в нашия свят. Бог ни е дал един невероятен дар – способността да правим свободен избор.
Бог се държи с нас така, както биха се държали нашите родители. Твърде често родителите виждат, че тяхното любимо дете ще направи някакъв погрешен избор. В такива случаи добрият родител се примирява и позволява на детето си да осъществи свободно своя избор, защото само така детето ще придобие личен опит и зрялост.
Не е вярно, че Бог бездейства. Напротив, Бог твърде много ни уважава и затова ни казва: „Ако вие искате да бъдете личности, а не роботи, тогава ще трябва да приемете своята свобода и да взимате отговорни решения. Доказателство за това, че вашата свобода е абсолютна, е фактът, че аз ви позволявам дори да отхвърлите Мен и да изберете злото“.
Ние трябва да поемем последствията от нашите свободни избори.
Богът, на Когото служа, е един странен Бог. Той е всемогъщ и всесилен, но същевременно е и ограничен. Това е един невероятен парадокс: от една страна, Той е Бог на справедливостта и жадува за справедливост в нашия свят, но от друга страна, Той дълбоко уважава нашата свобода и поради това Той не иска да се намесва в нашия свят – не иска да хвърля светкавици и мълнии, за да убие всички земни тирани. Бог не иска да налага насила Своята воля; Той очаква самите ние да изразим нашата воля.
Бог има една мечта. Бог мечтае за един по-различен свят, в който всички хора ще се обичат искрено, както членовете на едно сплотено семейство. Бог ни пита: „Ще ми помогнете ли да осъществя моята мечта? Аз копнея за един свят, в който има много повече любов и състрадание, в който хората са по-важни от вещите. Ще ми помогнете ли да реализирам тази мечта? Аз не мога да разчитам на никой друг, освен на вас.“
Противопоставям се на това: на насилието на тези, които искат да запазят една несправедлива система, и на насилието на тези, които искат да я разрушат.
Надявам се, че работата на комисията ще отвори рани, за да ги почисти, и така да ги предпази от загнояване. Не можем да бъдем повърхностни и да кажем, че миналото е погребано, защото няма да бъде погребано и ще ни преследва. Истинското обединение не е евтино, защото почива на опрощението, което е скъпо. Опрощението от своя страна зависи от разкаянието, което почива на осъзнаването на грешните постъпки, и по този начин на разкриването на истината. Човек не може да прости това, което не знае… (от речта на Туту по повод назначаването му за председател на Комисията на правдата и обединението на 30 ноември, 1995)
Искам правителството сега и завинаги да знае, че аз не се страхувам от него… Няма нищо, което правителството би могло да направи, за да ме спре, да правя това, …в което вярвам, че Бог иска от мен… Не мога да го променя. Когато виждам несправедливост, не мога да остана безучастен.
На нашия африкански език казваме, че една личност става личност чрез други личности. Аз не бих знаел, какво трябва да представлявам като човешко същество, ако не го бях научил от други човешки същества. Ние сме създадени за една фина мрежа от връзки, от зависимости. Трябва да се допълваме взаимно. Всичко би било ужасно погрешно, ако нарушим този основен закон на нашето съществуване. Дори и най-силната нация не е напълно самостоятелна.
Любимата молитва на Дезмънд Туту е молитвата на свети Франциск:
Господи, помогни ми да разнасям Твоя мир –
и където има омраза, да мога да нося любов,
и където има обида, да мога да нося духа на опрощението,
и където има раздори, да мога да нося спокойствие,
и където има заблуди, да мога да нося истината,
и където има съмнения, да мога да нося вяра,
и където има отчаяние, да мога да нося надежда,
и където има мрак, да мога да нося светлина,
и където има тъга, да мога да нося радост.
Господи, помогни ми
да утешавам, вместо да очаквам утеха,
да разбирам, вместо да очаквам разбиране,
да обичам, вместо да очаквам обич.
Защото
само когато забравяме за себе си, ние намираме себе си,
само когато прощаваме, ние сме простени,
и само когато умираме, ние се раждаме за Вечния живот. Амин.
Източник: chetilishte.com
Статията е допълнена с цитати от изказвания на архиеп. Дезмънд Туту от Уикицитат
