Християнство.бг
Католическият архиепископ, отговарящ за военнослужещите в САЩ, заяви, че е „морално допустимо“ военните да не изпълнят заповед, ако тя противоречи на собствената им съвест, на фона на това че администрацията на президента Доналд Тръмп обмисля възможни разполагания на войски в Минеаполис и използването на сила за завземане на Гренландия, съобщава Yahoo News.
Тимъти Бролио — който е архиепископ за военните служби от 2007 г. — призна в интервю за BBC, че се тревожи за войниците под неговата пастирска грижа, „защото те могат да бъдат поставени в ситуация, в която им се нарежда да направят нещо, което е морално съмнително“.
„За един войник, морски пехотинец или моряк би било изключително трудно самостоятелно да откаже да изпълни заповед… но строго погледнато, в рамките на собствената си съвест, за него или нея би било морално допустимо да не изпълни тази заповед“, каза той, но добави, че подобен изолиран акт на съвестта би могъл „да постави този човек в може би непоносима ситуация — и именно това го тревожи.
Запитан за усилията на президента Доналд Тръмп да анексира Гренландия — автономна датска територия — Бролио повтори осъждането, изразено от висшия клир на Католическата църква по отношение на външната политика на администрацията.
„Не изглежда наистина разумно Съединените щати да нападнат и окупират приятелска държава“, каза той. „Мисля, че това накърнява образа на Съединените щати в света.“
Всеки военнослужещ полага клетва да „подкрепя“ и „защитава“ Конституцията, а не главнокомандващия. Съгласно американското военно право войските са длъжни да не изпълняват заповеди, които са „явно“ или „очевидно“ незаконни, макар че подобни случаи са правно сложни. Бренър Фисел, вицепрезидент на Националния институт по военно правосъдие и преподавател по право във Виланова, подчерта, че системата е правна, а не теологична.
„Американското право не следва католическата етика“, каза Фисел в интервю за Military Times. „Съществува понятие, наречено отказ по съвест, когато човек е морално против войната, но Съединените щати не признават т.нар. селективен отказ по съвест — когато се противопоставяте на конкретни войни или разполагания, в които не желаете да участвате.“
Това разграничение, според Фисел, има последици.
„Когато някой на основание на религиозната си вяра избере да наруши закона, той го прави, знаейки, че ще бъде наказан“, обясни той. „[Когато епископът каза това], той не твърдеше, че „никой няма да понесе последствия“.“
„Това е риск. Законът казва, че военнослужещият не изпълнява заповедта на свой риск — тоест той не знае в момента на отказа дали съдът впоследствие ще застане на негова страна“, казва Фисел.
През първата година от завръщането си на власт Тръмп започна удари срещу Иран, Ирак, Нигерия, Сомалия, Сирия и Йемен; свали лидера на Венецуела; и разпореди разполагането на части на Националната гвардия в много американски градове.
Президентът също така обмисля да се позове на Закона за въстанията (Insurrection Act), за да потуши анти-ICE протестите в Минеаполис. Този закон допуска изключение от общата забрана за разполагане на армията сред цивилното население в Съединените щати. Той може да бъде приложен, когато безредиците са толкова тежки, че „правят практически невъзможно прилагането на законите на Съединените щати“ — макар че точният смисъл на тази формулировка подлежи на тълкуване.
Тръмп е заявил, че правомощията му като главнокомандващ са ограничени единствено от „собствената му моралност“, а що се отнася до действия извън САЩ, е казал, че не е обвързан с международното право, защото „не цели да наранява хора“. Белият дом поддържа позицията, че всяка военна заповед на Тръмп е отговаряла на изискваните морални и правни стандарти.
„Всички военни заповеди на президента Тръмп са били морални и законни“, заяви говорителката на Белия дом Анна Кели в изявление пред Military Times.
„Главнокомандващият успешно използва нашите въоръжени сили, за да арестува лидера на картел Николас Мадуро, да унищожи наркобанди с наркотерористични плавателни съдове, да защити нашите прекрасни християни, да заличи ядрените съоръжения на Иран и още много други неща“, продължи тя. „Тези действия са спасили животи и са направили целия свят по-стабилен.“
