
В Грузия, страна с дълбоко православна традиция, рядко се случва духовник да предизвика толкова бурен обществен дебат, както архимандрит Дороте Курашвили. През октомври 2025 г. той беше отстранен от длъжността председател на църковното настоятелство на църквата „Рождество Христово“ в Тбилиси по заповед на Патриарх Илия II – решение, което разтърси както Грузинската православна църква, така и политическия живот на страната.
Архимандрит Курашвили е сред малкото грузински духовници, които открито критикуват управляващата партия „Грузинска мечта“, основана от милиардера Бидзина Иванишвили. В своите проповеди и медийни изяви той неведнъж е осъждал това, което нарича „системна несправедливост“ и „репресивни практики“ срещу гражданите. Курашвили е чест участник в продемократични и проевропейски протести, където може да бъде видян в расо сред демонстрантите.
„Когато правителството става враг на народа, мълчанието е просто невъзможно,“ заявява той в едно от интервютата си. Но критиката му не спира дотук. Архимандритът отправя остри думи и към висшето духовенство на Грузинската православна църква, обвинявайки го, че действа под политически натиск и не защитава независимостта на Църквата от политическата власт.
„Днес ме съди Руската църква и Бидзина Иванишвили“
На 29 октомври 2025 г. Патриарх Илия II подписва Заповед №84, с която освобождава архимандрита от длъжността му и го преназначава на служение в катедралата „Света Троица“ в Тбилиси. Решението идва след заключения на комисия от Мцхетско-Тбилиската епархия, която го обвинява в „дисциплинарни и морални нарушения“, включително „клеветнически действия, неподобаващи за свещеник“.
Курашвили отказва да се яви пред комисията, настоявайки заседанието да бъде публично и открито за медиите – искане, което е определено като „безпрецедентно и неприемливо“. Свещенослужителят заявява, че неговото привикване е пряко свързано с телевизионните и публичните му изяви, затова, по думите му, и заседанието трябва да бъде публично. Той смята, че процесът срещу него е по заповед на Руската църква:
„Днес ме съди Руската църква и Бидзина Иванишвили. Това е тяхната заповед, която митрополит Шио трябва да изпълни. Митрополит Шио е изпратен в Грузия от Русия, и всеки, който обижда Русия, който я нарича враг или казва, че тя е враг, трябва да бъде неутрализиран. Аз съм един от онези, които са против Руската църква и руската държава. Цялата ми проповед е насочена към това да покажа врага на Грузия, а врагът на Грузия е Русия и „Грузинска мечта“ – казва духовникът пред журналистите.
Митрополит Шио (в света Елиос Мужири) е духовник от Грузинската православна църква, митрополит на Сенакска и Чхороцкуска епархия и патриаршески наместник от 2017 г. Назначен е лично от патриарх Илия II и се счита за негов основен наследник. В обществото се възприема като влиятелна, но и противоречива фигура заради обвинения в близост до консервативни и проруски настроени кръгове.
„Мълчанието е невъзможно, когато правителството се превръща във враг и насилник“
Курашвили говори подробно и пред журналиста Давид Кашиашвили за ролята на църквата и за действията на властта, които той определя като антизападни и репресивни.
„Църквата не е длъжна да подкрепя правителството. Когато хората — членове на нашата църква — се отнасят така зле, какво право имам да кажа, че това е прерогатив на правителството? Напротив, правителството трябва да защитава своя народ от външни и вътрешни врагове, но когато то се превръща във враг, в насилник — това е ужасно и мълчанието е просто невъзможно.“
Курашвили допуска, че в патриаршията може да има лица, срещу които правителството разполага с компромати или обратно — представители на църквата да получават от властта „нещо“, което да обяснява пасивността им. Той говори и за искането си дисциплинарните обсъждания да са публични — условие, поради липсата на което е отказал да се яви на закрити заседания.
Архимандритът обръща внимание и на свободата на словото и нравствената възможност на духовника да критикува: „Бог даде на човека способността да оценява събитията. Как да не нарека предателя — предател? Как може на човек в християнска страна да му бъде отнета възможността да оценява — какво е свободата на словото?“
Той твърди, че общественото настроение е ясно насочено срещу управлението: „По-голямата част от населението има негативно отношение към властта. Протестът не може да бъде спрян, народът няма да бъде победен.“ В репликите си Курашвили често използва образни сравнения и говори за поколението млади протестиращи, които, по думите му, са решени и готови на жертви: „Когато 17-годишни деца пишат такива писма от затвора и стоят така твърдо и саможертвено — те не се страхуват от смъртта, защо да се уплаша аз?“
Грузия и Украйна
Относно войната в Украйна духовникът заема ясна проукраинска позиция. Той нарича украинците народ, който „сега с цената на кръвта се бори за демокрация“, и изразява убеждението, че победата на Украйна ще доведе и до по-голяма свобода за Грузия. По-нататък казва: „Украйна с огън и куршуми, ние — със слово, се борим за демокрация. Никой друг народ няма толкова много хора, които се борят за свобода така всеотдайно, освен Украйна и ние.“
Курашвили отправя критика към онези, които „повтарят руски наративи и въвеждат руски закони“ в Грузия — според него именно те поставят страната в риск да бъде загубена.
Опит за дискредитиране
Още през септември опозиционният телевизионен канал TV Pirveli публикува предполагаем изтекъл аудиозапис от заседание в Патриаршията, на което висши духовници обсъждат поведението на архимандрита. Според записа, те го обвиняват в „морално подкопаване“ на авторитета на църквата (колко познато и у нас!), като насърчава други свещеници да говорят открито за политическите процеси в страната. Целта на разпространението на аудиозаписа е, от една страна, да се дискредитира архимандритът, а от друга, да се популяризира наративът, че опозиционните фигури използват духовници за свои политически цели. Като подчертава, че Курашвили уж е загубил половината от енорията си, записът има за цел да създаде впечатлението, че значителна част от населението не го подкрепя.
Курашвили отрича обвиненията и твърди, че записът е изтекъл именно от кръгове, които се опитват да го дискредитират. По думите му, срещу него се води кампания на клевети, а комисията се опитва да прикрие натиск от управляващите среди. Независими организации, включително проектът за проверка на факти Myth Detector, анализират аудиозаписа и стигат до заключението, че има вероятност той да е частично манипулиран.
Реакциите към случая са полярни. Част от обществото вижда в архимандрита смел духовник, който не се страхува да говори истината, дори когато тя е неудобна за властта. Други – включително представители на Патриаршията – го обвиняват, че използва расото си за политическа пропаганда. Бившият президент на Грузия Саломе Зурабишвили изрази публично подкрепа за него, заявявайки: „Няма да избегнете отговорността вие, които се криете зад името на патриарха и искате да прехвърлите тежестта на решението върху него.“
Апел в подкрепа на архимандрит Доротей Курашвили
В интернет се разпространява петиция и апел с искане да се отговори на клеветите срещу архимандрита и да спре преследването му. Петицията достига почти 4000 души:
„Ние, долуподписаните, се обръщаме към Патриаршията на Грузия, за да изразим пълната си подкрепа и уважение към архимандрит Доротей (Курашвили). Вярваме, че той е несправедливо преследван заради противопоставянето си на руския режим. Нашето искане е да се отговори на клеветата, отправена срещу архимандрит Доротей (Курашвили), и да се спре несправедливото му преследване.“
По-широкият контекст с преследването на грузинския архимандрит
Грузинската православна църква е сред най-влиятелните институции в страната, често играеща ключова роля в обществените и политически процеси. В последните години тя е обвинявана от критиците си, че стои твърде близо до проруските среди и подкрепя консервативната линия на управляващата партия „Грузинска мечта“.
На този фон архимандрит Курашвили се превръща в символ на вътрешноцърковната опозиция – глас, който настоява за независимост на духовенството и изказва ясно нравствена позиция по обществени въпроси, свързани със съвестта и с човешките права. Неговият случай разкрива колко тънка е границата между църковната мисия и политическото влияние в съвременна Грузия.
След отстраняването си архимандритът заявява, че няма намерение да се отказва от служението си и че ще продължи да „говори за истината, независимо от последствията“. Въпреки дисциплинарните мерки, той остава активен в социалните мрежи и продължава да коментира обществените процеси.
Дали Курашвили ще се превърне в мъченик на свободното слово ще покаже времето. Но случаят му ясно показва, че в днешна Грузия дори расото не предпазва от сблъсъка между власта, църковната администрация, гражданската позиция и християнската съвест.


