Маргарита Генчева
За малкия храмов празник на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“, който братството отбелязва тържествено всяка година в деня на св. Силуан Атонски, имах радостта да се срещна с архим. Вартоломей Газетас – игумен на манастира Есфигмен на Света гора. По покана на архим. Никанор, игумен на Църногорската св. обител, тази година дядо Вартоломей гостува заедно с други светогорски монаси – старците Апостол (старец на келията „Сретение Господне“ край Карея) и Теона (старец на келията „Св.Никодим Светогорец“ край Карея). Предстоеше духовна беседа със светогорските старци и поклонниците можеха да зададат своите въпроси. Архим. Вартоломей отговори на въпросите ми за читателите на Християнство.бг.
– Съвсем скоро вие се срещнахте с архиепископа на Кипър, Георгий. Разбрахме от медиите, че с Кипърския архиепископ сте обсъждали въпроса с окупацията на централната сграда на манастира Есфигмен. Ние сме правили с вас интервю и преди, когато идвахте в Църногорския манастир, но бихте ли казали пак за нашите читатели има ли някакво ново развитие отпреди три години?
– През 2002 г. имаше решение на управителния орган на Света гора (Свещ. Кинотис), в което се казваше, че има изискване да напуснат Света гора определени хора – тези, които всъщност са завладели манастира. И това фактически се основава на Конституцията на Гърция и на Устава на Света гора, които забраняват на Атон да живеят за постоянно хора, които не принадлежат към Православната църква. Тези хора, за които говорим, принадлежат към тяхна собствена църква, която е известна в Гърция с името ГОХ – „Църква на истинно–православните християни“.
Тези хора си имат собствена църква, тяхно си управление на църквата и нямат нищо общо с нашата църква. Както имаме общо ние, например, с Вселенската патриаршия, с Гръцката църква, с Българската, Румънската, Александрийската патриаршия и т.н. и с целия православен свят. Тези хора нямат връзка с нас, те са ни чужди. Затова Света гора взе решение, че те трябва да напуснат Атон. Това какво означава? Те не са гонени заради вярата си, а защото незаконно живеят на място, което не принадлежи към тяхното вероизповедание, към тяхната църква. За съжаление, изпълнението на това решение, което прие Света гора, трябва да се изпълни от държавата.
Какво се случва в момента? Уви, държавата не изпълнява решението на Кинотиса на Света гора и съответно (в окупираната част на Есфигмен, бел. ред.) тези хора извършват много беззакония и положението там с една дума е анархия. И сега сме стигнали до едно окончателно решение на гръцкия съд, потвърдено от Върховния съд, което казва, че те трябва да си тръгнат окончателно от Света гора, защото незаконно пребивават там, да предадат имотите на манастира на законното братство и да престанат да използват лъжливо името на манастира – да се наричат „есфигменци“ и т.н. Сега се намираме на този етап, в който държавата би трябвало да изпълни това съдебно решение.
Тези хора обаче, понеже имат връзки с много крайнодесни политически партии и техни последователи, се опитват да активират общественото мнение посредством лъжата, че са гонени заради вярата си, че „лошият патриарх“, „лошата Света гора“ и „лошият игумен Вартоломей“ искат да изгонят невинните монаси. Но не казват истината, за да мислят хората, че са гонени заради вярата си. Но те не са гонени заради вярата си, а това решение трябва да се изпълни и то по някакъв начин ще бъде изпълнено, но засега все още не е.
– В тази връзка миналата година през месец май на страницата на манастира имаше информация, че ще подадете нова жалба по повод руско проникване на Св. Гора. Имало ли е друга такава проява на национализъм на Света гора досега?
– Русия се опитваше да стъпи на Света гора още преди повече от сто години. Днес тя използва подмолни средства, за да навлезе на Атон, защото тези, които са завладели на практика нашия манастир, поддържат връзки с Русия – идеологически, но и икономически връзки. И всички крайнодесни партии в държавата, които поддържат незаконните окупатори на Есфигмен, поддържат връзки с Русия. И те се опитват да представят всичко така, че като дойдат на власт, самата Русия е тази, която ще спаси всички и ще „се оправи“ положението – и в страната, и на Света гора. Докато един обикновен прочит на гръцката история веднага ще покаже, че Русия винаги е била срещу интересите на Гърция.
Наблюдаваме в последно време в нашия манастир Есфигмен да идват хора от Русия, и да издигат царското знаме, което навежда на други мисли и въобще за други епохи. А тъй като на Света гора е забранено да се издигат други знамена, освен гръцкото и византийското, аз съобщих това на обществеността, защо тези хора вдигат едно царско знаме в манастира, за който отговарям аз, и не знам как ще бъде използвано това изображение от манастира в Русия, за да прокарат там своя фундаментализъм. За съжаление има такава опасност и се стараем по всякакъв начин да се борим с него.
Преди няколко години се опитаха да организират празнуване на Света гора по случай „1000 години от руското монашество“, но тази инициатива е лъжлива, защото на Атон не е имало руско монашество преди 1000 години. Това те искаха да покажат в Русия, защото Света гора е много популярна там и може да бъде използвана като реклама.
Но всичко това не съответства на духа на Света гора. На Атон нямаме гръцко монашество, руско, българско или сръбско, а имаме светогорско монашество. Ние сме над националните категории, защото Христос приканва всички хора за монаси. Това, което се опитват да направят руснаците, или някои, които имат същия манталитет като тях, е да разделят монашеството и дори цялата църква, в зависимост от етническия произход. Това се нарича етнофилетизъм и е ерес, осъдена от Вселенската патриаршия. Христовата църква не се дели. Аз дойдох от Света гора, която принадлежи към Вселенската патриашия – тук, в Българската църква, за богослужението тук, и един вид ставам член на БПЦ. Ние имаме църковно общение – споменаваме патриарха на България, защото той е наш общ и аз не съм му чужд. Това е едно тяло, както скачените съдове, от които всеки може да бъде разделен, но течността, която е в единия съд, се съдържа и в другите съдове, които са обединени от вярата. Поне така сме учили по физика в училище.
– По време на пандемията се разпространяваха много конспиративни теории по повод Ковид и някои идваха от Света гора. Успя ли тя да преодолее това изпитание?
– Имахме много проблеми в периода на пандемията и на Света гора, защото има такива хора, които с конспиративни теории се опитваха да всеят паника сред останалите. И едно събитие, което е свързано със здравето, те се опитваха [да превърнат] в духовен въпрос. Проблемът беше обаче, че тези хора са си създали една църква по своята мярка, всеки един от тях се е държи като църква (one man church, бел. ред.) и всеки решава така, както той си мисли – далеч от Църквата, затворен в своята „църква“ – и представя своето мнение като истина. И затова този проблем [се прояви] и през периода на пандемията.
Забележете обаче, че тези хора, които се противопоставяха тогава на мерките, са същите тези, които се противят всеки път, само за да създават проблеми на църковното тяло. Тези определени хора са извадили себе си извън Църквата, разпространяват своите теории и се опитват да задържат хората [около тях] със страх и ужас – с конспирации за антихриста и за това как нещо лошо ще се случи. Те са същите, които по-рано говореха за печата, за антихриста, които говореха и през пандемията; същите, които говореха против събора в Крит – това са все същите хора, които винаги търсят някакъв противник, просто за да се противопоставят на Църквата. Те не познават основни понятия на нашата вяра: смирението, послушанието, вярата в Бога, в Църквата и търпението.
– Как влияе войната в Украйна на Света гора?
– Във връзка с предния въпрос за конспиративните теории, не успях да допълня, че тези хора, които постоянно се занимават с тях, са същите, които са „за“ нахлуването на Русия в една независима страна, каквато е Украйна. Те говорят за антихриста, за печата. Те никога не говорят за печата, който получаваме по време на кръщението, но за печата на антихриста са написали томове. Да не слушаме такива „пророчества“, защото единственото пророчество, което трябва да слушаме, е това, което сам Христос ни е казал – „Ще дойда пак“. Трябва да се подготвяме за това идване и от други пророци нямаме нужда. Тези хора, които прекалено много се занимават с „пророчества“, имат сериозни духовни проблеми – те искат да се изявят пред света и прекалено големият им егоизъм е повлиял на мозъка [ума] им така, че те се имат за „спасители на света“, те ще спасяват света и единственият начин да придобият последователи е чрез всяването на паника. Затова те разпространяват страха от ада и използват страха на християните. Тоест, че трябва да бъдем добри християни, да не съгрешаваме, защото ще отидем в ада.
Не, това е грешка. Аз не трябва да греша, не защото ще отида в ада, а не трябва да греша, защото не искам да греша, защото грехът не ми харесва, не ме привлича. Аз не искам да греша, защото се опитвам да не греша. Не искам да греша заради радостта на рая, а не заради страха от ада. Христос е дошъл на земята, но не се е занимавал с греха, а се е грижел за човека. Затова препоръчвам на всички хора постоянно да препрочитат Евангелието – там ще намерят отговор на много същностни и практични въпроси.
Например, когато са довели блудницата при Христа и Той попитал какво е направила и какво казва законът, другите отвърнали, че тя е прелюбодейка и че трябва да бъде убита с камъни. Какво отговаря Христос? „Който е без грях, нека първи хвърли камък върху нея.“ Тогава обвинителите хвърлили камъните на земята и си тръгнали засрамени, защото не само са имали същия грях, който е направила младата жена (и са били съгрешили дори със същата жена), но освен това са имали и греха на лицемерието. А Този, Който е бил безгрешен – самият Христос – е трябвало да хвърли камък по блудницата, но не го е направил.
Такъв е духът на всички тези, които „викат за вярата“, те биха хванали жената за косите и биха ѝ казали – „ти си грешница“. Но Христос не я осъди и какво ѝ каза: „Къде са тези, които те осъждаха? Върви си и недей греши повече.“ Върви си, опитай да не съгрешаваш повече, и живей по нататък, т.е. Христос не се занимава с греха, а има грижа за човека. И Евангелието, благовестието, което ни донесе Христос – Неговото слово, е книгата „наръчник“ за живота на човека. Защото го е донесъл Самият Създател, защото човекът е забравил как трябва да живее и затова се наложи Христос да дойде и да донесе отново благовестието с три основни думи в Евангелието – „мир вам, мир ви оставям, Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27) – това, от което са имали нужда Неговите ученици след страха и паниката, владеели в този момент живота им. Имали са нужда от мир. „Радвайте се“ е второто, което казва на учениците си.
– В тази връзка как се придобива тази радост?
– Тя е плод на духовната бран, на духовните усилия. Духовната бран, духовното усилие за християнина е неговото ежедневие, начинът по който вървим, говорим, гледаме, усмихваме се, прегръщаме, по който грешим… (защото грешките са част от живота ни). Начинът, по който изправяме тези грешки, начинът, по който искаме прошка, по който приемаме чуждото извинение, и всичко това оформя нашето ежедневие, нашия живот. Важното е да искаме да вървим по този път. Именно този дар, който Господ ни е дал, е свободната ни воля и за всичко това е нужно едно ежедневно усилие. Няма автоматични неща, които да ни решат проблемите магически, нямаме копченца в нас, които да натискаме или вълшебни пръчици от приказките – всичко е в нашето усилие, в нашите ръце, стига да желаем.
– В тази връзка какво бихте пожелали на нашите читатели? Защото живеем в нелеки времена – на война, на разделение, и в тази връзка какво бихте пожелали?
– Да не се страхуват от нищо, защото ние сме във войската на Победителя – а там какво има – празник, радост и веселие. Страхът, паниката, ужасът са в другата войска. Наш е изборът в коя войска да влезем. Нашата вяра е откровението на истината, на правдата, и когато живеем в нея, следва да имаме светлина. Няма мрак, страх, ужас в нашата вяра, идва от време на време дяволът да ни изплаши, да разколебае вярата ни, за да се сблъскаме с безизходицата и да ни притисне до стената. Тогава трябва да имаме в себе си това настроение, с което да намерим сили да се покачим на стената на безизходицата, да погледнем зад нея и да видим, че там има много светлина!
– Благодаря много!
– Благодаря на всички! Да сте благословени и много радостни, да пребивавате във веселие! Защото светлината за християнина е нещо саморазбираемо, и когато ти имаш в себе си Христос, Който е светлина, ти ще я излъчваш, тя ще бъде на лицето ти. Това е като светлината зад врата, която отваряш. „Светлината в мрака свети.“ Нито един човек не е свят, но когато се опитва да придобие Христос, той излъчва светлина, която личи по усмивката, по лицето му, по усилията му.
—————
Превод: Анула Христова, Рачо Стоев
Редакция: Ренета Трифонова, архим. Никанор
