
Архим. Вартоломей (Газетас), игумен на светогорския манастир Есфигмен, пристигна днес в България по покана на игумена на Църногорския манастир „Св. безсребреници Козма и Дамян“ архим. Никанор. По време на своето гостуване той ще представи новата си книга „Послание от градината на Майката Божия“ в столичния храм „Въздвижение на Честния Кръст Господен“ в кв. „Лозенец“ на 21 септември от 18:00 ч. Книгата е издание на Църногорския манастир в превод на Анула Христова. На 24 септември архим. Вартоломей ще съслужи св. Литургия за празника на св. Силуан Атонски в Църногорския манастир. Екипът на Християнство.бг направи интервю със светогорския духовник, а въпросите зададе и преведе за читателите Емил Тасков.

– Ваше Високопреподобие, добре дошли, радваме се отново да Ви посрещнем в България! Да започнем с това, че идвате тук по повод празника на преп. Силуан Атонски в Църногорския манастир. Този светец е почитан в целия православен свят, но сред православните има и такива, което все още оспорват неговата святост. Какво бихте им казали?
– Голяма радост и благословение е, че отново се удостоявам, заедно с моето обкръжение, да бъда в България, поканен от игумена на манастира „Св. Безсребърници Козма и Дамян“ архим. Никанор. Причините за посещението ми са много.
Първо, дойдохме да празнуваме в манастира паметта на свети Силуан Атонски.
Второ, да се поклоним в различни свети места на вашата страна и да получим благословението на Негово Светейшество Патриарха на България г-н Неофит и благословенията на отците и монасите, с които ще имаме възможност да се срещнем.
Третата причина е общуването ни с българския народ, комуто носим благословението на Св. Богородица от Света Гора, свидетелствайки за Христос, особено в днешно време, когато вярата му се разклаща и напада от много страни.
Виждаме, че много светци в нашата история не са били приемани от част от хората. Нашата Св. Църква обаче не следва нечие мнение, без разбира се, да го игнорира. Тя винаги изслушва всички мнения, но само нейните собствени (съборни, бел. ред.) решения се приемат и уважават от всички християни. Основен критерий за святост е животът и духовната борба на човека и как той е повлиял положително върху живота на християните да последват неговия пример, както и благодатта, която той получава от Бога и чудесата след успението му.
В Православието винаги ще има такива гласове, които всеки път са готови да спорят или да твърдят нещо различно от общоприетото. За съжаление, тези хора не се чувстват част от общото, от Тялото на Църквата, а се смятат за по-висши от всички и с повече вяра, като винаги искат мнението им да бъде наложено дори над решенията на Синода на Църквата. Този манталитет е чужд и напълно противоречи на учението на православната вяра.
Наистина съжалявам за отношението им и начина им на мислене и се моля за тях Бог да ги просветли, но е факт, че все още има хора, които отричат Христос и Го подлагат под съмнение, та какво остава за Неговите светци.
– В нашия сайт редовно публикуваме Ваши мисли и изявления. Често говорите за крайностите във вярата, за зилотизма. Влияе ли според Вас духът на зилотизма върху възгледите на християните за света, върху отношението към ближните днес и какви опасности крие това?
– Духът на тези хора и техните фанатични последователи е идентичен с духа на джихадистите, обявили свещена война срещу т. нар. „врагове на вярата“, неприемайки факта, че този дух не съответства на духа на християнството и е противен на Христовото учение. В крайна сметка те са едни и същи – и врагове, и противници на вярата.
Какво биха могли да отговорят на Христовото слово: „обичайте се“, „обичайте ближния си като себе си“, „обичайте враговете си“, „който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък“? Но те никога не отговарят, защото в крайна сметка Христос не се вписва в тяхната идеология. Те са си направили друг Христос, според техните идеи и вярвания: Христос, Който е наказващ, отмъстител, непрощаващ, Христос без кротост, Който накрая „хвърлил“ камъка върху грешницата. Един Христос без любов.
За християните е крайно опасно да слушат фундаменталистки проповеди, изпълнени с гняв и фанатизъм. Тези крайни фанатици се възползват от страховете и тревогите на хората, които реално съществуват, и със своите гневни гласове ги превръщат от вярващи във фанатици. Те са обсебени от ярост и екстремизъм, отказват диалог и винаги са готови да използват дори насилие, за да наложат своята гледна точка.

– Християнството носи духът на любовта, но пандемията ни показа нещо съвсем различно – ние воюваме помежду си. Кое не правим както трябва?
– Пандемията беше възможност за нас, християните, да се превърнем в светъл пример за всички хора. Ние като християни трябваше да покажем, че духът на християнството влияе върху живота на хората и им дава възможност да издържат и да управляват възникващите трудности и критични ситуации.
За съжаление го казвам директно, без да се крия зад думите: не успяхме! Екстремните нагласи в Църквата разделиха вярващите, изпълвайки душите им с неверие срещу самата Църква. Те превърнаха чисто медицински въпрос, с опасни последици за общественото здраве, във въпрос на вярата. Какво постигнаха в крайна сметка? Разклащане на вярата и доверието в Църквата и в науката, с опустошителни последици за здравето и дори за самия живот на много хора.
На въпроса „какво не е наред“, какво не правим правилно и успяхме ли да се озовем във война помежду си, противно на духа на любовта, отговорът е ясен … виновно е нашето безразличие! Бяхме непрекъснато безразлични към духовното, към нашата духовна борба. Всичко правехме формално, заради наименованието, а не по същество. Думи като любов, търпение, послушание, жертва, вяра, доверие са неизвестни в нашия живот. Но по време на изпитанието всичко, което сме развивали преди, излиза от нас, за да се справим, да се изправим и да преодолеем изпитанието. Като спортистът, който по време на състезанието използва знанията и качествата, които е развил преди мача, докато е тренирал.
Ние бяхме безразлични към своя вътрешен свят. Но когато пандемията дойде и заплаши външния ни свят, той поиска помощ от вътрешния, който не можа да му помогне, защото не беше подготвен.
Безразличието първо ни раздели като лица. Липсва връзката между външния и вътрешния човек, затова се оказахме толкова вътрешно разделени по време на пандемия, която заплашва обществото, което включва всички хора. Единството е начинът да се справим с опасността, която заплашва човешкото общество. Но как ще има единство, когато това общество се състои от саморазделени лица-единици?
– Имаше мнения на духовници, че това трудно време е благодатно за мисия и проповед сред невярващите в Христос. Справихме ли се с тази задача според Вас и ако не – къде сбъркахме?
– Наистина имахме възможност през този период на пандемията да вършим мисионерска работа и при нехристияните. Но не с теории и думи, а с действия и по начина, по който се справяхме с пандемията. Когато човек се дави в проблеми, заплахи и опасности, той не приема думи, а е безразличен и отвратен от тези, които само говорят.
Необходима е протегната ръка, за да се утеши и вдигне падналият човек. Християнинът с неговата любов, търпението, настроението, усмивката и толкова много добродетели, които трябва да го отличават, прави мисионерство, става пример за подражание, защото почива, помага, укрепва, насърчава, осветява човека в неговата болка.
Периодът, в който той можеше да се мисионерства с думи, беше дълъг и отмина. Това беше преди пандемията. Драгоценното време беше изгубено, но никога не е късно. Винаги има шанс да се започне отначало.
За да проповядваме на онези, които не вярват в Христос, първо трябва да вярваме ние. За да им говорим за светлината на Христос, светлината трябва да идва от нас. За да им говорим за любов, за жертва, за търпение, за борба, те трябва да видят и усетят това в нас. Мисионерството не е просто предоставяне на знания, а прехвърляне на личен опит в сърцето на другия, за да се развие сърдечно отношение и комуникация.
Пандемията в крайна сметка беше от полза, особено за нас, християните, защото ни разкри грешния път, по който сме поели, хвърли светлина върху нас и разобличи лицемерието на много християни, давайки ни отново възможност да поправим отношенията си с Бога и ближния. Ние сме изправени пред историческо предизвикателство в живота си: наистина ли искаме да живеем в Христос или не? Решението е наше.
– Има ли напрежение между монашеството на Света гора относно ваксинацията, и ако то съществува, възможно ли е да се окаже проблем от духовно естество?
– По отношение на ваксинацията на монасите в Света гора, много от тях се ваксинираха, но много повече се разболяха и нямаше нужда да бъдат ваксинирани. Невярна е новината, че повечето монаси не са се ваксинирали, защото се противопоставят на ваксинацията, умишлено прикривайки големия брой заболели.1На 17 септември страницата на манастира разпространи изявление, в което информира, че всички монаси на Есфигмен са ваксинирани и няма болни от COVID-19, с което опроверга появила се информация в гръцките медии за смъртни случаи с неваксинирани монаси. Бел. ред. Справянето с пандемията е само въпрос на медицинската наука. Трагична грешка е изведнъж да станем добре осведомени и експертни, имайки специализирани възгледи. Това е огромна грешка на някои духовници, които се възползваха от своето положение и влияние върху вярващите, като надхвърлиха границите, които им позволява тяхното духовно ръководство.
Те се намесиха в личния живот на своите духовни чеда под претекст за послушание, игнорирайки свободната воля на човека, която Бог уважава, превръщайки ги в подчинени хора без логика и мисъл. Тази болна връзка между духовник и вярващ се нарича старчество – явление, което тормози Църквата от години.
За съжаление на Света Гора има някои, които следват този дух. Те разпространяват своите възгледи, използвайки името на Света Гора и фалшиво разпространявайки, че изразяват гледната точка на Света Гора. ТОВА Е ЛЪЖА!!! Трябва да внимаваме. Когато Света гора иска да изрази мнение публично, го прави само чрез Светия Кинотис, който е най-висшият управителен орган на Света Гора. Аз например сега изразявам личните си възгледи, които обаче вървят ръка за ръка с духа на единството и любовта, който Атон винаги е изразявал, далеч от фанатизъм и разделителни движения.

Всичко по-горе доказва, че има духовен проблем, не само в справянето с пандемията, но и в периода преди и след пандемията, който усложни ежедневието на човека в отношенията му със съпруга/та, децата, с останалата част от света.
– Какво е сегашното положение с каноничния Есфигмен и очаквате ли скоро проблемът с разколниците там да бъде решен?
– Наистина водим голяма борба за манастира Есфигмен, като непрекъснато пишем и говорим, защото нашият манастир е зает от разколни расоносци, които се възползват от името му, от образа на монашеството и съблазняват много хора със своите болни и фанатични възгледи. Хората не разпознават лесно поставения капан и се увличат.
Що се отнася до проблема, който съществува с нашия манастир, светата обител Есфигмен, той по същество е приключил. Остава само връщането на сградата на манастира и неговите реликви в законното братство. Гръцката държава е длъжна да извърши този процес, защото е нейно конституционно задължение да опазва реда и сигурността на Света Гора със средствата, с които разполага само тя. Колкото повече гръцката държава избягва да изпълни дълга си и очевидното, толкова повече историческата сграда и безценните реликви ще бъдат застрашени от произволната намеса на разколниците, които се заселват незаконно в манастира. В същото време той ще бъде постоянен трън, който ще потиска Атон и ще доведе много нищо неподозиращи вярващи към схизматичната заблуда.
– През 2019 г. излезе на български език „Слова за духовно израстване“, издадена от Църногорския манастир, която представихте в София. През април излязоха новите две книги „От сърце“ и „Просто така“. Да очакваме ли скоро нова книга от Вас?
– Любовта и интересът към духовното ръководство на вярващите доведоха до публикациите, които споменахте. Игуменът архим. Никанор и неговият манастир са подготвили ново издание с мои преведени текстове, които се отнасят до Света Богородица. Всички те имат окуражаващ характер, опитвайки се да подкрепят християнина и да събудят настроението му за духовна борба и за спасението на душата му. Материал, слава Богу, има достатъчно и се надявам с течение на времето останалите текстове да бъдат преведени на български, за да могат с любов да бъдат предлагани чрез издателите за духовна полза на българския вярващ народ.
- 1На 17 септември страницата на манастира разпространи изявление, в което информира, че всички монаси на Есфигмен са ваксинирани и няма болни от COVID-19, с което опроверга появила се информация в гръцките медии за смъртни случаи с неваксинирани монаси. Бел. ред.