Християнство.бг
(Преживяваме) икономическа криза след пандемията, която измъчва телесно и душевно хората. А сега имаме този тъжен факт, че живеем във война толкова близо до нас, в сърцето на Европа – войната в Украйна. Тази несправедливост, която се случва на една независима европейска държава, която страда от чуждо нашествие.
Нашественик, който иска да наложи собствения си наратив със силата на оръжието.
А както е добре известно, където има война, там няма дипломация.
За съжаление всичко това свидетелства за един проблем, който съществува в нашето общество днес. Няма единство между нас. Няма мир. Липсва мирът, и поради това Го няма и Христос.
Защото Христос Е мир. Христос Е любов. Обаче няма и любов. В края на краищата, у човека няма и свобода, защото той е обвързан от страстите си. Следователно, когато липсват тези компоненти, които позволяват едно общество да живее свободно, да живее в рамките на любовта и взаимното уважение, това означава, че Го няма и Христос. Кой следва Христовите слова? Дори и сред нас, които не искаме да бъдем фанатици и се стремим да бъдем по-умерени и снизходителни в живота си, кой наистина изпълнява Христовите заповеди? Дори и по най-дребния повод ние не питаме какво казва законът, а държим камък в ръцете си и сме готови да го хвърлим по никого, без да помислим дали този някой е виновен, или не.
Камъкът е полетял преди да разсъдим, хвърляме го без да мислим. Нищо не минава през мисълта ни. И защо става така? Защото всичко, което правим без любов, всичко това е и без мисъл. Защото когато има любов в сърцето ни, тогава има и общение на мисълта, на ума, на нашия ум със сърцето ни. Тогава разсъждението минава през него и там всяка мисъл, всяко движение, всяко действие се подслажда, и у човека се поражда нещо сладко, нещо красиво, нещо добро, нещо ароматно, което разкрасява мислите, които хората обменят помежду си.
В този миг Украйна ни показва в най-голяма степен докъде може да стигне прекаленият егоизъм на една мрачна личност, която желае да бъде считана за вожд и със силата на оръжието иска да наложи на другите хора да вярват в собствените ѝ митове, които си е въобразила.
Но силата, която излъчват украинските бойци, противопоставящи се на силата на вражеския нашественик, тази сила, тази енергия, стремление и любов към свободата – както личната, така и свободата на родината им, ни вдъхновява в този век, в днешния ден, в който живеем, през двадесет и първи век. Че неволята в крайна сметка разкрива и все още ражда герои. Че надеждата не се губи. Колкото и ние хората, усърдно да се борим да я скрием, надеждата винаги съществува, защото нашата надежда е Христос.
–––
Превод: архим. Никанор (Мишков)
