Меню Затваряне

Архим. Вартоломей: “Украйна – за вярата в Христос и за свободата”

Архим. Вартоломей (Газетас)

Архим. Вартоломей (Газетас)

Мнозина се питат защо украинците се съпротивляват толкова силно на “специалната военна операция”. Те виждат нещата като просто прехвърляне на власт от един към друг владетел на близък народ: „същата вяра, подобен език, те просто ще плащат данъци на друг владетел. Какъв им е проблемът?”

Други разглеждат въпроса като конфликт между две световни суперсили, където “едната е обидена от другата, която дойде заплашително до нея и не зачита “жизненото й пространство” и т.н., сякаш украинският народ няма право на независимост, свободна воля и избор на ценностите и културата, с които иска да живее.

Агресивната, експанзивна и алчна държава не може да толерира съществуването на независима църква в Киев. Това нарушава плановете ѝ за създаване на общо наднационално пространство, което да включва руското православие, с уж общи светии, обща култура и обща Църква, контролирана от всемогъщата държава. Киев е “необходима стъпка” за по-нататъшното изпълнение на техните въображаеми планове за “Трети Рим”. Последователите на тази идеологема не могат да понесат изчезването на техния наратив и провалът на вековните им усилия за „освобождението на Царстващия град“. Владетелят на тази държава е призван да остане „велик“ в историята на своя народ, като изпълни „националната съдба “.

Мнозина смятат, че в момента в Украйна има само война за икономически интереси, териториален суверенитет и притежаване на природни ресурси. Всъщност тя е нещо повече. Това е война на цивилизациите. Война между авторитарния цезаропапизъм и свободата. Война между месианското фарисейство, което си присвоява правата да унищожава с огън градове, „където се провеждат хомосексуални паради“, и истинската вяра в Христос. На карта е заложено правото на украинския народ да изповядва своята православна вяра така, както пожелае, тоест в свобода, любов, разумност и преданост, каквато е истинската православна вяра.

Тази война дебне в различни части на света. Това е война между две културни парадигми; духовна война, която се води в душите на милиони хора по света. Войната между фобии-страх от отговорност-фарисейство и свобода-отговорност-любов. Така в много страни на Запада, дори и в нашата родина, чрез тази духовна война авторитарният водач вече е съблазнил и завладял душите на много хора, които духовно му приличат. Хора, които се обръщат срещу собствените си страни, предават своите ценности и култура, стават „еничари“, както бихме казали в Гърция.

Същата духовна война се водеше и по времето на Христос. В рамките на един и същ народ с една и съща вяра в един и същи Бог имаше хора с различни разбирания. От една страна бяха фарисеите и техните последователи, а от друга – учениците на Христос, първите християни! Хората с фарисейски възгледи убиваха с камъни прелюбодейците. Те го правеха, за да избягат от необходимостта да погледнат навътре в себе си, към собствените си грехове. Христос започва да пише греховете им на земята и им казва: „нека който е без грях, първи да хвърли камък“. Митарите и блудниците се приближиха към Христос поради Неговата любов, която ги промени. Напротив, съвременните амбициозни „месии” и техните местни апологети пропагандират, че ще наложат „морална чистота” с меч и огън на „дегенериралия и изродения” – както обичат да казват – Запад.

Не обредите ни правят православни, а вярата и делата. В Украйна няма война между два “православни народа”. Води се война между една държава, която има за официална експанзионистка доктрина ересите на фундаментализма и етнофилетизма – инструменти, използвани от нейния “полубог-месия”1“Полу-цар, полу-Берия” (бел. прев.). посредством напълно контролираната местна църква, срещу хора, които искат да живеят свободно и вярват в Църквата на Христос по истинския начин. Именно този пример за християнски живот в свобода и независимост от светските власти искат нападателите да бъде заличен, за да не бъде пренесен в собствената им страна.

„За святата Христова вяра и свободата на отечеството” ние, гърците, се борихме преди 200 години! За същото днес се борят украинците. Можем само да застанем до тях! Всяка друга позиция, която не подкрепя правдата, ще бъде голям позор за нашия народ. Ако постъпим по друг начин, няма да имаме право да молим за Божията милост, когато се окажем в подобна ситуация.

Пожелаваме на нашите украински братя в Христа и на Украинската православна църква Бог да ги укрепи! Те героично удържат Термопилите при най-неблагоприятни условия!

Да продължаваме нашата молитва:

За мира на целия свят, за благостоенето на светите Божии Църкви и за единението на всички, на Господа да се помолим!
За благочестивите и православни християни, на Господа да се помолим!
За киевския митрополит Епифаний и целия киевски клир и народ, на Господа да се помолим!

“И портите адови няма да й надделеят!”

Архимандрит Вартоломей,
Игумен на манастира “Есфигмен”, Света Гора-Атон

———-

Превод и подготовка на текста: архим. Никанор, игумен на Църногорската св. обител

Източник: Официален сайт на манастира “Есфигмен”

  • 1
    “Полу-цар, полу-Берия” (бел. прев.).
Posted in Публицистика, Светогорие

Вижте още:

error: Content is protected !!