Ренета Трифонова
Възникналата около Лаврата криза има много имена. Едно от главните е – митрополит Онуфрий. Той е харизматична фигура, но именно тази негова харизматичност замени в УПЦ и съборността, и каноничността.
Когато поиска, той позволява на народа да се изказва и да повлияе на решенията на тази църква. Тогава става възможен „съборът“ в Теофания, който в тесен смисъл не беше никакъв събор, а някаква форма на съборност, ситуирана от митрополит Онуфрий.
Той даде ход на съборността дотолкова и в тази форма, в която сам смяташе за нужно, което вече противоречи на идеята за съборност. За канонично в УПЦ е прието да се смята това, което смята митрополит Онуфрий.
Например той реши да вземе неканоничното решение за разрив на отношенията с Константинопол, всички приеха това като нещо канонично. Той приема решения на основата на собствените си чувства, които смята за вдъхновение. А неговото упорство мнозина смятат за „стоене в истината“. Резултатът е, че позициите на митрополит Павел изглеждат непоколебими, нищо че цялата църква крещи за неговата неадекватност (този вик е повече вътрешен, в пределите на вътрешните дискусии). Но митрополит Онуфрий така смята, и църквата продължава да крещи. Митрополит Павел сега е главен говорител на УПЦ и продължава в това си качество да разрушава остатъците от нейния авторитет, защото така е решил митрополит Онуфрий и никой друг.
В историята на Църквата винаги е имало антагонизъм между харизма и ред. Всички нейни институти: съборност, канони и т.н. са били създадени, за да се установи баланс между тях. Митрополит Онуфрий сериозно разклати този баланс. И според мен, стана една от главните причини за кризата в и около УПЦ.
Между другото, митрополит Онуфрий беше един от първите, които напуснаха Лаврата, без да даде инструкции за действие нито на семинарията и академията, нито на братята от Лаврата. С което напомни историята за наемника, който остави своите овци.
