Меню Затваряне

Архим. Кирил Говорун: УПЦ и ПЦУ използват „бойната магия“, за да не допуснат сближаване помежду си

Архим. Кирил Ховорун

Архим. Кирил Говорун

В украинския сегмент на фейсбук неочаквано се разгърна остра дискусия по повод инцидента в Киево-Печерската лавра, когато по време на празнуването на 32-годишнината от хиротонията си, митрополит Онуфрий разля чашата с Даровете. Много коментатори, свързани с ПЦУ, веднага се впуснаха да анализират този инцидент като знак свише и смъртен грях, символизиращ управленските грешки на Онуфрий (от мълчаливата подкрепа на колаборационизма до хиротонията на клирик, подозиран в мъжеложство).

По този начин те откриха доста висока концентрация на магическо съзнание в тази църковна структура, сравнима с концентрацията на същото съзнание в конкурентната структура на УПЦ. Там също често се цитират магически аргументи, за да защитят собствената си невинност. Така например нейният говорител о. Николай Данилевич стана известен с цитати от сънищата на своите енориаши как последователите на ПЦУ ще горят в ада. Най-видният представител на магическата теология в УПЦ обаче е Вишгородският и Чернобилски митрополит Павел. Той е известен с креативността в налагането на проклятия и прочее шаманизми. Но в епизода с проливането на Даровете той беше неочаквано рационален. Казват, че първата му реакция била с думите „Няма нищо страшно! Нищо страшно!“

Този инцидент и реакциите към него станаха свидетелство не толкова за наличието на магия в съзнанието на вярващите в Украйна (то е достатъчно във всякакви религиозни групи), колкото за политическата инструментализация на този магизъм. Когато му е политически или икономически изгодно, митрополит Павел е шаман, а когато не е, се проявява като рационалист.

Така е и в ПЦУ – когато е изгодно, се присмиват на наистина нелепите аргументи на о. Данилевич или на съвсем несмешните обяснения на митрополит Онуфрий за Гладомора, които в най-чистата си форма отразяват неговия магически мироглед. И когато могат да уязвят митрополит Онуфрий – се дават аргументи от собствения му арсенал (казват, че отговорът му на думите на митрополит Павел за изливането на Дарове бил: „Как така няма нищо страшно?“).

Архиеп. Евстратий пък, който обикновено е достатъчно рационален, изведнъж заговори със заклинателния език на митрополит Павел.

Магията в тези и други епизоди е, че хората се оказват виновни за това, което не са предвидили. По-точно, наказанието за някакви други индивидуални или колективни, въображаеми или реални престъпления идва при тях под формата на косвени и символични инциденти. Именно по този начин магическото съзнание съвсем наскоро изтълкува заболяването с ковид (това, казват те, е наказание за грехове и недостатъчна вяра), като по този начин виктимизират заболелите.

И УПЦ, и ПЦУ, уви – използват прийомите на „бойната магия“ – тоест мобилизирането на аргументи, които апелират към магическото съзнание. И те правят това с една цел – да не допуснат сближаване помежду си, защото няма християнски, немагически аргументи за това.

————

Източник: Телеграм

Posted in Публицистика

Вижте още:

error: Content is protected !!