Ренета Трифонова
По повод спекулациите и фалшивите новини относно писмото, разпространявано от името на цялата Света гора в публичното пространство, че атонските монаси не искат да посрещнат Американския архиепископ Елпидофор на предстоящо посещение, след като публикувахме опровержение в Християнство.бг , попитахме игумена на Църногорския манастир, който скоро се върна от празника на Богоявление там, какво знае по темата. С архим. Никанор разговаря Ренета Трифонова.
– Отче, върнахте се скоро от Света гора, където за Богоявление по стар стил атонци посрещнаха американския архиеп. Елпидофор. Писахте на страницата си, че сте взели благословение от него. Бихте ли разказали повече за посрещането му?
– През изминалата седмица бях с малка група поклонници на Света гора, където заедно с братството на Есфигменския манастир отбелязахме Богоявление, посетихме и се поклонихме в някои килии в близост до Карея.
Конкретно не сме присъствали на посрещането, което устроиха няколко от светогорските манастири на американския архиепископ Елпидофор, но го видяхме, когато отиваше към манастира „Филотей“ и на стъпалата на Епистасията (орган, на който принадлежи изпълнителната власт на Атон) цялата ни група взе благословение, както взеха и други отци, но не беше удобно да правим снимки, за да илюстрираме на някои особено съмняващи се отношението на светогорци към него.
Архиепископът има обичая да посещава Света гора Атонска – преди две години той разполагаше с повече време и тогава имахме възможност да разговаряме с него, има и снимки. Тази година посещението му на Света гора стана в рамките на една по-голяма визита в Гърция. Той водеше със себе си група гърци, които постоянно живеят в САЩ – около 30-ина души, впечатлени и докоснати от видяното и преживяното на Света гора – факт, който той отбеляза в своята беседа пред игумена и братството на манастира „Пантократор“.
Навсякъде, където отиде, той беше посрещнат с подобаващата за сана му на архиерей чест, както виждаме от множеството снимки и видеа. На самия празник Богоявление, на следващия ден, в който се празнува паметта на св. Йоан Предтеча, както и във всеки един от дните, той отслужи тържествена архиерейска света литургия, като за самите манастири това посещение имаше празничен характер.
Не се е чуло, нито се видя някъде някой по някакъв начин да възразява срещу визитата на архиеп. Елпидофор на монашеския полуостров. Гръцките монаси, с които имахме възможност да се видим и да беседваме, не бяха въобще наясно със спекулациите, които тръгнаха в пространството извън Света гора – че му било забранено да посети Атон, отказан му бил достъпа и т.н. – чувайки това, повечето повдигаха недоумяващо рамене.
А запознати вече с тази история ни казаха, че всичко това тръгва от две личности. Единият е журналист на голям църковен сайт, когото не обрисуваха в най-добрите краски – буквално го нарекоха подъл човек, а другият е някакъв човек от Гърция, на когото всички се смеят заради неговата фиксация върху архиеп. Елпидофор, като си позволяват дори грубички шеги на тази тема. Двамата пускат този фейк, оттам насетне го подема пропагандата и пропагандни сайтове, при това повечето славяноезични – както би могло да се каже, „лукавите византийци оставиха на простите славяни да им свършат мръсната работа“. За жалост, „хванаха“ се и сериозни иначе медии (тук).
Общото впечатление е, че този шум, който се създаде извън Света гора, не се видя по някакъв начин да е повлиял на светогорските монаси. Посрещат, изпращат и животът си върви в нормалното русло, както винаги досега.
За нас има една определена полза от случая и тя е, че който разсъждава и държи да бъде добре осведомен и да не бъде заблуждаван, видя кои от българоезичните сайтове, медии и фб-страници проверяват своята информация и кои разпространяват фейкове и лъжлива информация. Добре е човек да внимава какво чете и да избира доброто и полезното за себе си.
Отново подчертавам – тук не влизаме в дискусия какъв е и какво е правил архиеп. Елпидофор – засягаме само темата за църковните фалшиви новини. За това говореше преди години и Вселенският патриарх, виждахме ги и у нас, аз също съм бил потърпевш. Това е едната тема. А другата е – Света гора и отношението на Атон към ставащото в Църквата и към хората с различно мнение вътре в Църквата, към тези наши братя и сестри, с които се причастяваме от една Чаша, но заемаме различни позиции. И ние видяхме какво е то. На някои хора много им допада темата за изгонването, отлъчването, анатемосването, отхвърлянето, но както виждаме и в самото Евангелие: единствените, които Христос изгони бяха търговците, и Той ги изгони от притвора на храма, за да не търгуват там, но не ги изгони от Себе Си. Той казваше: „Елате при Мене всички отрудени и обременени“.
– Цитирам коментар от нашата страница: „няма атонски игумен, който да не подписа молба до Вартоломей Елпидофор да не ходи на Атон. Явно молбата им не е отразена, което в случая е разбираемо“. Член на нашия екип, който е на Атон ни писа, че е питал монаси и игумен за това писмо и е получил един и същи отговор – такова писмо не е обсъждано в Кинотиса и че на такива писма и новини християните трябва да вярват само на официални позиции. Използването на Атон в тази пропагандна война обаче не е новост – така беше и през пандемията. Трябва ли да има някакви официални позиции по такива „новини“ или трябва да се отминават с мълчание и пренебрежение?
– Така е, че дори се тиражираше някакво писмо от Кинотиса да не се бил канил архиеп. Елпидофор, говореше се между „посветените“, че е имало „двоен събор“, т.е. събрани заедно игумените и антипросопите, а това са 40 души, които се били събрали под председателството на протоса и били написали едва ли не цяло въззвание до Вселенския патриарх да не дава благословение на архиепископ Елпидофор да посети Света гора! Впоследствие, след като гостът си замина, публикуваха друго странно заявление уж от Епистасията, че всички били решили не да не се приема архиепископ Елпидофор на Атон, а да не му било оказвано официално гостоприемство. Всички тези твърдения са едни невероятни глупости. Ако някой от всичките около 1900 атонски монаси искаше да каже нещо на архиепископа, той можеше да го направи по всяко време на неговата четиридневна визита на полуострова. Такъв не се намери. Писаха се някакви писма преди и след неговата визита, което говори само за себе си.
Бих искал да отбележа тук, че не само съмнителният характер на разпространяваната информация, но и елементарната логика отхвърля възможността Света гора да „бойкотира“ архиепископ Елпидофор. Решенията в Свещ. Кинотис се вземат с мнозинство, което означава, че 11 от 20-те светогорски манастира би трябвало да гласуват „за“ подобен бойкот. Но кои биха били те?
Трите славяноезични манастира на Атон веднага ги изключваме, защото техните братства се вълнуват много повече от живота на поместните църкви, от които произхождат, отколкото от проблеми, засягащи т.нар. гръцко православие. Остава групата на консервативните „ефремитски“ манастири плюс „Дохиар“ и „Свети Павел“, но техните гласове не стигат за вземането на подобно решение. Още повече, че макар там конците да се дърпат от един много рядко посещаван манастир с особен устав, особено място в тази група заема манастирът-„майка“ „Филотей“, където архиепископ Елпидофор беше особено топло посрещнат. И няма как да бъде иначе, след като задокеанските разклонения на „Филотей“, основани от приснопаметния старец Ефрем, се намират под омофора именно на архиепископ Елпидофор, който проявява подчертано благоразположение към тях. А и от кого другиго, освен от архиепископ Елпидофор, зависи изображенията на герон Ефрем да се увенчаят с ореол, нали така? И най-накрая, американските поклонници, които той водеше, не бяха точно хора от крайния квартал… А светогорците са практични хора. Само много незапознат с атонската действителност човек би се хванал на разпространените фейкове. За съжаление повечето от нас сме именно такива.
Поради това Света гора е обект на многобройни спекулации – с, чрез и от нейното име най-различни групи и отделни лица се опитват да рекламират, промотират и засилват пропагандата, която правят сред вяращите – и това е стара, добре известна истина.
Нека никога не забравяме, че и еретиците са подписвали свои творения с имената на свети отци, за да им придават авторитет. Това, за което говорим с вас сега, е абсолютно същото.
Многократно е казвано, че от името на Света гора има право да говори само и единствено управителното тяло – Кинотиса, състоящ се от представители на всичките 20 манастири. Всяко едно друго мнение, изказано от светогорски игумен или монах, е и си остава само негово частно мнение.
За съжаление, физически не е възмжно Епистасията или Кинотиса да реагират на всяка една манипулация, спекулация, на всяко едно фалшиво становище, разпространявано от тяхно име. Това се случва почти непрекъснато и затова отговорът на вашия въпрос е отрицателен. Иначе би трябвало да има специален отдел, работещ денонощно, който да се занимава само с опровергаване на фалшивите новини, излизащи от името на Атон.
– Един друг въпрос: след като писахме три публикации по темата за фалшивото писмо, получихме и обвинения, че подкрепяме еднополовите бракове. Това прилича малко на фейка с „Аз съм българче“ и измисления скандал с детето с жълто-син пуловер от учебника по „Роден край“. Това черно-бяло мислене ли е, невъзможност да се възприема информация и да се анализира, как може да се нарече?
Народът казва: „нерде Ямбол, нерде Стамбул!“. Аз също многократно подчертах, че не говоря нито за личността на архиепископа, нито за някои негови действия, а конкретно темата и на вашите статии, на това, което аз писах, и на това, за което говоря сега, са фалшивите новини, които се разпространяват, за да насаждат определени нагласи у хората. Те заради това и биват съвсем съзнателно пускани, със съзнанието на съответните притежатели на фб-страници и медии, че лъжат хората.
Всъщност, това е работа на дявола и сега ще ви разкажа една история, която мисля, че тук би била полезна.
Навремето, преди почти 23 години, посетих Атон. Горе на високото, в местността Катунакя, се подвизаваше един монах-сърбин, роден и израсъл в САЩ – Даниил. От банкерско семейство, но оставил света. Живееше в една палатка в пещера. Всеки ден правеше по пет часа Иисусовата молитва – това му беше правилото. 50-годишен, но както се оказа, се движеше по пътеките два пъти по-бързо от нас, 25-26-годишните. Та, стана въпрос за телевизия, за новини. Аз самодоволно направих жест с ръка, че съм „сляп и глух“ за тези неща. Но той за голямо мое учудване не ме похвали, а каза, че именно това иска дяволът – да пребиваваме в неведение. Тогава не го разбрах. Но през последните няколко години ми стана ясно какво е искал да каже. Наближавам 50-те…
Но дяволът е този, който иска да създаде объркване в главите на хората или както се казва в Евангелието – „да ги сее като пшеница“, за да не могат те да се ориентират в ставащото, да се внесе смут в душите им, и по-лесно да възприемат лукавия помисъл под вид на благ, който им се подава с цел да бъдат прелъстени, излъгани, измамени и отдалечени от Христа и от Неговото стадо – светата Църква.
Обръщам внимание – като оставим настрана открито разколническите формации, които съществуват в православния свят – ние говорим тук за хора, които формално са част от Православната църква. Има немалко духовници, които бидейки наглед част от нас, със своята проповед всъщност отделят хората от Църквата, внушавайки им разделение и насочвайки стъпките им извън църковната кошара –по някакъв път, който ги води надалеч от Христа.
Под вид на голяма загриженост за спасението на душите на вярващите, за „опазване чистотата на вярата“, те влагат в умовете им такива помисли, които ако бъдат възприети със сърце, биха ги довели до отделяне от Едната Христова Църква. В резултат на такива лукави „проповеди“ хората се изпълват с недоверие към свещеноначалието, към поместните Синоди и Съборите на Църквата, както и към отделни изтъкнати нейни духовници. В крайна сметка идеята за Едната Христова Църква от Символа на вярата – Свята, Съборна и Апостолска – се размива в умовете на вярващите и те стават лесна плячка на различни православидни секти. Миряни, които последователно слушат такива учители, завършват извън оградата на Църквата, отделени както от нея, така и за жалост от Спасителя Христос!
Тук си заслужава да отбележим особеното лукавство на представящите се за „истинно-православни“ проповедници, духовници и светски лица – църковни активисти, които говорят: „ние няма да слушаме разни патриарси, архиепископи и митрополити; ние ще слушаме само светите отци, за нас само те са авторитет!“. Обикновеният вярващ разбира от тези думи, че ние с вас, както и всички канонични клирици, заедно с миряните, слушаме хора, които са грешни, защото наистина архиереите са хора грешни, слаби и немощни – и това винаги е било така. А ето, нашите опоненти слушат само безгрешните и благодатни свети отци! Повече от ясно е на кого би симпатизирал обикновеният човек. Само че той не знае, че именно тези благодатни и безгрешни свети отци са казали да слушаме немощните и по човешки грешни патриарси, митрополити и архиепископи. Това е завещанието на светите отци – да имаме послушание към Църквата.
Както Христос се е явил един път в плът, така и Църквата, създадена от Него, същестува тук на земята като общност от много голям брой вярващи, сред които има отци, учители, обикновени пасоми – всеки със своя дар и призвание – и за тази именно видима Църква е казано, и ние вярваме, че е „стълб и крепило на истината“, и че „портите адови няма да ѝ надделеят“. Колко църкви може да има тогава? Или някой смята, че Църквата може да съществува по някакъв друг, невидим и незнаен за нас начин?
Така че тук е великата измама – под маската на голямо благочестие и страх да не би да се съблазни и да съгреши, вярващият бива съблазняван да проявява дръзко непослушание към Църквата. И не просто да го прави, без да се бои и смущава, но самият той да се поставя в позицията на съдник, който размахва пръст, обижда и клевети архиереите. Тоест такъв човек вече не е само един обикновен грешник, а е доведен до демонско състояние – да бъде клеветник спрямо Вселенската православна църква, спрямо нейните събори и архиереи, осъждайки, хулейки и унижавайки ги. Това е състояние на тежка прелест, която го обгръща в духовен мрак и не му позволява да вижда различните нюанси в действията и думите на другите членове на Църквата, да разграничава постъпката от личността, зачерквайки многообразието, което Бог е вложил в човека.
Тук се връщам на вашия въпрос конкретно за тези обвинения, които биват отправяни – щом някой отрича фалшивата новина, че архиеп. Елпидофор е отхвърлен от Атон, значи е съгласен с еднополовите бракове. Но самият архиеп. Елпидофор не е съгласен, няма как да бъде и никога не би бил съгласен с такива бракове и той ясно го заяви, когато бе попитан за това! (тук) Но аз ви казах, това е въпрос на лъжа и клевета, а знаем кой е нейният баща.
Хората, които живеят тънещи в такъв мрак, за съжаление харесват състоянието, в което са изпаднали. Както мъртвецът не чувства, че е умрял, така и те не чувстват своето тежко духовно състояние и не се стремят към покаяние и изправяне, а тъкмо обратното – всеки, който въздига глас против лъжата и я изобличава с думите на православната проповед, им пречи. Станахме свидетели на такова поведение в последните дни. Видях, че един мой събрат, когото познавам от дълги години и който след като мина през две епархии, дойде в Софийска, се изказва „на ангро“, без доказателства, като хули цяла група от вярващи – духовници, богослови, миряни, като съветва последователите си да не общуват с тях. Защо? Защото, ако ги послушат, току виж мракът в сърцата им се разпръснал и се обърнали към Христа, а дяволът не желае това.
– С Вас отдавна говорим по тези теми – първата беше още в началото на пандемията. Последва войната, сега навлизаме като че ли в краен етап – пропагандната война стана много груба и агресивна – в случая с архиеп. Елпидофор се коментираше в медиите дори от църковни хора нещо, което още не се беше случило – денят на Богоявление още не беше дошъл, архиепископът не беше тръгнал от САЩ, но коментарите тук бяха такива, сякаш той вече е изгонен. Този случай мина и замина, но тук въпросът ми е друг – не навлизаме ли в някакъв виртуален нереален и несъществуващ свят на измислици, в който вкарваме и църковното пространство?
– Частично отговорих на този въпрос по-горе. Да, действително това, за което повече от 20 години ме предупреди подвижникът Даниил на Катунакя – че целта на дявола хората да не могат да живеят в истината, а да бъдат вкарвани в някаква паралелна реалност, виртуален свят, в който дяволът ще може успешно да се представя като ангел на светлината – виждаме, че се осъществява в голяма степен пред нашите очи. Има хора, и то немалко, които се наричат вярващи и които смятат себе си не за обикновени последователи, а за истински последователи на Христос (за разлика от нас, „фалшивите“), които от все сърце одобряват страшните убийства и насилия, извършвани в Украйна над цивилното, мирно население. Оправдават и неправдите, които се извършват вътре в самата Русия – репресирането на всеки несъгласен с политическата линия, изгонването на едни от най-добрите свещеници на Московската патриаршия… За всичко това можем да кажем, че представлява сатаната, явяващ се във вид на светъл ангел и „благовестящ“ съвсем определено нещо друго, а не това, което ни беше предадено от апостолите и от светите отци.
Нещо по-лошо: тези, които активно съдействат на дявола – едни като професионално занимание срещу пари, други – по чисто идейни съображения, бидейки самите те заблудени, трети – по някакви свои си причини – на всички тях не им стига само това да привличат последователи, в чиито души да всяват същия мрак, който е овладял и техните. Те се опитват да навлекат дори на опонентите си своите дрехи, понеже за тях не съществува друга истина, освен идеологическата парадигма, която следват, и в единия край на която е техният земен идол, комуто служат, а на другия край логически непременно трябва да стои опонента. Тоест всеки, който не е поклонник да днешния човеконенавистнически режим и на неговата псевдоправославна идеология, той непременно е представен и заклеймен като последовател на „враждебните“ сили – Америка, „Гейропа“, НАТО, или „световното правителство“, съобразно натрапвания на човешкото съзнание опростен, черно-бял модел на една фалшива и невярна картина на света.
И винаги фактите влизат и ще влизат в противоречие с тази пропаганда, и затова те винаги са и ще бъдат неудобни, пренебрегвани и отричани.
Съвсем наскоро публикуваха статистика, според която в пъти повече хора в страни като Германия, Великобритания, „атеистична“ Франция, САЩ, за Италия и Полша да не говорим, са посетили храмовете и службите на Рождество Христово, в сравнение с Руската Федерация. Забележете – в пъти повече от самопровъзгласилата се за „стожер на християнските ценности“ Русия. Това за какво говори?
Несъмнено на Запад има упадък на нравствеността, виждаме страшни примери на разчовечаването на човека тогава, когато той забрави за Богочовека, но това касае отделни, дори бих казал маргинални групи от населението, колкото и силно да крещят и с каквито и мощни медии да разполагат. Огромната част от населението на Запад се състои от нормални семейства, включващи татко, майка и деца, една немалка част от които са религиозни и посещават храмовете – православни, католически или протестантски, а друга част все пак има за свой нравствен идеал в живота Евангелието, без да участва в религиозния живот.
Когато човек възлюби Бога, обикне Евангелието, старае се да очиства сърцето си и полека лека приема в себе си Христовата светлина, той става способен да вижда и различава нюансите в живота, да гледа на света в неговото огромно многообразие. Защото виждаме какво Бог е сътворил: Той не е направил така, че всички дървета да са примерно липа, всички риби да са шаран, всички домашни животни да са овца, или всички хищници да са тигри. Съществува огромно многообразие в Божественото творение – има хиляди видове животинки – микроорганизми, насекоми, бозайници… Ами природата? Пустини, ледници, гори, вирове, океани, реки… Колко е прекрасно и разнообразно Божието творение! А ако се вгледаме един в друг – колко различни сме и всеки от нас носи по неповторим начин Божия образ у себе си, и всеки един е уникален сред всички осем милиарда човеци!
Сами можем да си отговорим на въпроса кой иска да сведе всичко това до една черно-бяла сянка, да игнорира и зачеркне огромното многообразие на живота, и да го сведе до две потятия – „ние“ и „те“! Какъв дух води такива личности?
Дори ако излезем малко от тясно-християнския смисъл на нашият разговор, може да се каже, че днешната борба в света не е между черното и бялото, или между два цивилизационни модела, а между разнообразието, свободата и възможността за реализиране на личната неповторимост на човека и унифицирането по калъп, казармата и лагера, оградени с бодлива тел, в които човек няма право на избор, защото е длъжен да прави само това, което „трябва“. Ако това е искал Бог, Той нямаше да вложи такова голямо многообразие сред творението, и нямаше да дава на всеки от нас свободна воля, а щеше да направи един голям Гулаг, да постави един пръв вожд-ръководител и така да остави да живеят хората! Нямаше да ни даде свобода, защото тя, както ни казват, пречи, вредна е и опасна…
Защото заради свободата си човек може да изгуби вечния живот, нали така? Но Бог е дал тази свобода, както е дал и живота. И кой е този смъртен, който си присвоява правото да отнема човешкия живот, съответно – човешката свобода? Има такива хора на земята, но какви може да са те, освен страшни богоборци и Божии врагове, които дръзват да си присвояват това, което принадлежи само на Бога!
– Как да преодолеем това, което вече прилича на духовно заболяване при много християни? Не трябва ли да вземат отношение и епископите на Църквата и свещениците? През пандемията очаквахме такава намеса, през войната също, а сега това, което засегна епископ на една поместна църква, може утре да засегне всеки от тях. Не трябва ли да се взема отношение от църковните амвони? Живеем в свят, в който всичко засяга всеки, всички сме свързани по някакъв начин, особено в информационната война.
– Задавате много щекотлив въпрос. Ние всички вярваме и изповядваме Едната и единствена Христова църква, но исторически така се е получило, че в наше време тя се ипостазира в множество от отделни локални йерархични структури, наречени автокефалии, или поместни православни църкви. Всяка от тях има видимо завършен вид и сама взима решенията, които я засягат, макар и да признава авторитета на останалите в съвкупност, като Събор. На практика обаче виждаме, че това последното е мираж. И когато имаме ситуацията част от тези автокефални структури да бъдат заразени именно от това политическо православие, от това измамно и фалшиво „евангелие на войната”, от богословие, според което мюсюлманите-шиити са по-близо до православните, отколкото християните от католическо и протестантско вероизповедание (апропо, твърдение, което е страшно богохулство, отричащо и отхвърлящо божествеността на Христос – крайъгълния камък на нашата християнска вяра). Тогава е много трудно да изискваме или да очакваме, че Църквата ще реагира по същия начин, както е реагирала някога във времената на борбата с ересите, с единно, категорично и ясно заявено от всички амвони и Синоди определение, или осъждане на тези фалшиви постановки, които са навлезли между вярващите. Между другото и по-рано, по време на епохата на Вселенските събори, е имало моменти, в които нещата са били объркани – по време на арианската ерес на епископските катедри се сменят ту православни епископи, ту ариани или арианстващи… На пракитка Църквата често е била в такова положение, че да не може веднага да формулира и изкаже позицията си по определени въпроси сред вярващия народ. Това е налагало императорът, виждайки объркването, да свиква Вселенски събор, за да може Църквата в пълнотата си да издигне своя глас.
Тук стигаме до това, което навлезе преди повече от 1000 години, и което касае нас, българите. Днес всички гледаме към Русия, но Българското царство беше първото, което си поиска своя, „царска” църква. Русия узря за това едва 600 години по-късно, когато и на нейния цар потрябва удобна, склонна на всякакви компромиси църква, която да обслужва държавните интереси. Това изкушение не можаха да избегнат и останалите православни народи. Това прави много трудно днес да се събере Вселенски събор по начина, по който е бил свикван някога. В днешно време имаме множество „христолюбиви и верни царе”, или „правителствующи синклити”, които посягат на Църквата и я правят заложница на своята вътрешна и външна политика. Така тя губи своята пълнота и своето единство в Христа и пред светата Трапеза, превръщайки се във вид религиозно министерство във всяка отделна страна. Ето, видяхме какво се случи само преди осем години, когато трябваше да се съберем на един Всеправославен събор и да докажем, че действително сме Съборна, Католична, Вселенска църква… Доказахме, че не сме това, което твърдим, че сме – цели четири поместни църкви в последния момент отказаха да се присъединият към Събора, след всички синаксиси, общи изявления, конференции, подготовка… Това е положението на всеправославно равнище.
Но с вас сме загрижени повече за БПЦ и нейното паство – българския народ. Смятам, че е редно в един момент Св. Синод, имайки предвид опита от изминалите няколко години, последвали Критския събор и всичко случилото се след него, виждайки жалкото и ужасно разделение между вярващите, съблазните отляво и отдясно, в крайна сметка да се съжали над народа и да вземе отношение, като помогне с ясно свое становище, съответстващо на архиерейската грижа за вярващия народ. Да помогне с насоки, за да може ние, обикновените вярващи, да дойдем на себе си и да престанем да се сочим с пръст, привнасяйки външни за Църквата учения, идеологически опорки и постановки, и да спрем да се опитваме да подчиняваме самата Църква на такива външни сили, за да може тя да се върне към предназначението си – да наставлява народа да живее според Евангелието, да води той духовен живот в Христа, да се освобождава от всякакви земни привързаности и пристрастия и да се ръководи във всекидневните си постъпки само от това, което е проповядвал Христос, и което е написано в Неговото Евангелие. Да се научим да живеем според Божиите заповеди, животът ни да бъде насочен на първо място към очистване на сърцата ни от страстите и от привързаността към греховете, да придобиваме евавнгелските добротдетели и да се приучаваме на любов към ближните и враговете си.
