Християнство.бг
Чувстваш самота, предателство, тъга, притеснение, болка..
Плачеш за дните, които са минали и за тези, които предстоят.
Можеш да продължиш да плачеш и да се оставиш депресията да те погълне.
Или вече можеш да спреш да хленчиш и да започнеш да се бориш.
Ако ти не се интересуваш за живота си, никой няма да може да ти помогне.
Осъзнай се, остави истерията и драмите и започни да живееш, да опитваш, да се бориш.
Разбира се, че животът не е лесен. Не го прави обаче по-сложен с отношението си и начина на мислене.
Върхът на айсберга е това, което страдаме. Но айсбергът е собственият ни егоизъм, който ни кара да мислим, че сме център на света или сме най-онеправданите.
Харесва ни да драматизираме живота си, за да изглеждаме жертви на различни ситуации, а не извършители.
Да, плачи за егоизма си, защото всичко започва от там. Но спри да хленчиш, след като продължаваш със същото поведение, същото мислене, същото отношение към живота. Защото по този начин доказваш само, че докато страдаш заради самия себе си, продължаваш да обвиняваш другите, вместо да се покаеш и промениш. И това е глупаво.
Както казваше един верен старец, оплакването е молитва към дявола!
Хора, които са винаги нещастни и се оплакват, не могат да преуспеят в живота си. Те са саморазрушителни и накрая получават това, което заслужават. На тези хора им липсва радост в живота. Не защото всичко им върви наопаки, а защото гледат на нещата по този начин. Те не поемат отговорност, затова и винаги обвиняват другите.
Не бъди такъв човек!
Бъди човек на надеждата, на добрия помисъл – този, който слави Бога и се бори. Божият човек, дори и с малкото, се чувства богат и благодарен, докато егоистичният човек, дори и с много, се чувства беден.
Защо постиш и правиш поклони, ако целият ти живот е едно недоволство?
Нека се отървем от егото си, за да погледнем към истинското си аз и му помогнем да намери радостта и мира. Защото с егоизъм, преживяваме рая като ад и живота като смърт.
––––
Превод: Радина Райкова
Източник: Instagram
