Ренета Трифонова
Виленско–Литовската епархия съобщава на страницата си, че на 26 април, неделя, във Вилнюс ще се проведе международната конференция на тема „680 години от катедралата „Успение Богородично“. Православието в Литва: приемственост на каноничния ред“. В действителност обаче част от докладите са насочени към оправдаване на зависимостта на православните енории в Литва от Московската патриаршия.
Форумът ще се състои в катедралния храм на Виленската епархия под омофора на Руския патриарх „Успение на Пресвета Богородица“. Този храм, построен през XIV век (около 1346 г.) във Вилнюс, е исторически свързан с Великото литовско княжество и Киевската митрополия на Вселенската патриаршия.
В програмата на конференцията са включени доклади на йерарси, духовенство, историци, учени и богослови от Литва, Естония, Полша и дори Русия. Основната тема ще бъде историята и съвременното състояние на православието в Литва и балтийските страни от позициите на Московската патриаршия. По-специално ще бъдат представени доклади, оправдаващи неканоничното присъединяване на Киевската митрополия към Московската патриаршия през 1686 г. (към която исторически и канонично са принадлежали православните енории в Литва и балтийските страни), както и критики към дейността на Вселенската патриаршия, което по същество може да бъде възприето като хибридна пропаганда на наративите за „руския свят“.
Прави впечатление, че всички участници са представени на страницата със снимки и темите на докладите, без един от участниците – архим. Филип Василцев. За него – само текст с темата на доклада, но тя е достатъчно показателна:
„Някои аспекти от политиката на Константинополската патриаршия по отношение на Източна Европа през XIV век“.
Учудващ е фактът, че печално известният в България архимандрит ще бъде допуснат изобщо в Литва, която в момента се бори с руското пропагандно влияние в страната. Може би е добре да се припомни коя е тази фигура в руското и междуцърковно пространство.
В забележителната му международна кариера според сайта „Древо“ се отбелязва, че на 6 октомври 1999 г., по решение на Светия синод на Руската православна църква, Василцев е изпратен на разположение на епископ Инокентий (Василиев) Корсунски, който от 2010 г. заема катедрата на Вилнюския и Литовски митрополит на Руската православна църква (МП). От май 2004 г. е председател на фондация „Св. великомъченица Екатерина“ в Рим и отговаря за изграждането на храм на нейното име в руската вила „Абамелек“. Малко известен факт е, че тази църква е построена на територия, принадлежаща на посолството на Руската федерация в Италия, разположена в близост до Ватикана. През август 2007 г. е назначен за клирик на енорията „Света великомъченица Екатерина“ в град Рим. На 17 януари 2008 г. е назначен за секретар на управляващия енориите на Московската патриаршия в Италия. След това през 2011 г. е преместен в София и става представител на Руския патирарх в руското подворие „Св. Николай“. В България е възведен в сан архимандрит и участва в подготовката по канонизацията на св. Серафим Соболев.
Сайтът обаче не отбелязва никъде, че в България архим. Филип Василцев придоби такава печална известност с изгонването на голямата българска общност от Руската църква в София. Само една година след назначаването си в България, архим. Филип основа казашка организация към руското подворие – „нова мода“, която прот. Георги Митрофанов нерече „маскарад“. Действията му обаче не се ограничиха само с това – Василцев беше инициатор на разделянето на енориашите на храма „Св. Николай Чудотворец“ по етнически принцип – българи и руснаци, като отстрани двама българи – служещия там от 15 години свещеник Николай Нешков – изповедник на по-голямата част от енориашите, и дякон Сава Кокудев. Енориашите на храма бяха изпратили молба до Българския патриарх Максим да съдейства за незабавното отзоваване на предстоятеля на руското подворие игумен Филип, а писмото беше подписано от над 100 души, активни членове на енорията, руснаци и българи. Стигна си дори до конфликт с екип на Българската национална телевизия.
След като всичко това стана известно на българската общественост и достигна висока степен на нетърпимост, през май 2012 г. Министерството на външните работи връчи нота на руския посланик заради предполагаеми нарушения на българското законодателство от страна на архим. Филип Василцев. В отговор на тази нота обаче, архимандритът беше защитен от митрополит Иларион Алфеев, който заяви, че представителят на Московската патриаршия в София не е бил изгонен, а сам си е тръгнал, защото имал визови проблеми. Всички твърдящи обратното, според митр. Иларион са врагове на руското православие. Игумен Филип е награден за усърдно служение в София със златна митра и архимандритско отличие, напук на протестната нота, връчена от нашата държава само няколко месеца по-рано за действията на същия игумен. Архим. Филип беше върнат в София, а порталът „Двери“, който следеше случая с руското подворие отблизо, разчете това по следния начин:
„Връщането на архимандрит Филип в София по-скоро цели да покаже, че той и неговият покровител митрополит Иларион (Алфеев), председател на външния отдел на Московска патриаршия, имат последната дума в това, кой ще служи и ще се разпорежда в руската църква в София. Силовите методи на работа с енориаши, българско духовенство, Св. Синод на БПЦ, държавни власти беше част от руската църковна политика, упражнявана от Московска патриаршия в лицето на архимандрит Филип. Демонстрацията на сила и пренебрежение към българите бележи цялото пребиваване на руския духовник у нас“.
Филип Василцев остана в София за ремонта и подготовката за отбелязването на 100-годишнината на храма „Св. Николай“ през 2014 г., а през 2018 г. беше преместен в руското подворие в Бейрут. Така беше пръсната една голяма общност от българи и руснаци, черкуващи се в храма на руското подворие – рана, която остави неизличими последици и до днес.
Името на архим. Филип Василцев се появява и в по-нови публикации, например, в сайта на Императорското православно палестинско общество (ИППО) през февруари 2025 г. в информация за работна среща между Сергей Степашин, председател на обществото, и архимандрит Филип като представител на Руската православна църква в Дамаск (Сирия). През май по случай 80-годишнината от Деня на победата, Василцев присъства на тържествен прием и поздравява руските дипломати в Сирия, а няколко месеца по-късно, през юни, в Дамаск е сложено началото на сътрудничеството между Василцев и руската дипломатическа мисия.
Интересна е връзката между игумен Филип и Степашин, който съвсем не е случайна фигура в руското църковно пространство. Сергей Степашин е председател на Сметната палата на Руската федерация и първи директор на ФСБ, има минало в съветските служби, участвал е във войната в Чечня и заема висши постове в няколко руски правителства. Активен сътрудник на идеологията на „руския свят“, Степашин е в списъка на санкциите на ЕС заради дейността си по незаконното анексиране на Крим през 2014 г. и войната на Русия в Украйна. Под негов личен и руски правителствен натиск на 5 октомври 2008 г. правителството на Израел приема решение за възстановяване на съществуващата стара руска собственост в Светите земи, наречена „Сергиевско подворие“ или известното „Императорско православно палестинско общество“.
Покрай тази организация има известни международни скандали. През 2018 г. български медии съобщиха, че гръцките власти са изгонили двама руски дипломати, заради множество координирани опити за увеличаване на влиянието на Русия в Гърция, включително дейността на „Императорско православно палестинско общество“. Според гръцките власти дипломатите са се опитвали чрез парични възнаграждения да влияят върху [църковни] общини, върху митрополити на Гръцката църква и да получат влияние на Атон. Целта е била тези хора да подкрепят руски политически и икономически интереси в страната.
ВВС публикува обширна статия за ИППО по повод откриването две години по-рано на техен клон в Гърция, като Степашин дори си позволява да прави коментар за българите. В статията се описват интересни подробности за дейността на това общество:
„Преди две години в Гърция официално бе открит клон на Императорското православно палестинско общество (ИППО). „Прието е да се счита, че българите са наши братя. Но напоследък те обърнаха глава в друга посока. А гърците – те наистина са наши братя“, заяви тогава председателят на ИППО Сергей Степашин. През тази година Атина заподозря ИППО в опити да повлияе на вътрешните работи на Гърция и спря да издава визи на руски свещеници. Гърците, които присъстваха на откриването на клона на ИППО, предпочитат изобщо да не си спомнят за това“.
През същата година украински медии публикуват предупредителни статии за ИППО, уличавайки организацията като „религиозна резиденция на Кремъл“ и „хибриден кръстоносен поход на Кремъл“. А през февруари 2026 г. израелският журналист Гай Асиф от в-к „Йедиот Ахронот“ публикува обширно разследване на тема „Подворие за продан“, в което директно заявава, че организацията ИППО, се намира под контрола на Путин.
В заключение, какъв доклад ще изнася във Вилнюс архим. Филип Василцев, е повече от ясно. След проведената през февруари международна конференция „Константинопол и Москва: трансформации на църковната принадлежност и влиянието на имперската политика“, която събра водещи богослови, учени, духовници и международни експерти (за да обсъдят ролята на религията в съвременните геополитически процеси, като постави особен акцент върху влиянието на Русия и войната в Украйна), Руската църква е решила също да използва литовски православен празник, за да покаже колко е силно православието в Литва под омофора на Руския патриарх Кирил.
В контекста на натиска от Москва, заради който група духовници бяга изгонени от литовските църкви на РПЦ, защото гласно се противопоставиха на войната на Русия срещу Украйна, припомняме, че през 2024 г. Държавният департамент на САЩ присъди Международната награда за религиозна свобода на девет православни духовници от Литва и Беларус „за тяхната смелост и решителност да защитават религиозната свобода по света“. В мотивите за наградата се отбелязва:
„Под натиск от Москва тази група от девет православни духовници бяха изгонени от църквите си поради гласното им противопоставяне на войната на Русия срещу Украйна. (…) Те изградиха нова религиозна общност в Литва, която приветства православни вярващи, които искат да се покланят без влиянието на Москва, включително литовци, украински бежанци от войната и изгнаници, бягащи от потисничеството в Беларус и Русия“.
Петима православни духовници бяха низвергнати от Виленско-Литовската епархия на РПЦ „за канонични престъпления“ (по формулировката на Руската православна църква – бел. ред.), но Синодът на Константинопол заяви, че това е станало не заради нарушение на църковните правила, а заради позицията им по въпроса за нахлуването на Русия в Украйна.
В църковната общност под омофора на Вселенския патриарх в Литва има общо десет свещеници и десет енории в различни градове на страната.
