Председателят на сдружение „Православен зов“ д-р Атанас Орачев, известен историк и изследовател на Черно море и Странджанското крайбрежие, излезе с право на отговор относно публикувания на 22 март 2024 г. в сайта на пловдивския в-к „Марица“ материал със заглавие „Сливенски свещеници: Крадци на църковни имоти искат Йеротей за митрополит“. Г-н Орачев заявява, че ще търси отговорност от авторите на т. нар. „отворено писмо“ по съдебен път за клеветите и недоказаните твърдения в него. Председателят на сдружението заявява, че иска право на отговор „от името на епископ Йеротей Агатополски, на свещеници (не само на тези, чиито имена са засегнати в текста), на епархийските избиратели и на миряните, които са в пъти повече от посочената в „писмото“ цифра“. Публикуваме целия текст на отговора до в-к „Марица“.
Впечатлява, че авторът е представил коментара само и единствено на свещеник Евгений Янакиев от храм „Свети Димитър“ в Сливен. Именно той обаче е автор на жалбата и доклада, подадени в Светия Синод, и тъкмо те са „основанията“, въз основа на които бяха касирани екзархийските избори за Сливенски митрополит.
Нещо повече, същият този свещеник нарича свои събратя свещеници „представители на гей общността“. Чрез думите на свещеник Евгений Янакиев, който от два месеца използва всяка отдала му се възможност да клевети и да охулва свещениците от Сливенска епархия, авторът на материала допълва своите заключения. Зад тях обаче не стоят документи и факти, а единствено твърденията, повтарям, само на един свещеник.
Длъжен съм да ви уведомя, че за неверните твърдения и клевети, отправени в т. нар. отворено писмо, лично аз (и като председател на сдружение „Православен зов“) ще потърся отговорност от авторите по съдебен път! Ще заведа съответни дела, за да може да се разбере, че аз не съм „ тартор“ на „групата за натиск“, която уж била „дирижирана от Йеротей“. В нашето сдружение членуват само миряни и клирици, които са доказани в своята област професионалисти и са проявявали и ще продължат да проявяват своето безкористно родолюбие и грижа за бъднините на Българската православна църква.
И в журналистиката има право на отговор за всяка страна, която се е почувствала засегната и която не е потърсена при отразяване на конкретен казус, какъвто е случаят в публикувания материал на Тони Михайлов.
Ето защо от името на епископ Йеротей Агатополски, на свещеници (не само на тези, чиито имена са засегнати в текста), на епархийските избиратели и на миряните, които са в пъти повече от посочената в „писмото“ цифра, желаем да бъде публикувано това наше право на отговор, за да стане ясно, че написаното решително се разминава с фактите.
То всъщност следва онези измислици и клевети, които целят да уронят престижа и на свещениците от Сливенска епархия, и на епархийските избиратели, и на миряните, а в крайна сметка и на Българската православна църква.
Публикуването на нашето право на отговор ще приемем и като своеобразно извинение от страна на автора на материала, че е бил подведен и не е проверил изцяло фактите преди да публикува текста си!
С уважение:
Д-р Атанас Орачев, председател на сдружение „Православен зов“
***
Историкът д-р Атанас Орачев е роден през 1953 г. в гр. София. През 1971 г. завършва средно образование и отбива редовната си военна служба в Български военноморски флот и Отряда за борба с природни бедствия – гр. София. През 1974 г. става най-младия български водолазен инструктор, а през 1975 г. е приет в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и още като студент ръководи водолазните работи на експедициите „Аполония-Странджа” и „Месамбрия-Хемус”. През 1984 г. печели конкурс и е назначен в Центъра за древни езици и култури към СУ „Св. Климент Охридски“, където ръководи учебно-професионалния комплекс на „Националната гимназия за древни езици и култури“. През 1985 г. е зачислен на свободна аспирантура към катедра „Стара история и тракология” на СУ „Св. Климент Охридски с дисертационна тема „Проблеми на извороведското и истоиграфското изследване на Западното Черноморие”, която защитава през 1989 г. Междувременно разработва за Института по траология проектите „Машинен архив от извори за историята и културата на българските земи” и „Тракийско изворознание”, които се финансират от Комитета за наука (от 1986 до 1990 г.). Автор, съавтор и консултант е на музейните експозиции „Шабленска музейна сбирка”, Музей „Добруджа и морето” в гр. Каварна, РИМ-Добрич, РИМ-Варна, „История на котвата“ в гр. Ахтопол. През 1988 г. подава протестна оставка и напуска Софийския университет, а през 1995 г. по сходни причин престава да преподава и в „Нов Български университет“, за да се заеме с частна научно-изследователска практика. Създател е на „Дигитален архив България“– първия български частен научно-изследователки и издателски проект. Автор е на над 250 статии и студии и на следните по-важни монографии: България в европейските картографски представи. София 2005 (на български и английски); България страна на съкровища (на български, английски, немски, френски, италиански, руски, испански и японски); Римските императори. 1. От патриция Гай Юлий Цезар до овчаря Максимин Тракиец. София, 2008; Римските императори. 2.1. От Гордиан III до Проб. София, 2012; Bulgaria: The Land of Treasures. Sofia, 2017; Диоклециан и спасяването на римския цивилизационен модел. София, 2017; Bulgaria – the beginnings of mining and metallurgy and the ancient treasures. Sofia, 2018; Ахтопол. Древност и съвремие. Ахтопол, 2022; и други.
Християнство.бг
