Ренета Трифонова
В столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“ днес беше отслужена заупокойна Света литургия по повод 80 години от рождението на покойния патриарх Неофит. В негова чест със специална церемония Аулата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе наименувана „Патриарх Неофит Български“. Събитието бе осъществено по решение на Общото събрание на факултета, подкрепено от архиереите на Българската православна църква, и е знак на признателност и почит към патриарх Неофит – ректор на Духовната академия и първи декан на възстановения в състава на Софийския университет Богословски факултет.
На тържествената церемония присъстваха Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, Техни Високопреосвещенства и Преосвещенства, г-н Никола Петков – и.д. директор Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет, представители на академичната общност и гости.
Те бяха приветствани от декана на Богословския факултет доц. д-р Ивайло Найденов, който заяви, че днес не споменаваме деня на земната раздяла с патриарх Неофит, а онзи благословен момент, в който Бог реши да дари родната ни Църква и богословската наука с една забележителна личност – архипастир, учител, ректор на Духовната академия, декан на Богословския факултет, музиковед, наставник, колега и приятел.
„Това признание намира своя заслужен израз сред академичното общество на Светоклиментовия университет, когато на 2 декември 2008 г. Русенският митрополит Неофит получава званието „доктор хонорис кауза” на Софийския университет“, каза доцент Найденов и припомни, че отличието е присъдено за цялостния му принос в развитието на духовността в Софийския университет и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет. „Темата на академичното слово на тогавашния Русенски митрополит е „Православната богословско-певческа традиция — богатство и красота”, която най-пълно изразява неговата искрена любов и преклонение пред красотата и дълбочината на църковното пеене— онази жива традиция, с която българските богослови векове наред са прославяли Бога и Неговите чудни творения“, каза още деканът.
Доц. Найденов посочи, че по повод годишнината от рождението на патриарх Неофит, колегията на Богословския факултет е предложила на архиереите от Св. Синод Аулата в сградата на Богословския факултет да носи името на Негово Светейшество — Аула „Патриарх Неофит Български“.
Деканът на Богословския факултет благодари за подкрепата и за възможността всички заедно да изразят почитта си към Българския патриарх Неофит, свързвайки завинаги неговото име с аулата на Богословския факултет:
„Благодаря на духовния ни наставник Варненски и Великопреславски митрополит Йоан за великолепния портрет на дядо Патриарха, на Милен Воденичарски за изкусно изработената именна плоча и на колегата магистрант Анастасия Янкова за реставрационните дейности. С това именуване ние не просто поставяме знак на почит. Вписваме в нашето академично пространство жива памет за човек, който беше неуморим в служението си, искрен в словото си, силен в духа си и щедър в любовта си“, каза още доц. Найденов и допълни, че в тази аула ще продължат да звучат лекции, спорове и разговори, ще се раждат нови идеи и научни изследвания.
В рамките на тържественото откриване на Аулата „Патриарх Неофит Български“ в Богословския факултет отец Кирил Попов представи преведения на български език дисертационен труд на патриарх Неофит.
Паметна бележка:
На 1 декември 1989 г. българският патриарх Неофит, тогава Левкийски епископ, е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на 26 юли 1991 г., е избран и за първи декан. Заема поста до януари 1992 г. и оставя дълбока следа сред студентите и преподавателите.
Главен секретар е на Светия синод и председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ (27 януари 1992 – 27 март 1994). На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април същата година е и канонично утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. Русенски митрополит и наместник на Доростолския митрополитски престол е от 17 декември 2001 г. до 24 февруари 2013 г.
Удостоен е със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за цялостния му принос за развитието на духовността в СУ и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет (2 декември 2008). Носител е на ордена „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни (22 юни 2010 г.), на почетния знак „Стефан Стамболов“ за лидерски принос към българската държавност (4 юли 2013). Удостоен е и с почетен знак от папа Франциск (6 октомври 2015). Носител е на ордена на Българската православна църква „Св. св. Кирил и Методий“ I-ва степен (15 октомври 2015), на ордена „Стара планина“ I-ва степен за изключителните му заслуги към България (5 ноември 2015). Почетен гражданин е на Русе (2004), на Две могили, на Перник (19 октомври 2019) и на Кюстендил (23 март 2023).
Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит от 24 февруари 2013 г. до 13 март 2024 г.
––––––––––––––––––––––––
