Християнство.бг
Правозащитни организации в Африка твърдят, че лица, свързани с Руската православна църква в Кения, са участвали в убеждаването на млади мъже да заминат за Русия под предлог за работа, а впоследствие са били изпращани на фронта да се бият срещу Украйна. Официалният разузнавателен доклад на Кения, за който АР съобщава, не споменава църквата, но свидетелствата на семейства и активисти сочат, че църковни контакти са били използвани като канал за привличане на доверие.
Докладът беше представен в парламента в сряда от парламентарния лидер Кимани Ичунгава, който обвини служители на руското посолство в съучастие с агенции за наемане на работна ръка, за да заблудят кенийците, че ще им бъдат предоставени квалифицирани работни места в Русия. Той заяви, че служителите на руското посолство са им издали туристически визи.
Руското посолство в столицата на Кения, Найроби, отрече обвиненията, като в изявление заяви, че никога не е издавало визи на лица, които имат намерение да пътуват до Русия, за да се сражават в Украйна. То добави: „Руската федерация не възпрепятства граждани на чужди държави да се записват доброволно в въоръжените сили.“
Медиазона, позовавайки се на AP и DW, съобщава, че в Кения е задържан вербовчик на руската армия и че според кенийското разузнаване около 1000 граждани на страната вече са били вербувани. Паралелно с това правозащитни медии публикуваха разследвания, според които Патриаршеската екзархия на Руската православна църква в Африка играе роля в примамването на кенийци да пътуват до Русия, където бързо биват набирани за участие във войната.
Тези твърдения се вписват в по-широкия контекст на агресивното разширяване на Московската патриаршия в Африка след 2019 г., когато Вселенската патриаршия призна автокефалната Православна църква на Украйна. Москва реагира не само с богословско възмущение, но и с нов мисионерски устрем, насочен към континент, който дотогава самата тя признаваше за канонична територия на Александрийската патриаршия. С подкрепата на Кремъл беше създадена „Патриаршеска екзархия в Африка“ – структура, чиято цел беше да привлича духовници и енории от Александрийската църква и да разширява руското влияние.
Разширяването беше светкавично: за няколко години мрежата, контролирана от Москва, обхвана стотици енории, над 200 духовници и присъствие в повече от 30 африкански държави. Един от идеолозите на проекта, Юрий Максимов, го определи като „най-значителното териториално разширение в историята на Руската църква“. Стратегията беше проста: по-високи заплати, обещания за нови храмове и бързи повишения – неща, които в гръцката традиция изискват десетилетия.
Но в Кения, където Екзархията е особено активна, се появяват свидетелства, че това разширяване се преплита с канал за вербуване на млади африканци за войната в Украйна. Правозащитници от Vocal Africa твърдят, че руски църковни лидери са представяли „възможности за работа“ в Русия пред млади кенийци, като са ги убеждавали да заминат. Моделът е тревожно повтарящ се: млади мъже са заговаряни от лица, свързани с църквата, предлагат им се заплати далеч над местните стандарти и са насърчавани да пътуват с краткосрочни визи. След пристигането им документите се конфискуват, откриват се банкови сметки на тяхно име, но контролирани от военни командири, а обещаните пари изчезват. Следва мобилизация.
Случаят с Чарлз Уайтака Уангари – 31-годишен кениец, загинал през декември 2025 г. – се превърна в символ на тази схема. Пътят му започва с контакт с Православната църква в Кения, свързана с РПЦ, която му обещава работа в Русия и дори възможност за футболна кариера в Европа. Вместо това семейството му научава на Коледа, че е загинал при експлозия, а тялото му не може да бъде открито. Според местни правозащитни организации неговият случай далеч не е изолиран.
Руската църква отрича участие – макар и не особено убедително. Анонимен руски православен свещеник в Найроби твърди, че изпращат само семинаристи, а не бойци. Но признава, че тези студенти са изпращани в окупираните от Русия райони на Украйна и че са предупредени за „риска“ от мобилизация – странен вид пастирска грижа, която изпраща млади африканци в зона на военни действия с предупреждение, че може да бъдат насилствено изпратени на фронта.
