Християнство.бг
Емил Бьорн Хилтон Сагау // Semper Magasin
От Естония и Швеция до Чехия властите започнаха да разглеждат Руската православна църква като нещо повече от религиозна общност. Въпросът е дали останалата част от Европа – и Дания – ще последват този пример.
На стената към голямата зала в Киев с кървавочервени букви е изписано: „Специалната военна операция е свещена война“, а точно под него стои името на автора – патриарх Кирил, глава на Руската православна църква. Голяма карта на същата стена показва броя и местоположението на църквите в Украйна, разрушени от руски дронове, ракети и други оръжия.
Спирам и се вглеждам.
В Деня на независимостта на Украйна – 23 август 2026 г., а аз съм в Киев по покана на украинската президентска администрация, която е поканила църковни дейци и политици в Киев, за да отбележат празника. Преди това седях в голяма градина и пиех кафе в разговор с украински църковни лидери и датски депутати в забележително спокойна атмосфера.
Този път въздушните сирени мълчат.
Вътре ни очаква зала, подготвена за вечеря, а в дъното ѝ е издигната голяма сцена. От нея украински църковни лидери, американски генерали и накрая самият Зеленски повеждат присъстващите в молитва. Масата ми е разположена точно зад Зеленски и в залата преминава вълна от вълнение, когато той пристига в характерното си облекло. Украинският заместник-министър на външните работи, който седи до мен, се изправя и започва да ръкопляска.
Президентът благодари и говори за приноса на църквите към отбраната на Украйна. Особено подчертава, че знае как последната останала част от гражданското общество по фронтовата линия са църквите – те продължават да работят, приемат цивилни и разпределят необходимите помощи. Едва е приключил с речта си, когато бившият вицепрезидент Майк Пенс, който стои близо до мен, се изправя и извиква: „Амин!“, след което енергично повежда аплодисментите.
Това е странна компания, която освен нас, датчаните, включва представители на Англиканската църква, военни аналитични центрове, лидери на украинската диаспора, американски сенатори и конгресмени християни, както и украинци от църквите и правителството.
Религиозният аспект на войната в Украйна се откроява с пределна яснота в такъв ден, когато украинците се обръщат към своите християнски братя и сестри – и им напомнят за използването на Руската православна църква от руснаците като инструмент на войната. В същото това време в Дания се развива история за това как млади мъже от Руската православна църква са се опитали да проникнат в Датската народна партия. Това само подчертава, че Западна Европа продължава да бъде арена на руски опити за влияние върху общественото мнение и водене на своеобразна хибридна война, която се простира от Чехия през Балтийските държави и Скандинавия чак до Глобалния юг1.
Шпионската игра
Само няколко месеца преди пристигането ми в Киев бившият ръководител на Руската църква в Западна и Централна Европа, митрополит Иларион, е спрян в неделя, 24 май, от чешката полиция край модерния курорт Карлови Вари (известен на немскоговорящите като Карлсбад). Иларион е известен като ключова фигура в Руската църква и дълги години е отговарял за външнополитическите ѝ отношения. Полицията, според сведенията, открива няколко плика с бял прах в автомобила му и арестува Иларион, който обаче само три дни по-късно е освободен след интензивна намеса от страна на руското консулство в Чехия. След това Иларион отлита за Москва, а малко по-късно – за Бразилия, където според сведенията е изпратен както за да мълчи, така и за да остане скрит.
Случаят е странен по няколко причини, отбелязва журналистът Сергей Чапнин, тъй като няколко руски източника посочват, че чешката полиция очевидно е знаела маршрута на Иларион и местонахождението му. Не са изненадващи появилите се спекулации, че чешките власти съзнателно са се опитали да принудят Иларион да напусне страната, тъй като през последните години неведнъж са оказвали натиск както лично върху него, така и върху Руската църква в Чехия. Според Чапнин една от причините е, че значителни средства на Руската църква се съхраняват именно в Чехия, а историческата и изключително красива руска църква в курортния град Карлови Вари функционира като основен център на Руската църква в Западна и Централна Европа.
Чешкото правителство е сред най-твърдолинейните в Европа, когато става дума за Руската църква. Страната едностранно е въвела санкции срещу нея и забрани за влизане в страната на нейни представители. През последните месеци обаче не само чехите започнаха по-активно да поставят пречки пред Руската църква. Това се превърна в по-широко европейско явление.
В съседна Унгария смяната на правителството на Орбан с това на Мадяр означава, че Руската църква е преминала от близост до политическия център на страната към силна маргинализация. Унгария също е била сигурно убежище за ресурсите и свещениците на Руската църква в Европа. Сред тях е бил и Иларион, а правителството на Орбан неколкократно е блокирало включването на руски църковни лидери в санкционния списък на ЕС.
Това вече се е променило, тъй като в унгарските съдилища в момента се води дело именно срещу Иларион – макар и задочно – след като млад дякон го е обвинил в груминг и сексуална експлоатация. Вероятно именно това дело е причината иначе видният Иларион да бъде скрит в Бразилия.
Ереста на патриарха
Още по-важно е, че руският патриарх Кирил фигурира в първите проекти на санкционния списък на ЕС през юни тази година и отново през юли, но е изваден от окончателната версия, която сега е насочена предимно срещу представители на индустрията и група инфлуенсъри, опитващи се да продават „руската“ мечта в социалните мрежи. Този път именно новото проруски настроено българско правителство и дясното италианско правителство успяват да премахнат патриарх Кирил от санкционния списък.
Новото българско правителство идва на власт с по-евроскептичен и проруски мандат, но правителствата в София през последните години не се задържат дълго. Новото правителство идва на власт след предсрочните избори през май 2026 г., които са седмите избори от 2021 г. насам, в страна, белязана от обвинения в корупция, растящи разходи за живот и политически хаос. Сега изглежда само въпрос на време руският патриарх да попадне в санкционния списък, след като Чехия очевидно настоява за това, а Унгария вече не блокира решението.
Стената в Киев в Деня на независимостта свидетелства за това, тъй като изявленията на Кирил за войната и подкрепата му за режима на Путин го правят все по-отговорен за ужасите на войната. В края на юни той заявява, че руското ядрено оръжие е част от Божията благодат към руснаците, тъй като осигурява върховната защита. Това изявление за ядреното оръжие е последвано от ново произведение на патриарха – 300-странична теологична защита на руската война срещу Украйна.
Украинските ми колеги в Киев поклащат глави, когато заедно разглеждаме някои от твърденията на Кирил. Сега нещата са стигнали дотам, че група православни учени започват официално и публично да изготвят теологично обвинение срещу патриарх Кирил за ерес.
Балтийският епизод
По-на север, в Балтийските държави, се развива друго решаващо дело срещу Руската църква – под формата на съдебен процес пред Европейския съд по правата на човека.
Миналата година естонското правителство забранява на местната Руска православна църква да поддържа връзки с Русия, което формално означава, че църквата има два избора: или да се саморазпусне, или да се обяви за независима. Нито една от двете възможности не изглежда приемлива за местната Руска църква и затова тя завежда дело срещу държавата за нарушение на естонската конституция.
Това дело не завършва в полза на църквата пред естонския Върховен съд, поради което на 9 юни естонското правителство обявява, че скоро ще приложи закона. Накратко, то възнамерява принудително да закрие Руската църква, която правителството разглежда като заплаха за сигурността и като част от опитите на Русия да дестабилизира Естония, включително около град Нарва, където мнозинството от населението е рускоговорящо и където църквата е важен център за общността.
Руската църква в Естония ще отнесе случая до Европейския съд по правата на човека, където резултата ще бъде следен внимателно не само в Естония. Другите две балтийски държави – Литва и Латвия – приемат сходни закони, но без същата готовност да ги прилагат или да ги налагат на практика. Решението на естонския Върховен съд и предстоящото решение на Европейския съд по правата на човека ще покажат дали държавите от ЕС могат да поставят съображенията за сигурност над свободата на вероизповеданието.
Много неща сочат, че участието на Руската църква във войната, документираното ѝ участие в отвличането на до 400 000 украински деца според украинските власти, както и тесните ѝ връзки с руската държава са достатъчни, за да могат европейските държави да забранят църквата. Естония може да се окаже предупреждение за това какво предстои пред Руската църква в целия ЕС. Други европейски страни може и да не забранят църквата директно, но активно да ограничат възможностите ѝ за действие и финансовите ѝ ресурси.
Северни нишки
В Швеция службата за сигурност обяви, че Руската църква представлява риск за сигурността – въпросът не е дали църквата е свързана с руското разузнаване, а колко тясна е тази връзка.
В Швеция това довежда до спиране на всички държавни субсидии за църквата и до ограничаване на възможностите ѝ, например да купува земя и да строи църкви. Освен това, на 8 юни шведската държава обявява, че ще предложи ново законодателство, което да даде на властите възможност да бъдат конфискувани имоти, закупени от чужди граждани, ако властите преценят, че имотът се намира прекалено близо до военни обекти или други чувствителни от гледна точка на сигурността райони.
Тази стъпка идва след две донякъде комични ситуации, при които първо колоритен руски олигарх купува остров Мускьо, а след това Руската църква закупува земя и построява църква край Вестерос. И двете места се намират близо до ключови военни бази, поради което шведската разузнавателна служба изглежда меко казано раздразнена от местните власти, които са разрешили сделките (Шпионира ли Руската православна църква в Европа? (I част) • Християнство.бг).
Към всичко това шведските власти и Шведската църква официално предупреждават местните енории и обществеността за 20 пътуващи беларуски монахини, които чрез продажба на всичко – от икони до мед – се опитват да събират пари за руските военни усилия. Пътуващите монахини са използвали Руската църква в Естония като вход в Шенгенското пространство, откъдето са продължили към Скандинавия и други места.
Разрешенията за пребиваване на монахините са отнети от естонските власти и това е една от многото причини, поради които естонците искат Руската църква да бъде закрита.
Глобалният юг
Ръководителят на украинския правителствен департамент по религиозните въпроси и аз седим в Киев в помещение, чиито прозорци и врати са сериозно повредени от последната руска свръхзвукова ракета, поразила правителствената сграда.
Ръководителят на департамента разказва, че един от кардиналите на Католическата църква е посетил Украйна и е получил разрешение да посети един от многото лагери за военнопленници, в които са държани руски войници. Когато кардиналът пристига в лагера, войниците набързо се нареждат на опашка, за да поискат опрощение на греховете.
Това обаче не са руски православни пленници, а стотици войници от африкански държави, привлечени на фронта от руски вербовчици.
Руската опозиционна медия „Медуза“ също съобщава през лятото, че Руската църква се разпространява с тревожна скорост в африканските държави, където руският режим има както военни, така и икономически интереси.
Украинският ръководител на департамента отбелязва, че голямото предизвикателство пред Украйна е да убеди Глобалния юг – т.нар. неутрални държави – да подкрепят Украйна. Според него Руската църква в Африка функционира като своеобразно бюро за набиране на африканци, които да попълват редиците на руската армия.
Датската слепота
В Дания правителството и властите все още не са предприели нито една от стъпките, които са предприели шведските, естонските или чешките им колеги. В голяма степен същото се отнася и за Германия и Франция, където Руската църква е още по-силно установена и присъства по-видимо.
Това не е защото разузнавателните служби на тези страни не виждат същото, което виждат шведите, чехите и естонците, нито защото няма гласове, които да настояват за санкции – както в църквите, така и в парламентите.
В крайна сметка става дума едновременно за вътрешна и външна политика. В Германия и Франция партиите от крайната десница като цяло са по-благосклонни към Русия, а политически санкции срещу църквата могат да действат като допълнителен червен флаг за тези политически сили. Възможно е именно затова големите държави от ЕС да заемат по-предпазлива позиция от страните, които се намират по-близо до Русия.
Въпросът е дали естонското дело срещу Руската църква пред Европейския съд по правата на човека ще се окаже факторът, който ще наклони везните и ще постави началото на по-мащабен сблъсък с църквата на Путин.
Емил Бьорн Хилтон Сагау (роден през 1988 г.) е датски богослов, църковен историк и изследовател на православието. Той има докторска степен по богословие от Копенхагенския университет, където през 2020 г. защитава дисертация върху православните представи за историята, паметта и политиката в бивша Югославия. Дългогодишната му академична работа е свързана с православните църкви в Югоизточна Европа, византийско-славянската църковна история, религията и национализма, както и с отношенията между църква, държава и политика.
Сагау е бил изследовател и постдокторант в Лундския университет, където продължава да работи в областта на църковната история. Изследванията му обхващат още култовете към светци, православните църкви в Северна Европа и религиозните процеси на Балканите. Сред публикациите му е книгата De moderne ortodokse kirker („Съвременните православни църкви“, 2021), както и Hellige Ukraine („Света Украйна“, 2024) — изследване на църковния, националния и историческия контекст на войната в Украйна.
През 2025 г. е съредактор на академичния сборник Fault Lines in the Orthodox World: Geopolitics, Theology, and Diplomacy in Light of the War in Ukraine, посветен на геополитическите разломи в православния свят след началото на пълномащабната руска инвазия. В него той има и собствено изследване за православната дипломация в Черна гора и Македония в контекста на войната в Украйна.
Сагау има и опит извън чисто академичната среда. Бил е съветник по политиките на хуманитарните науки в Копенхагенския университет и в датското Министерство на висшето образование и науката. От 2024 г. е генерален секретар на Съвета на датските църкви (Danske Kirkers Råd), което му дава пряк поглед върху съвременните отношения между църкви, общество и публични институции в Дания.
За научния му принос свидетелстват и отличия като Miklós Tomka Award за най-добър доклад на конференция на ISORECEA през 2018 г. и EliteForsk Travel Grant на датското Министерство на висшето образование и науката през 2019 г.
–––––––––––––––––––––––––––
- Така обикновено се обозначават държавите от Азия, Африка и Латинска Америка, които в международния контекст често се разглеждат като отделна група спрямо западните държави (бел. ред.). ↩︎
