Християнство.бг
Една година след кончината на ставрофорен иконом Петър Цанков (1943–2025) хората, които не забравиха неговото служение, поставиха бронзов барелеф в негова памет в двора на храм „Св. Власий“ в Свети Влас. Не е случаен и денят, избран за това – празникът на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, небесният празник на свещеника, който през последните петнадесет години от живота си превърна този храм в духовен дом за стотици православни християни от различни страни.
Барелефът и паметната плоча са изработени по инициатива и със средства на братята Динко и Йордан Диневи – ктитори на храма, които през 2010 г. канят вече пенсионирания казанлъшки свещеник да поеме служението в новоизградения храм. Решението му тогава е красноречиво свидетелство, че за истинския пастир няма пенсиониране и почивка – има само нови хора, на които да послужи.
На паметната плоча е изписано:
„В памет на отец Петър Цанков (1943–2025), първи свещенослужител в храм „Св. Власий“ след неговото възстановяване, съградил в планината над църквата благословена пътека на вярата. Поклон!“
На възпоменателната церемония присъстваха братът на отец Петър – свещеник Христо Цанков, неговият син – протойерей Тодор Цанков, йеромонах Паладий от Поморийския манастир, който днес служи в храма, братята Диневи, духовни чеда и приятели на покойния свещеник. Спомените за него бяха не толкова за извършеното, колкото за човека – пастира, който умееше да изслушва, да утешава и да води хората към Христос.
Когато през септември миналата година се разделихме с отец Петър, припомнихме не само неговия жизнен път, но и изпитанията, през които премина. След болезнената раздяла с обичаната от него енория в Казанлък мнозина биха избрали тишината и оттеглянето. Той избра друго – ново начало.
В Свети Влас започна едно от най-впечатляващите мисионерски служения в съвременната история на Българската православна църква. Сред постоянно живеещите в курортния комплекс православни християни – българи, руснаци, украинци и представители на други народи – постепенно се оформи истинска енория. Те идваха при него не само за изповед и светите тайнства, но и за съвет, за подкрепа, за молитва.
Особено показателно беше, че дори войната между Русия и Украйна не успя да раздели тази общност. Пред своя духовен отец хората оставаха преди всичко братя и сестри в Христа.
„Моли се и работи“
Именно през тези години отец Петър започна да изгражда онова, с което днес името му е познато далеч извън пределите на Свети Влас.
Сам, със собствените си ръце, по древния способ на сухата каменна зидария, той започна да строи малки молитвени кътове по склоновете над града. Камъните пренасяше от морския бряг – първо с автомобила си, после на гръб по стръмните пътеки. Един след друг се появиха четиридесет параклиса, свързани в това, което хората нарекоха „Пътеката на вярата“.
Тези параклиси никога не бяха замислени като туристическа атракция. Те бяха плод на молитва, труд и постоянство – естествено продължение на думите, които отец Петър често повтаряше, научени още в семинарията: Ora et labora – „Моли се и работи“.
Постепенно към него започнаха да се присъединяват доброволци. Всеки помагаше с каквото може, а пътеката се превърна в място за поклонение и размисъл, по което и днес ежедневно минават стотици хора.
Най-големият паметник
През живота си отец Петър получи различни отличия, сред които признанието „Достоен българин“ и почетния знак на град Свети Влас. Но нито една награда не може да измери онова, което той остави след себе си.
Барелефът, открит в двора на храм „Св. Власий“, е красив знак на човешката признателност. Истинският паметник на отец Петър обаче не е от бронз.
Той е в паметта на хората, които и днес го наричат свой духовен отец. В общността, която той събра около Христос. В четиридесетте каменни параклиса, издигнати с молитва и труд. И в хилядите поклонници, които поемат по „Пътеката на вярата“ и, често без да са го познавали лично, продължават да срещат неговото тихо свидетелство за това как се живее Евангелието.
Защото има човешки паметници, които времето неизбежно променя. И има памет, която остава жива в сърцата на хората. Именно такава памет остави след себе си отец Петър Цанков.
