Ренета Трифонова
Християните са се превърнали в морализатори. Де що има недостатък и ущърб в света, забелязват го веднага и го подхвърлят на осъждане. Светът бил такъв и онакъв, лош, зъл свят. В него имало грях, суета, разврат, пиянство, разточителство, езичество… и какво ли още не. Всичко имало, при това по много. И християните се втурват да сочат с пръст и да осъждат, сякаш затова са станали християни и Бог им е дал прерогативи на вечни съдници.
И за пореден път вчера така се случи – някой каза, че петминутното шоу с драг кралици било имитация на Тайната вечеря, и християните – разбрали-недоразбрали, чули-недочули, видели-недовидели – юрнаха се да се възмущават. Не ти ли прилича на Тайната вечеря, ме питат. Ами не, не ми прилича. Наистина ли не виждаш точно това? Да, наистина не виждам точно това. Е, не може да бъде! Трябва да виждаш точно това, което пропагандата ти показва и иска да видиш! Щом Мария Захарова е казала, че „церемонията е огромен провал“ и „безумна пародия на Тайната вечеря“, по време на която „апостолите са били представени от травестити“, Руската православна църква е изразила възмущение, а според Виктор Орбан церемонията е въплъщавала „западната празнота”, значи така трябва да е! Само че друго се оказа.
Щом обаче и католическите епископи във Франция се заблудиха с Тайната вечеря, значи пропагандата е основен проблем на света днес. И това личи все повече и повече. Пропагандата е лъжа с политически мотиви, която тръгва от определени източници, за да обърква умовете на другите и да сее разделение. И най-податливи на тази пропаганда са именно християните. Тези, на които Бог каза да не осъждат и да внимават най-вече върху себе си. Тези, на които Бог обеща Царството Божие, и на които говореше да не бъдат съдници. Тези, на които казваше: „Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“ (Йоан 15:19).
Отмина времето, в което светът мразеше християните и ги гонеше. Сега християните мразят света и го гонят. „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32) от Евангелието Христово вече няма значение за днешния православен християнин. За него значение има само идолът, който сърцето посочи – идолът на сладката заблуда, за която Христос предупреди, че от нея ще се опият дори тези, които носят Христовото име (Мат. 24:24).
Дяволът много добре ни обработва – с хомофобия и омраза към различния от нас, с морализаторство, посочване на чуждите грехове, с превръщането на християнството и Църквата от спасителен пристан към Царството Божие и вечния живот, в морализаторски институт, който брои греховете на света и се отвращава от тях. Сякаш в Римската империя по апостолско време не е имало разврат в цялото общество и апостолите и Христовите ученици не са проповядвали и сеели семето на словото именно в такъв свят.
Какво правим ние в същия този свят днес, в който е живял и древният, езически и развратен Рим? Къде са апостолските семена на любовта и словото? Заменени са от семената на лъжата и омразата към другия. Християните обаче забравят, че Бог ще съди не само грешниците, но и нас, които се гнусим от тях. А кой ще бъде по-голям в Царството Божие… свидетелства разбойникът на кръста.
Лъжата все по-често става копие на християните за „борба със злото“. Бог ги е изпратил обаче като овци посред вълци и ги е съветвал да бъдат „мъдри като змии и незлобиви като гълъби“ (Мат. 10:16). И Той все по-често ни показва, че друг е пътят към Него, като допуска езичниците да ни посрамят. С тези изображения се сблъсках вчера от профилите на приятели. Докато траеше празникът на св. Пантелеймон, ние се занимавахме с поредната пропагандна лъжа, която да ни вгорчава деня. До следващия път, когато пак всички ще се занимават с нея, според устроението на сърцата си.
Защото най-споменавата дума в устата на доста православни днес не е „Христос“ и „християнство“, а „сатанизъм“. Християните днес мислят повече за сатаната и затова го откриват навсякъде. Обичат за говорят за сатаната, да го втълпяват на другите. Те правят точно това, което Христос ги съветва да не правят – вместо да са мъдри като змии и незлобиви като гълъби, влизат в излишни свади и осъждания, и очакват белезите на Антихриста. А не е ли същото това християнство обезсолено, обезсилено, което, изгубило способността да свидетелства Христа, навсякъде и във всичко вижда не красотата на света и приятел в другия човек, а вижда в него враг и противник? Кого нарече обаче Христос „враг на човешкия род“? Защо рече Господ на непостоянния си ученик, който щеше да отстъпи от Него: „Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница“? И понеже постоянно за сатаната говорят християните, затова и Христос казва, че мнозина в оня ден и час няма да го разпознаят, че той „ще прелъсти и ще отвърне от живия Бог тези, които имат слаб ум; за да прелъсти, ако е възможно, и избраните“ (св. Йоан Дамаскин, „За Антихриста“).
Апропо, олимпиадата не е християнско събитие. Да не си мислехте, че ще го открие владика с водосвет и проповед?
P.S. Морализаторството е поведение или подход, при което човек или институция се опитва да наложи своите нравствени възгледи или убеждения върху другите, често с цел те да бъдат променени или за да президвикат чувство на вина.
