Християнство.бг
Тези дни полупразнично премина отбелязването на годишнината от Покръстването на България. Не знам каква е причината, и не бих искал да гадая, но точно половината от Българската православна църква не беше представена на празненствата.
По-силно впечатление обаче ми направи не това, а отсъствието на главния виновник за това празненство – Кръстника. В едно Тайнство Кръщение участват двама: кръщаван и кръстник (възприемник), а главният „виновник“ всъщност е Св. Дух, Който се предава от кръстника на кръщавания посредством миропомазанието. Добре виждате на средновековната миниатюра, наречена „Кръщение Блъгаромъ“, че българският владетел Борис бива кръстен от архиерей, който му дава ново име – Михаил.
Кой е този архиерей? Защо името му не се спомена никъде в тържествата, освен на една научна конференция? Научната конференция ли е мястото за отдаване на почит и прослава на този, от чиито ръце си приел, и в твое лице – целият народ, благодатта на Светия Дух за опрощаване на греховете и за вечен живот?
Докога в България ще имаме две истории – една за „специалистите“ и друга – за широката публика?!
Да назовем нещата със собствените им имена: тази днешна Вселенска патриаршия не е ли същата онази Вселенска патриаршия, начело на която стоеше духовният великан Фотий – дал на нашия български народ два велики дара: православната християнска вяра и българската писменост и книжнина? Признаваме ли ние, днешните български православни християни, непрекъснатото апостолско приемство на днешната Константинополската църква, чиито духовни чеда, включително по линията на ръкоположенията, сме всички ние? Откъде се взе апостолското приемство на Българската Екзархия?
Наследник ли е на великия Фотий, по линия на същото това апостолско приемство, днешният патриарх Вартоломей като 270-ти поред Константинополски архиепископ?
Ако да, какъвто е православният отговор на този въпрос, то не беше ли логично той да бъде поканен на това тържество?
Понеже неговият предшественик по катедра Фотий ни е покръстил. Така пише в историческите извори. И това виждаме на миниатюрата от Манасиевата летопис.
Щом сме безродници, ако не почитаме освободилите ни от османските земни окови, тогава какви сме, след като не почитаме освободилите ни от веригите на ада и вечната смърт?
А и нали претендираме за пето място в диптиха, като първа славянска църква?!
Откъде ни идва „първенството“?
Чия „първородна дъщеря“ е БПЦ?
Питам, но отговор не чакам. Защото тези, които питат, били „интриганти“ … Не смятам, че е работа на един мастит митрополит да отговаря на фейсбук коментари на провинциален пернишки архимандрит. Някак си не му отива. Но човекът е свестен и начетен: сметнал е за важно да се оправдае пред истинските интриганти, донесли му за моите недоумения.
Както добре отбеляза един просветен дуовник, „дълго се смях на владишкото емоционално оправдание. Приемам реакцията му като особена благоразположеност към Вас, макар да спрегна провокацията. Тревожното е в озлобеността на тълпата, която няма капацитет за трезво мислене, както и в тротоарното поведение на „Задругата“ с участието на Ваши духом близки хора“.
Да, оказа се, че човек на почтена възраст, който няколко години се е изповядвал при мен, комуто съм чел разрешителната молитва, и който е приемал от ръцете ми пречистите Тяло и Кръв Христови, участва активно в разгарянето на „озлобеността на тълпата“.
Ех, защо, защо никога не можем да излезем от тези библейски архетипи?!
„Дори човекът, … който е ял хляба ми, дигна против мене пета“ (Пс. 40:10) А в случая не говорим за обикновен хляб, а за Хляба на Живота!
И с какви очи, с каква съвест, от позицията на какъв морал при това положение ще претендираме да учим чуждите деца на добродетели?!
Как да учим другите, когато самите ние, за близо 70 години живот, – а по библейски това си е цял живот (Пс.89:10), – не сме научили елементарните начала на евангелската нравственост?
Искам да видя сега дали председателят на Св. Синод на БПЦ-БП ще спази приетия на последния Църковно-народен събор през 2008 г. църковен Устав и ще уважи избора на братството на Църногорския манастир за нов игумен, или ще изпрати там някой парашутист (който по съвместителство ще бъде и голям авантюрист, това е ясно).
И ако направи второто, каквото се чува по неведомите пътища на църковната мълва, с какви очи ще иска от родителите да възпитава децата им на добродетели?!
Това всички предстои да го видим.
