свещ. Михаил Трифонов
Надеждата за възкресението е корен на всяко добро дело, защото очакваната награда укрепва душата да прави добро. Всеки работник е готов да понесе труд, ако предвижда награда за труда си – трудещи се пък, които не получават отплата, отпадат и тялом и духом. Войник, който очаква награда, готов е да иде на война; обратно – войник, който служи на цар неразумен и несправедлив, не е готов да умре за него. Така и всяка душа, която вярва във възкресението, се предпазва от всяко зло; душа пък, която не вярва във възкресението, се предава на гибел.
Който вярва, че тялото го очаква възкресение – пази ризата си и не я осквернява с блудство; който пък не вярва във възкресението – той се предава на блудодейство и злоупотребява със своето тяло. Затова вярата във възкресението на мъртвите е основна догма в учението на светата съборна Църква; това учение е важно и твърде необходимо; то се оспорва от мнозина, но в него се удостоверява истината. Оспорват го елините, не вярват в него самаряните, изопачават го еретиците. Възраженията са разнообразни, но истината е една!
Ако, по твоите думи, няма възкресение на мъртвите – защо осъждаш мародерите, които разкопават гробовете? Ако тялото е загинало и няма надежда за възкресение, защо се наказва похитителят на мъртъвците? Виждаш ли, макар и да отричаш с уста, съзнанието за възкресението в теб е непоколебимо. Отсеченото дърво отново разцъфва – нима отсеченият човек няма да разцъфти? Посятото и пожънатото се събира на гумното – нима пожънатия в живота на този свят човек няма да остане на гумното? Клонки от лозата и други дървета, отсечени напълно и присадени, оживяват и принасят плод, а човекът, за когото всичко това е създадено, нима като падне в земята няма да възстане?
Нима Бог, Който ни е сътворил от небитие, не може отново да ни въздигне, когато вече имаме битие и сме съкрушени? Ти не вярваш на писаното за възкресението, като езичник? Тогава разгледай това в естеството на нещата и размисли за всичко, което си видял досега. Пшеничното зърно, посято в земята, изгнива и става негодно за храна – прогнилото, обаче, пониква и се раззеленява; и падналото малко зърно в земята, възкръсва голямо и прекрасно. Пшеницата е създадена за наша употреба. Ако сътвореното за нас след смъртта оживява, а ние, за които е създадено, като умрем, няма ли да възкръснем?
Не слушай тези, които говорят, че това тяло няма да възкръсне – свидетел за това е Исаия, който казва: “Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат” (Ис.26:19). По словото пък на Даниил: “Много от спящите в земния прах ще се събудят – едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама” (Даниил 12:2).
Източник: Протодякон Георги Ибришимов “Духовни бисери от светите отци”, 1992
