С днешната притча за безумния богаташ Господ иска да ни научи да не мислим чак толкова за земното, а да се погрижим за духовното и небесното и да помним, че този живот и всичко добро и лошо в него има своя край.
Имало един богаташ, на който земята му родила богата реколта. Но изглежда, че този човек бил алчен и забравил, че няма как да живее вечно на земята. Той забравил за Бога, за рая и задгробния живот. Забравил, че след този живот ще има възнаграждение на праведниците и въздаяние на грешниците и, че има вечни мъки в ада. На практика този човек забравил да живее с Бога и да се обогатява с Него, тоест забравил да живее духовно и се концентрирал единствено върху материалния живот и материалното богатство.
Той изпаднал в тази самозабрава, в която често изпада всеки един от нас и си въобразил, че е намерил рая на земята и че ще живее вечно. Казал на душата си: „Душо моя, яж, пий и се весели защото имаш храна и блага за дълги години живот“.
Ако богаташът бе спрял дотук, може би Господ щеше да му помогне да се осъзнае. Но той не се спрял дотук, а какво направил? Като се видял сит, вместо да даде ненужното количество пшеница на нуждаещите се, той решил да го запази за себе си и да построи нови житници, за да събира още повече жито в тях. Толкова бил ненаситен човекът!
Но Бог му се присмял на безумството и глупостта като казал: нещастни човече, днес ти се взима душата и земният живот, а това, което си събрал за себе си, за кого си го събрал, след като няма повече да е твое, когато напуснеш този свят?
Богаташът умрял без да вземе нищо със себе си от своето богатство. И така, каква е поуката за нас от тази притча? Богаташът е образ на човечеството, на всеки един от нас. Всички ние сме пътници и временно пребиваващи на тази земя. А животът тук е само един подготвителен етап и изпит, през който ние трябва да се научим да живеем с Бога чрез молитвата и изпълняването на Божиите заповеди, за да можем като дойде краят, да бъдем заедно с Бога и светиите на небето и да не забравяме, че материалното богатство не е всичко на земята и че ние имаме нужда от Бога, Който ни го е дарил. Амин.