Николай Джорев
В тази статия ще ви предложим едно от споменатите доказателства за деня на Христовото Рождество от беседата, публикувана в третия том на „Творения“ на св. Йоан Златоуст Архиепископ Констатинополски, издадена от Славянобългарски манастир „Св Вмчк Георги Зограф“. Света Гора – Атон.
Настоящата беседа била произнесена от Златоуст, както предполагат, на 25 декември 386 г. Тъй като обичаят да се празнува денят на Рождество Христово на 25 декември бил нов в Антиохийската църква – още не били минали десет години, откакто бил пренесен тук от запад (преди в Антиохия, както и изобщо на изток, Рождество Христово се празнувало в един ден с Богоявление – 6 януари), то сред Антиохийското паство възникнали спорове по повод на новия празник: едни го признавали, други го отхвърляли. С настоящата беседа св. Златоуст желае да прекрати тези спорове и привежда три доказателства в полза на това, че денят на Рождество Христово трябва да се празнува на 25 декември.
„Ние отваряме извора от самото начало и се стремим да стигнем до дълбината му, за да стане всичко по-ясно за вас; впрочем, за да не бъде речта ми твърде дълго прикрита за вас, и оставайки неясна, да ви измори със своята продължителност, сега ще ви кажа и причината, поради която изложих всичко това. Каква е причината? По времето, когато Елисавета вече шести месец носела в утробата си Йоан, заченала Мария. И така, ако узнаем кой е бил този шести месец, ще узнаем и кога е заченала Мария; и след като узнаем кога е заченала, ще узнаем и кога е родила, като изброим девет месеца от зачатието.
Откъде ще узнаем кой е бил шестият месец на бременността на Елисавета? Ако узнаем кой е бил месецът, в който тя заченала. А откъде ще узнаем кой е бил месецът на нейното зачатие? Ако узнаем по кое време е получил благата вест Захария, нейният мъж. А това откъде може да ни бъде известно? От божествените Писания – св. Евангелие казва, че на Захария, намиращ се вътре в Светая Светих, ангелът донесъл блага вест и му предсказал за раждането на Йоан. И така, ако ясно покажем от Писанията, че първосвещеникът влизал в Светая Светих веднъж и сам, и по кое време и в кой месец на годината ставало това влизане; ще ни бъде известно времето, в което била донесена благата вест; а когато това стане ясно, то и началото на зачатието ще бъде известно на всички. А че първосвещеникът влизал веднъж в годината, това е показал и Павел, същото изяснява и Мойсей, като казва така: и рече Господ на Моисея:
Кажи на брата си Аарона, да не влиза всяко време в светилището зад завесата пред очистилището, що е върху ковчега (на откровението), за да не умре (Лев. 16:2), и още: Кога влиза да очисти светилището и докато излезе, в скинията на събранието не бива да има никого другиго. Така той ще очисти себе си, дома си и цялото Израилево общество. След това да пристъпи към жертвеника, що е пред лицето Господне (ст. 17, 18).
Оттук става ясно, че той не влизал по всяко време в Светая Светих и когато се намирал вътре, на никого не се позволявало да се приближава, а трябвало да стои извън завесата. Но отбележете това внимателно, защото остава да покажем кое е било времето, в което той влизал в Светая Светих, правейки това само веднъж в годината. Откъде е известно това? От същата книга. В нея се казва така:
В седмия месец, на десетия (ден) от месеца, смирявайте душите си, и никаква работа не вършете, ни вие туземците, ни пришълецът, поселен между вас, защото в тоя ден ви очистват, за да ви направят чисти от всички ваши грехове, та да станете чисти пред лицето Господне; това е събота – почивка за вас: смирявайте душите си: това е вечна наредба. А очистянето да извършва оня свещеник, който ще бъде помазан и посветен да свещенодействува вместо баща си: той да облече ленени одежди, одежди свещени, да очисти святая святих и скинията на събранието, жертвеника да очисти, и свещениците и целия събран народ да очисти. Това да бъде за вас вечна наредба: да се извършва очистяне над синовете Израилеви от всичките им грехове веднъж в годината, както бе заповядал Господ на Моисея (Лев. 16:29-34).
Тук се говори за празника Шатри, точно когато първосвещеникът влизал веднъж в годината; това е показал и сам Мойсей с думите: да се извършва веднъж в годината.
И така, ако по време на празника шатри влизал в Светая Светих само първосвещеникът, сега ще докажем, че точно тогава се явил ангелът на Захария, когато той се е намирал в Светая Светих, защото се е явил само на него, когато кадял тамян, а сам първосвещеникът никога не е влизал, освен в това време. Впрочем нищо не пречи да изслушаме самите думи (от Писанието): В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й – Елисавета. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето (Лук. 1:5, 8, 10).
Тук си припомни, възлюбени, свидетелството, което казва: Кога влиза да очисти светилището и докато излезе, в скинията на събранието не бива да има никого другиго (Лев. 16:17).
Тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния олтар (слав.) (Лук. 1:11). Не е казал: на жертвения олтар, а: на кадилния олтар – защото външният олтар бил олтар за жертви и всесъжения, а вътрешният бил кадилен олтар. Така, и от това, и от явяването единствено на него, и от думите, че отвън имало народ, който го чакал, е очевидно, че той бил влязъл в Светая Светих.
И Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан. И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. А когато излезе, им се обясняваше със знакове и не можеше да им продума (Лук. 1:12, 13, 21, 22). Виждаш ли, че той бил вътре зад завесата? Тогава му била предадена и благата вест. А времето на това благовестие бил празникът шатри и постът; именно такъв бил смисълът на думите: смирявайте душите си (Лев. 16:29).
Този празник се извършва у иудеите в последните дни на месец септември, както и вие сте свидетели на това, защото тогава ние много и дълго говорихме против иудеите, осъждайки техния неуместен пост. Тогава заченала и Елисавета, жената на Захария, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците (Лук. 1:24-25).
Сега е време да покажем, че в шестия месец от бременността ѝ с Йоан, Мария получава благата вест за зачатието. Гавриил дошъл при Нея и И казал:
Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус (Лук. 1:30-31). А когато Тя се смутила и пожелала да узнае за начина (по който ще стане това), ангелът Й отговорил, като казал: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума (Лук. 1:35-37).
И така, ако Елисавета заченала в месец септември, както е показано, то трябва да изброим следващите шест месеца, които са: октомври, ноември, декември, януари, февруари, март. Значи след този шести месец заченала Мария; като изброим оттук още девет месеца, ще стигнем до настоящия месец. Така първият месец от зачатието на Господа е април, след това май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември – настоящият месец, в който празнуваме този ден. Впрочем, за да стане казаното по-ясно за вас, аз отново ще повторя това накратко на вашата любов. Веднъж в годината влизал само първосвещеникът в Светая Светих. Кога ставало това? В месец септември. И така, тогава Захария влизал в Светая Светих, и тогава му била предадена и благата вест за Йоан. Затова, когато си отишъл оттук, тогава и заченала жена му. А след септември, когато Елисавета била бременна в шестия месец, който бил март, заченала и Мария. Като изброим девет месеца от април, ще стигнем и до настоящия месец, в който се родил нашият Господ Иисус Христос“.
————
Източник: Св. Йоан Златоуст, Архиепископ Константинополски, „Творения“, том 3, „Похвални беседи на Господските празници и на светиите“, изд. Славянобългарски манастир „Св Вмчк Георги Зограф“. Света Гора – Атон.
Изображение: icon-art.info
