Християнство.бг
В неделя, 23 февруари 2025 г., в храм „Успение Богородично“ в София се проведе беседа на тема „Българската православна църква и старокалендарното движение в миналото и днес“. Лектор на събитието беше доц. д-р Костадин Нушев, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието привлече множество участници, сред които богослови, преподаватели и миряни, интересуващи се от развитието на старокалендарното движение.
История на старокалендарното движение (1924-2024)
Беседата започна с исторически обзор на старокалендарното движение, което възниква в отговор на реформите в църковния календар. През 1924 г. новият календарен стил е въведен в Гърция, което предизвиква протестни движения в православния свят, но Българската православна църква запазва стария календарен стил до 1968 г., когато с решение на патриарх Кирил и Светия Синод е въведен коригираният юлиански календар. Това води до формирането на първите старокалендарни групи, които отказват да приемат реформата. Лекторът подробно разясни контекста на това решение, влиянието на Вселенската патриаршия и събитията в Гърция, където също се оформя старостилно движение.
Произход на старокалендарни групи и общности в България (1968-1993)
През 1968 г. с решение на Светия Синод на БПЦ официално се преминава към новия календар. Това поражда недоволство сред определени православни среди, включително сред руски емигрантски духовници в България, които остават верни на стария стил. Лекторът обясни как именно тези среди около Княжевския манастир стават ядрото на българското старостилно движение. В този период се формират връзки с гръцки и руски старостилни общности, които оказват влияние върху българските старокалендарни вярващи.
Старокалендарното движение и разколът в Българската православна църква (1992-2012)
Важен момент от беседата беше разколът в БПЦ след 1992 г., когато църквата се разделя на две синодални структури. В този период старокалендарните общности намират възможност да затвърдят своята позиция, като някои от тях дори се опитват да се институционализират. Доц. Нушев обясни сложните отношения между старокалендарните групи и различните църковни йерархии, както и опитите за посредничество между тях.
Брой, характер и особености на старокалендарните общности и групи в България днес (2014-2024)
Днес старокалендарните общности в България са малочислени, но организирани. Според данни, представени в беседата, те разполагат с около 20 храма и няколко хиляди последователи. Основните старокалендарни организации в страната са Българската православна старостилна църква и Истинно православната църква. Лекторът обясни разликите в техните възгледи и стратегии, както и предизвикателствата, пред които са изправени.
Църковно-канонични и юридически аспекти на статута на старокалендарните движения и общности
Темата за статута на старокалендарните общности предизвика най-голям интерес сред участниците. Доцент Нушев представи последните развития около съдебната регистрация на Българската православна старостилна църква през декември 2024 г., което доведе до остри реакции от страна на Светия Синод на БПЦ. Беше обсъдено дали този юридически прецедент може да създаде предпоставки за дублиране на религиозни институции и дали държавата ще предприеме законодателни промени за уреждане на въпроса. Разгледан беше и казусът със статута на Княжевския манастир, който предизвиква противоречия между БПЦ и старокалендарните общности.
Беседата завърши с оживена дискусия, в която присъстващите зададоха въпроси относно бъдещето на старокалендарните общности в България, тяхното влияние върху православния живот и възможностите за помирение между различните църковни течения. Лекторът подчерта значението на църковното единство и призова за търсене на решения, които да съхранят духовното наследство на Българската православна църква. Организаторите изразиха желание за провеждане на бъдещи подобни срещи, посветени на актуални въпроси от църковния живот.
–––––––––
Източник: Богословски вестник
