Атанас Димитров – АтаДим
Като огромна лъчезарна звезда изгря свободата над родните поля и остана да сияе на небосвода за вечни времена.
– Най-после! – въздъхна той, просълзен от радост, и се отпусна на стола.
Тогава беше златиста есен. Бяхa дни на радост, на незапомнени тържества, дни на опиянение, на мигновено осъществени мечти и желания. Тогава той видя пред себе си слънчевия простор и по него – като чудно бяла, небесна ивица – безконечният път, пътят на изплаканите надежди, сега чист и светъл, пътят, който водеше към тъй много мечтаната градина на щастието.
И той тръгна по него – мислено, с пламнала радост в гърдите, с усмивката на дете.
Но безконечна беше бялата небесна ивица и далече бе градината на щастието.
* * *
Минаха се месеци. Цъфна китна пролет. Десницата на Оня благослови робската земя и зашумя буйна пшеница.
Той я срещна.
– Най-после! – пак въздъхна той, както през първите дни на златистата есен и с просълзени от радост очи пристъпи със затаен дъх, с благоговение се надигна и забоде на гърдите ѝ голяма кърваво-червена роза.
Тя само се усмихна, кимна глава и отмина.
– Цветята, които са напоени с кръвта и сълзите на един измъчен народ, сега цъфнаха тъй хубаво…
Но тя беше отминала. Думите, които щеше да изрече, замръзнаха в устата му, сърцето му спря да бие.
Майката не позна сина си. И го отмина с безразличие.
Подигна той глава и погледна огромната звезда на свободата, която все тъй ярко сияеше на небето. И се почувства съвсем сам, изоставен, чужд, почувства сълзите си заледени и плачът му се задави в гърдите.
* * *
– Господи, що са страданията за хората? Защо мъките на миналото бяха тъй сладки и защо радостта, която сега ме люлее тъй много измъчва и гнети сърцето ми? Къде е краят на бялата небесна ивица?…
И той – чужд между своите – замечта за изминалия път на изплаканите надежди. Припомни си за хубавата златиста есен и заплака.
А горе, на небосвода, все така сияеше огромната лъчезарна звезда на свободата.
в. „Добруджански глас“, бр. 466/11 юни 1941, с. 2
––––––––––––––––
Източник: Вяра и Дело, брой 5 (55), година XI, октомври 2025 г.
