Християнство.бг
В предложената бележка ще посоча кратки тълкувания на няколко израза от Библията, употребявани в съвременния български книжовен език.
1. „Тайното стана явно“. Изразът „тайното стана явно“ се използва тогава, когато говорим за нещо непонятно, което се е изявило (най-често по неочакван начин). Той води началото си от св. Евангелие, където е засвидетелстван по следния начин: „Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно“ (Марк. 4: 22; срв. Мат. 10: 26 и Лук. 8: 17; 12: 2).
Този израз описва Божието всезнание, което е една от отличителните черти на Бога. Тя е изтъкната и в Иов. 12: 22: „(Бог – в с. м. – И. Б.) открива дълбокото и сред тъмата и изважда на видело смъртната сянка“.
В Мат. 10: 26 изразът е свързан с желанието на Господ Иисус Христос да ободри своите апостоли, които изпраща на проповед. Спасителя обещава, че ще настъпи време, когато всички тайни замисли против тях ще се открият, ще се изявят. Освен това тези думи означават, че явленията, ставащи в света, са свързани помежду си. По едно от тях можем да се досетим и за другите. А ако нещо изглежда тайно и скрито, то ни се струва такова не заради нещо друго, но само защото нашето внимание към ставащото не е било достатъчно.
Изразът „тайното стана явно“ се използва и в други езици, например в руски (тайное стало явным).
2. Изрази от Еклисиаст. „Книгата на Еклисиаст“ е една от каноничните старозаветни книги. Писателят ѝ не е известен, но се предполага, че може би е премъдрият цар Соломон. Името Еклисиаст е гръцко и означава проповедник.
Тази книга разработва две основни теми – за безсмислието на живота и за наградата на активната вяра. Текстът призовава читателя да живее в страх от Бога, защото един ден ще отговаря пред Него. Книгата е окончателно оформена към началото на II в. пр. Хр.
От „Книгата на Еклисиаст“ водят началото си редица изрази, употребявани в нашия език, например „суета на суетите – всичко е суета“ (1: 2; означава „дребни грижи; всичко е нищожно, безполезно, нямащо истинска ценност“); „Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека“ (1: 4); „Вятърът [ … ] почва своите кръгообращения“ (1: 6; означава, че всичко се повтаря); „няма нищо ново под слънцето“ (1: 9; изразът се използва тогава, когато говорят за нещо, което вече се е случвало); „който трупа познание, трупа тъга“ (1: 18); „Всичко си има време“ (3: 1); „и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв“ (9: 4).
Някои от тези изрази се употребяват и в други езици, вж. напр. рус. „суета сует и всяческая суета“ (1: 2); „род проходит, и род приходит, а земля пребывает вовеки“ (1: 4), „возвращается ветер на круги своя“ (1: 6); „ничто не ново под солнцем“ (1: 9); „во многой мудрости много печали“ (1: 18); „всему свое время“ (3: 1); „псу живому лучше, нежели мертвому льву“ (9: 4) и лат. vanitas vanitatum et оmnia vanitas (1: 2) и nil sub sole novum (1: 9).
3. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ Изразите „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ водят началото си от Книгата на св. пророк Осия (вж. Ос. 13: 14). Те се използват в християнската книжнина като реторични въпроси, чрез които се прославя величието на изкупителното дело на Господ Иисус Христос.
В тези два реторични въпроса се съдържа утешителното обещание, че Господ ще освободи израилтяните от политическа смърт. Това се е изпълнило с указ на цар Кир за освобождаването на богоизбрания народ от робство (вж. 1 Ездр. I гл.). Пълното изпълнение на пророчеството настъпва в Новия Завет. Cв. aпостол Павел посочва, че това пророчество ще се изпълни след всеобщото възкресение, когато ще се осъществи окончателната победа на Господ Иисус Христос над смъртта и над ада (вж. 1 Кор. 15: 54 – 55). Според разбирането на св. апостол Павел асирийският плен изобразява духовното робство и смъртта на хората, а освобождението на израилтяните от него и връщането им в Обетованата земя – освобождение на хората от греха и от смъртта посредством изкупителните заслуги на Господ Иисус Христос. Пълното възвръщане на праведните хора към блажения живот ще стане след Страшния съд.
В Ос. 13: 14 смъртта е образно представена като отровна змия, която със своето жило (греха) убива всички. Когато обаче това жило е отнето, тя вече не е страшна.
Двата израза „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ се използват и в други езици, напр. в руски (вж. рус. „Смерть! где твое жало? Ад! где твоя победа?“).
Заб. При тълкуването на двата израза „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ съм ползвал сведения от Хр. Попов. Ръководство за изучаване пророческите книги на Ветхия Завет. Фототипно издание. С., Синодално издателство, 1990, с. 249 – 250.
