Християнство.бг
В предложената бележка ще посоча сведения за два библейски израза, употребявани в съвременния български език.
1. Изразът „всяко даяние благо“ води началото си от църковнославянския превод на Новия Зевет, вж. „Всѧ́ко даѧ́нїе бла́го, и҆ всѧ́къ да́ръ соверше́нъ, свы́ше єсть, сходѧ́й ѿ ҆Оц҃а̀ свѣ́тѡвъ“ (Иак. 1: 17), т. е. „Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините“. Ето някои кратки наблюдения върху значението на тази мисъл.
Сравнително често хора, извършили грях, започват да обвиняват Бога, а не себе си (срв. Иак. 1: 13 – 14), и богохулстват, като казват на Създателя: „Защо си ме създал такъв?“ Но те всъщност сами мамят себе си, защото от Бога идват само добри дарове (Иак. 1: 17). Както се изяснява и в IV член на Посланието на патриарсите на Източновселенската църква за православната вяра, „Творецът е по съществото Си благ, затуй всичко, което е сътворил, сътворил го е най-добро, и никога не желае да бъде Творец на зло. А ако има в човека или в демона (защото току-тъй в природата ние не знаем зло) някакво зло, сиреч грях, противен на Божията воля, това зло произлиза или от човека, или от дявола.“ (Православен катехизис и Послание на източните патриарси за православната вяра. Първо фототипно издание от проф. к. б. Тотю Коев. С., СИ, 1991, с. 214 – 215). И ако понякога Бог допуска да страдаме или да претърпим определени материални щети, то това винаги се прави с цел да съдейства за нашето нравствено поправяне и за обръщането ни към доброто.
Изразът „всяко даяние благо“ се използва и в други езици, напр. в руски (всяко даяние благо).
2. „Храня се с мед и акриди“. Изразът ‚храня се с мед и акриди“ означава постя, живея полугладно. Той води началото си от евангелския разказ за св. Иоан Кръстител.
Св. Иоан Кръстител е живеел аскетично в пустинята „и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.“ (Марк. 1: 4). Облеклото и прехраната на този велик пророк са били твърде бедни: „А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед.“ (Мат. 3: 4; вж. и Марк. 1: 6)
Акридата, спомената в тези евангелски стихове, е вид скакалец. Скакалецът е най-важното насекомо, за което се говори в св. Библия (той се назовава с 9 еврейски и 1 гръцко име, които се отнасят до различни видове скакалци и до разни стадии на развитието на насекомото). Според старозаветното законодателство, скакалците са единствените разрешени за ядене насекоми (Лев. 11: 22). И днес скакалците се използват за храна в много източни страни и ястията от тези насекоми се оценяват като много изискани, особено ако са добре приготвени. Ето едно повествование от ХІХ век: „скакалци носят на тържището на върви, по всичките градове на Арабия, от Бабелмандеб до Басра. На планината Сумара видях един арабин, който бе наловил пълна торба скакалци. Готвят ги различно. Един арабин в Египет, по желанието ни да изяде няколко пред очите ни, хвърли ги на горещата жар и след като се поопекоха, разкъса ги за главите и краката, и тоя си час ги изпояде. Арабите, когато имат много, пекат ги или ги сушат в пещ, или пък ги възваряват и ги ядат със сол. Арабите в Мароко ги обваряват и после ги изсушават по стрехите на къщите си. На тържището можете да видите пълни кошници със скакалци.“
Дивият мед, за който се споменава в Мат. 3: 4 и в Марк. 1: 6, или е сладък сок, който изтича от някои дървета (например от палма и от смокиня, вж. 1 Царств. 14: 25), или е мед от диви пчели.
Изразът храня се с мед и акриди се употребява и в други езици, например в руски (питаться медом и акридами).
