Благата вест и “модерното християнство”

По повод навършването днес на 1 година от упокояването на Димитър Попов – преподавател по философия в Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” публикуваме неговия текст “Благата вест и “модерното” християнство” с предговор от ик. Йоан Карамихалев за сайта Двери.бг.¹Текстът е част от “Възпоменателен сборник”, който се подготвя за печат и е посветен на светлата памет на покойния преподавател, колега и приятел.

Няколко думи, твърде недостатъчни, за Димитър Василев Попов

Трудно е да се пише за човек, с когото си бил близък. С Митко Попов бяхме състуденти, приятели и по някое време – колеги в Семинарията. Още като студент той се отличаваше с бърза и поразяваща мисъл. Винаги намираше точните думи, с които да изрази позицията си. Един наш професор беше му казал по време на лекции: „Колега, Вие имате експлозивен разум!“.

Митко винаги казваше това, което мисли. Беше в добри отношения с почти всички в Семинарията – от ректора до последния чистач – без да бъде конформист, нагаждач, подлизурко. Да не говорим за отношението му към учениците, на които, въпреки неговата привидна строгост, беше любимец.

Въпреки че притежаваше буен, непокорен дух, той спазваше църковните установления, зачиташе йерархията и имаше почтително отношение към всеки човек. Вярата му беше не показна, а дълбоко съкровена; мястото пък, което сам си беше отредил, беше в дъното на храма, почти в притвора.

Беше изпълнен с някаква възрожденска всеотдайност в работата си, не се щадеше. Със свои средства, без да иска и грам помощ от върховната управа на Православната ни църква, той пренесе библиотеката на Семинарията от Черепиш до София. Понякога, дори и вече след като беше семеен, той по цели седмици прекарваше в Семинарията и аз се шегувах с него: „Кажи на жена си да ти изпрати колет!“.

Митко беше един от малкото хора, с които можех да споделя всичко, без да рискувам да остана неразбран. Той схващаше от половин изречение какво искам да кажа и понякога даже довършваше полуизреченото от мене.

Напоследък рядко се виждахме. Откакто постъпи в Семинарията преди повече от тридесет години той все повтаряше, че ще напуска, че ще заминава за Нова Зеландия, където имаше роднини, а през последните години, че скоро ще се преселва в отвъдния свят. На първите две негови закани отдавна не вярвах, а последната – пропусках покрай ушите си.

Уви, от този свят Митко отпътува преждевременно. Жалко, че не остави след себе си богато писмено наследство. Подобно на Сократ той предпочиташе повече живото, личното общение с всекиго и затова мисля, че мнозина ще го помнят и на мнозина ще липсва.

Иконом Йоан Карамихалев

Благата вест и “модерното християнство”

Димитър Попов

Днес все по-трудно става да чуем въпроса: „Господи, какво да направя, за да наследя вечен живот?“. И още по-сложно да се чуе отговорът…

Не че Евангелието не се проповядва навсякъде по света. Просто е дошло времето, когато самите християни са се уморили да бъдат християни. За да си християнин днес, е достатъчно да бъдеш добър син, съпруг и баща, гражданин и данъкоплатец. За да си православен пък, е достатъчно да бъдеш българин, руснак или грък. И обратното, за патриота е желателно да бъде православен. В общ план християните искат да бъдат „като другите – модерни“. Да имат хубави къщи и коли, банкови сметки и късмет. Целта е да живеят без много труд, в това число и труда по изпълнение на Божиите заповеди.

Благата вест кънти в ушите на всички, но делникът е пълен с много по-важни проблеми. Решавайки ги, християните осигуряват своя временен конфорт – на себе си и на потомството. Смисълът на живота като път към спасението, усетът за вечността, та дори и страхът Господен са позабравени. Диалогът с Бога се отлага, защото желанията на „модерните“ сърца е Той, Христос, да не им пречи. Иначе мястото Му на велик морализатор и учител е запазено в конституциите на всички модерни държави. Културата и изкуството се базират на идеи и сюжети, взети от Неговия живот и проповед. Хората са свободни пред закона в Негово име и имат граждански права, които отстояват. Те се борят за един чист, лъчезарен свят, без болести и изпълнен с дълголетие, богатство и мир, но без Него – Христос. Така се изпълняват пророческите думи на св. ап. Павел: „Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха: те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат“ (2 Тим. 4:3-4).

Дотук под „модерни християни“ ние имахме предвид не някаква сатанинска секта от богоборци, не политическа организация или военен съюз, не дори и враждебна на християнството култура като исляма. Става въпрос за тези от нас, които, наричайки себе си християни, смятат, че социалната дейност на Църквата е първа и едва ли не единствена цел, че монашеството и мистиката са вредни, чудесата – измислици, а тайнствата – обикновени обреди. Свещениците пък са обикновени жреци и психолози, които, заедно с екстрасенсите, шаманите и зодиакалните знаци помагат на хората за постигане на щастлив живот.

Днес, живеейки заедно с тези „модерни“ християни, ние като семинаристи (статията е предназначена за учениците в СДСеминария – бел. ред.) трябва да помним, че Благата вест ни приканва не към постигане на власт в света или към отричане на ценностите му. Тя ни приканва чрез живота и делата си да призовем „модерните“ християни и философите, които Божията майка посрами, да пожелаят в сърцето си диалог с Истината-Христос. Истината, която все така им се изплъзва. Тогава ще можем да проповядваме, че монашеството е крепило по пътя към спасение, мистиката – реален път към спасение, чудесата – знаци от Бога с цел спасение, а тайнствата – единственото средство за спасение, което се извършва от клира на Църквата Христова. Така думите Господни „в света скърби ще имате, но дерзайте Аз победих света“ ще се отнасят и до нас. А като бъдещи свещеници на Църквата Христова, чувайки въпроса, отправен от миряните чрез нас: „Господи, какво да сторя, за да наследя живот вечен“, ще можем да им отговорим от името на Бога: „Възлюби Господа Бога твоего от всичкото си сърце и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния като себе си“. Тогава със сигурност ще чуем одобрението от Господа: „Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив“ (Лука 10:28).

Източник: Софийска духовна семинария

• 1
  Текстът е част от “Възпоменателен сборник”, който се подготвя за печат и е посветен на светлата памет на покойния преподавател, колега и приятел.