Християнство.бг
От човешка гледна точка и разсъждаване точно малкият град Назарет не заслужавал никакво внимание, но по Божието милосърдие и благоснизхождение Назарет се оказал най-добрият от всички градове във владенията на Иуда. Пророкът отдавна е предсказал това: никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля (Матей 2:6). В него се намирало такова съкровище – което нямало подобно на себе си под слънцето. Там е живяла Пренепорочната Дева Мария, там е било едното и единствено място, където слезлият от небесата Бог е могъл, така да се каже, да стъпи със Своя крак; там е била най-смирената и света рабиня, в утробата на която е могъл да се вмести Невместимият Христос Бог; там се намерила стълбицата, видяна от Яков; там (както в Червено море) бил начертан на неизпиталата брак Невеста; там на непорочната след Емануиловото рождество, на останалата нетленна Дева, е показана горящата и неизгаряща къпина.
Там бил огненият и облачен стълп, който трябвало да води човеците към горния Йерусалим; там обитавала скинията на свидетелството, кивотът на завета, златната стомна, която носила манната – плътта и кръвта на Божия Син, хранеща и оживотворяваща верните; там се възвисявал престолът на Вседържителя, пред който с благоговение предстоят херувимите; там е златният свещник, осияващ целия свят; там било руното на Гадеон, на което паднала небесната роса, когато цялата земя била суха заради греховете; там била затворената врата, през която преминал само Бог.
Малко ли съкровища и преимущества имало в Назарет? Главното, което имало в Назарет е било това, че в него се родил Божият Син – Богочовекът. Словото стана плът (Йоан 1:14). Там живеела по-честната от херувимите и по-славна от всички серафими –преблагословената и пренепорочна Дева Мария. Там Бог Слово се въплътил. Да, в никоя друга страна, но само в бедната Галилея; в никой друг знатен град, а само в малкия и презрян Назарет е могъл Бог да намери за Себе Си пречиста Майка. Защо? Защото Той е дошъл не праведници, но грешниците да спаси: не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние (Матей 9:13), е казал Самият Той.
Чувате ли за голямата и неизмерима Божия любов към нас грешните и недостойните? Какво може да бъде по-бедно и по-злощастно в този град от тези колиби, от тези землянки, които с презрение сочат гордите, знатни и богати хора? Но помнете, че при вашето убожество е дошъл Божият Син и ви призовава към вечното спасение.
Братя и сестри! Нека се смирим под крепката Божия ръка; да понесем това иго на безславието, което може би е заслужено от нас. Да признаем себе си за презрени и достойни за всяко унижение заради нашите грехове; -да започнем непрестанно да плачем и въздишаме за нашите грехове, както онзи митар, и да викаме: „Боже, бъди милостив към нас грешните“; и заедно с това ще започнем да изпитваме утешение и силна вяра в това, че Господ е дошъл на земята да призове не праведници, а грешници към покаяние. Нас ни призовава Той, нас, унилите от бедността и още по-обременени с всякакви тежки грехове, лишени от всякакви добродетели, казвайки: дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). Отнеми от нас, Господи, тежкото бреме на нашите грехове, и ни упокой в събранието на праведниците. Амин.
––––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Прости и кратки поучения на прот. Василий Бандаков“, том 3, Москва, 1900 г.
