Ренета Трифонова
На 21 август 2021 г. по повод пристигането на Вселенския патриарх Вартоломей в Украйна, в Златовръхия (златокуполен) катедрален храм „Св. архангел Михаил“ се състоя благодарствен молебен (славословие).
Преди службата Негово Светейшество патриарх Вартоломей и Негово Блаженство Киевски митрополит Епифаний поднесоха цветя пред „Стената за възпоменание на загиналите защитници на Украйна“ и пред мемориала на жертвите на Гладомора – съветския геноцид над украинския народ.
На Божествената литургия се молеха двамата предстоятели – Вселенски патриарх Вартоломей и Киевски митрополит Епифаний, заедно с Халкидонския митрополит Емануил, Адрианополския митрополит Амфилохий, митрополита на Филипи, Неаполи и Тасос Стефан, гл. секретар на Св. Синод на Вселенската патриаршия архим. Григорий, великия сингел архим. Яков, архиереи, свещеници и миряни на ПЦУ.
След благодарствената молитва Негово Блаженство митрополит Епифаний се обърна към Негово Светейшество с поздравително слово:
„От пълнотата на поместната и автокефална православна църква на Украйна, аз лично искам да Ви благодаря преди всичко, Ваше Светейшество, че въпреки различните обстоятелства, които може да са възпрепятствали Вашето посещение по това време, вие дойдохте в Украйна по покана на Църквата и украинската държава в лицето на президента, за да споделите с молитва радостта на украинския народ от празника – 30 -годишнината от възстановяването на независимостта на Украйна“, каза митрополит Епифаний.
„Точно преди тридесет години, когато все още бяхте митрополит на Халкидон, пристигнахте в Украйна в навечерието на драматичните събития, които доведоха до обявяването на Акта за независимост от нашия парламент на 24 август 1991 г. Преди тридесет години мястото, където сега стоим, беше в руини – мълчаливите свидетели на преследването на Църквата от безбожната комунистическа държава. Но тъй като тази Златокуполна катедрала „Свети арх. Михаил“, чиято история е повече от девет века беше възстановена, така и Украйна, и Украинската православна църква се възродиха ”, добави предстоятелят на Православната църква на Украйна.
Вселенският патриарх Вартоломей отвърна с поздравителна реч:
„Всички ние дойдохме да преживеем с вас лично едно славно чудо: чудото на възкресението, борбата за изцеление на разделението, връщането към общението на Църквата, непрестанното пътуване заедно в пътя на Истината.
Дойдохме да се убедим сами в постиженията на много от Вашите неимоверни усилия, Блаженейший брате! Вие сте най-младият, но във Вашия случай това е привилегия, а не недостатък. Защото младостта Ви не разчита на безмилостните жертви и усилия в името на Църквата, която ръководите и която Бог пази. Вашите трудове ще бъдат тежки, но след много десетилетия потомците ще прославят Вашето име и пример.
Ние Ви познаваме като човек на делото, който се бои от Бога с непоклатима вяра в Христос, с любов към Църквата и Вашето Отечество чак до Кръста.
Виждаме с какъв такт и благородство полагате усилия в различните многобройни въпроси на поместната църква на Украйна. Това е само началото. Нужно е търпение. Учете се от уроците на светците и историята. Необходим е опит и най-важното – молитва. Опитът на пастира в крайна сметка е придружен от болка и сълзи, изисква жертви и самоотричане. Така тръгнаха нашите незабравими предшественици и ние наследихме техния опит, като от първенството на ръкоположението и в църковната сфера съветваме, призоваваме, подкрепяме вас, по-младите, но не по-малко обичани братя“ – каза патриарх Вартоломей.
След края на Словото Негово Светейшество подари на Негово Блаженство митрополит Епифаний кандило с образа на св. архангел Михаил.
Източник: archangel.kiev.ua
Златовръхият манастир „Св. архангел Михаил“ (на украински: Михайлівський золотоверхий монастир) е функциониращ православен манастир в Киев, столицата на Украйна. Манастирът е катедрала на Православната църква на Украйна. Намира се на ръба на отвесна скала на десния бряг на река Днепър, североизточно от катедралата „Света София“. Построен от княз Светополк II през 1108–1113 година, манастирът се състои от катедралата „Свети арх. Михаил“, магерницата „Св. Йоан Богослов“, построена през 1713 г. и манастирската камбанария, изградена около 1716–1719 година. Смята се, че през средните векове манастирът е бил духовна обител за рода на Светополк, тъй като там са погребани членове на семейството му.
Кубетата на катедралата вероятно са били първите позлатени кубета в Киевска Рус, практика, която с течение на времето се е наложила и донесла на манастира прозвището „златовръх“, „златокуполен“. По време на монголското нашествие и обсадата на Киев през 1240 година, църквата търпи сериозни разрушения и позлатените ѝ кубета са откраднати. Постепенно обителта замира и за следващите две и половина столетия липсват сведения и документи. Към 1496 година манастирът отново оживява и е прекръстен на „Свети арх. Михаил“ по името на катедралната църква, построена от княз Светополк II. След множество реставрирания и разширявания през целия 16 век, се превръща в един от най-популярните и заможни манастири в Украйна. Хетманите са сред манастирските благодетели през годините. Поклонници се стичат към манастира, привлечени от мощите на св. Варвара, които са донесени в Киев от Константинопол от Светополк през 1108 година, и пазени в сребърен реликварий, дарен от хетмана Иван Мазепа.
Оригиналната катедрала е разрушена от съветските власти през 1930-те под претекст, че архитектурният стил на екстериора не датира от 12 век и сградата няма историческа стойност. Византийски мозайките от интериора, на обща площ 45 кв. м., са набързо демонтирани през юни 1934 година и поделени между Ермитажа, Третяковската галерия и Руския държавен музей, а част били инсталирани на втория етаж на близо разположената катедрала „Света София“. Останките от манастира, които останали в Киев били отнети от нацистите по време на Втората световна война и пренесени в Германия. След края на войната попадат в ръцете на американците и по-късно са върнати на Москва.
През лятото на 1935 година златните кубета са свалени, сребърните царски двери на катедралата, реликварият на Мазепа (тежал два пуда сребро) и други църковни ценности били продадени в чужбина или просто унищожени. Премахнат и по-късно унищожен бил иконостаса от пет части, дело на майстор Хрихорий. Мощите на Света Варвара били пренесени в Десятинната църква, а когато впоследствие и тя била разрушена – в катедралата „Свети Владимир“ през 1961 година.
След обявяването на независимостта на Украйна през 1991 година започва възстановяването на катедралата. Открита е отново през 1999 година. Екстериорът на сградите е изпълнен в стил украински барок от 18 век, докато интериорът е оставен в оригиналния му византийски стил.
