
Високопочитани събратя йерарси,
Най-обични чеда,
Достигнали по божествената благодат до всеспасителното Възкресение Христово, чрез което бе преодоляна смъртта и за човешкия род се отвориха портите на Рая, ние отправяме към всички вас пасхални молитви и сърдечен празничен поздрав, възкликвайки всеотекващото „Христос воскресе!“.
Животът на Църквата, във всичките му аспекти, е изпълнен с неизказаната радост от Възкресението. За нея свидетелстват подвигът на светците и мъчениците на вярата, богослужебният и светотайнственият опит, проповядването на Евангелието „до краищата на земята“, благочестието и духовността на вярващите, тяхната жертвена любов и обръщане към Христа, очакването на един свят, в който „смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече“1(Откр. 21:4)..
Във и чрез Възкресението всичко е в движение към своя завършек в Царството Божие. Този есхатологичен импулс винаги е придавал динамика и перспектива на православното светоотеческо свидетелство. Въпреки слуховете за обратното, поради есхатологичната насоченост на своя живот, Църквата никога не се е примирявала с присъствието на злото в света във всичките му форми, никога не е избягвала реалността на страданието и смъртта, никога не е пренебрегвала двусмислието на човешките дела, никога не е смятала борбата за един по-справедлив свят за чужда на нейната мисия.
Но тя знаеше, че страданието и кръстът не са последната реалност. Опитната квинтесенция на християнския живот е увереността, че чрез Кръста, през „тесните врата“, ние биваме доведени до Възкресението. Тази вяра намира отражение във факта, че сърцевината на църковния живот – Евхаристията – е същностно свързана с Възкресението Христово. В православната традиция, както подчертава блаженият Пергамски митрополит Йоан, Евхаристията „е изпълнена с радост и светлина“, защото „тя не се основава на Кръста и идеализирането на стрданията, а на Възкресението като преодоляване на страданията на Кръста“2„Есхатология и история”, Съчинения I. Еклисиологични изследвания , изд. Domos, Атина 2016 г., с. 498.. Евхаристията ни отвежда на Голгота не за да останем там, а за да можем да бъдем доведени чрез Кръста до вечната слава на Царството Божие. Православната вяра е трансценденция на утопичното спасение „без Кръста“ и екзистенциалната разруха на Кръста „без Възкресението“.
Нашето участие във Възкресението Христово в тайнството на Църквата е, от една страна, практическо премахване на всякакъв утопизъм на „широките пътища“ и фалшивите райски кътчета на илюзорното блаженство, и в същото време окончателно преодоляване на безнадеждното затъване в уж непреодолимия негативизъм, тъй като Кръстът Христов носи Възкресението, „истинската радост“, „насладата от вечната слава“. Съкрушаването на смъртта чрез Кръста и Възкресението на Спасителя насочва нашия живот към богочовешката му същност и към неговата небесна участ.
В Христос ние узнаваме и преживяваме, че настоящият живот не е целият ни живот, че биологичната смърт не е краят и унищожението на нашето съществуване. Биологичните граници на живота не определят неговата истинност. От друга страна, усещането, че животът е неизбежен „път към смъртта“, води до екзистенциални задънени улици, до невежество и нихилизъм, до безразличие към същественото в живота. Науката, икономическият и социалният прогрес не са в състояние да предложат съществено решение и изход от ситуацията. Християните са „онези, които имат надежда“ 3(1 Сол. 4:13)., онези, които очакват с нетърпение идването на Царството на Отца, Сина и Светия Дух като окончателна реалност, като пълнота на живота и познанието, като радост, която ще бъде въздадена не само на бъдещите поколения, но и на целия човешки род от началото и до края на вековете.
Възхвалявайки с псалми, химни и духовни песни Господа, Който възкръсна от мъртвите и Който дава вечен живот на всички, и участвайки в ликуването на „празника на празниците“, ние се молим на дълготърпеливия, всемъдър и всещедър Пастир и Изкупител на всички, да въдвори мир в света и да изпрати всички Свои спасителни дарове на човешкия род, за да бъде възхвалявано и благославяно Неговото славно и величествено име, сега и винаги, и във вечни векове. Амин!
Фенер, Света Пасха, 2023 г.
† Константинополски Вартоломей, по Божията милост архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх
––––
Източник: Вселенска патриаршия
- 1(Откр. 21:4).
- 2„Есхатология и история”, Съчинения I. Еклисиологични изследвания , изд. Domos, Атина 2016 г., с. 498.
- 3(1 Сол. 4:13).