Меню Затваряне

„Благочестието“ е истинско почитане на Бога

Анатолий Гапоненко

Анатолий Гапоненко

Във Второто съборно послание на св. ап. Петър 1:5-7 се казва:

„…поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие, към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие, към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.“

Ако се считаме за благочестиви, то това става видно чрез братолюбието.

В Първо послание до Тимотей 4:7

„А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие.“

Човек трябва да развива благочестие в себе си: (Пак там 6:11)

„Но ти, Божий човече, бягай от тези неща и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.“

Благочестието може да е показно и измамно. Във Второто послание до Тимотей 3:5 се казва какви ще бъдат хората от последните времена:

„имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също такива отбягвай.“

Външната проява на благочестие е всичко добро, което може да бъде извършено, включително и съблюдаване на заповедите. От гледна точка на спазването на закона, фарисеите също биха могли да се нарекат благочестиви. Но без вътрешната плънка, простото изпълнение на заповедите не са истинско благочестие.

Кое е по-лесно – да проявяваме външно благочестие или да водим вътрешна борба, да си забраняваме да осъждаме когото и да било, да мислим за някого лошо. Вътрешната борба е изключително сложна и превъзхожда всякакво външно благочестие.

Из „Да бъдеш благочестив или да бъдеш доволен?“

Източник: Вестник „Православен глас“, бр.8/2020 г., издаван от храм „Св. Атанасий“, гр. Варна

Posted in Шарени мисли