Блаженият старец Ефрем Катунакски ни разказваше как благодатта му помагала по най-различни начини при възникващи трудности. Спомняше си за трудовете по ръкоделие, а също и за радващите го утешения на благодатта. Когато тя го посещавала,той с характерната за него младежка простота казал в себе си : - Ангели и Архангели, малко се поотместете настрана, за да видя Господа - моята Любов! От сладостта на тези помисли той целият бил обгърнат от пламък. Из: "Блаженият послушник", Животоописание на стареца Ефрем Катунакски от монах Йосиф Ватопедски
Posted in Ангелофания, Шарени мисли