Християнство.бг
Доц. д-р Костадин Нушев
Професор Николай Никанорович Глубоковски е един от основателите на висшата богословска школа в България, изтъкнат учен-библеист и член на академичната колегия на Богословския факултет при неговото учредяване като самостоятелно звено към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1923 година. Като представител на руската емиграция в България, и на голяма група авторитетни руски учени и професори, напуснали своята родина Русия след Болшевишката революция, той продължава своята преподавателска, изследователска и академична дейност в нашата страна като дава и своя значителен принос за изграждане на висшето богословско образование и за издигане на равнището на научните изследвания в новоучредения Богословски факултет.
Кратки биографични данни
Проф. д-р Николай Никанорович Глубоковски (1863-1937) е един от най-ярките и забележителни православни богослови от края на ХІХ в. и първата половина на ХХ век. Изтъкнат библеист и филолог, историк на християнското богословие и дълбок познавач на Православието, той се нарежда сред най-авторитетните учени и преподаватели не само в Русия, но и въобще сред големите научни авторитети на своето време. Международна слава и висок авторитет в европейските научни и богословски среди Николай Глубоковски придобива с първото си по-крупно научно изследване на тема: „Блаженный Теодорит Кирский: его жизнь и его литертурная деятельность“ (Т. 1-2, Москва, 1890).
Първият период от неговото научно творчество преминава в Санкт Петербургската духовна академия и обхваща годините преди Болшевишката революция в Русия. Освен в областта на православната библеистика, в която работи усилено в годините преди революцията, проф. Николай Глубоковски следи отблизо и развитието на другите области на богословската наука и дава своя критичен отзив и научен поглед за по-важните насоки и тенденции през този важен период. Като резултат от тази изследователска работа през 1928 година във Варшава е публикуван негов критичен обзор на развитието на руската богословска наука. (1)
Като учен и преподавател в Русия през този период той е бил познат, уважаван и високо ценен и от множество български православни духовници и богослови, които били възпитаници на Санкт Петербургската духовна академия и другите руски висши богословски школи. Тези добри отношения с българските професори от Софийския университет, изтъкнати учени и наши духовници по-късно дават възможност на изтъкнатия професор да намери радушен прием и сигурно прибежище в България след превратностите и катаклизмите на революцията, станали причина за неговото изгнаничество.
Николай Глубоковски и богословското образование в България
През периода 1923-1937 година Николай Глубоковски е професор по Свещено Писание на Новия Завет, а от 1929 година е и дописен член на Българската академия на науките. (2)
След установяването си в България в началото на 20-те години на ХХ век, и началото на научно-академичната му работа в Богословския факултет на Софийския университет, проф. Николай Глубоковски продължава да работи активно в областта на православната богословска наука и в по-широк обхват и да участва заедно с други видни представители на руската емиграция – духовници и богослови, в редица международни научни и църковни форуми. Някои от тези международни форуми по това време са посветени на въпросите за Православното богословие и християнския богословски диалог, както и на различни проблеми на връзките и отношенията между Православната църква и западните християнски вероизповедания.
Освен в областта на православната библеистика, в която работи усилено в годините преди революцията, проф. Николай Глубоковски следи отблизо и развитието на другите области на богословската наука. Като резултат от тази изследователска работа през 1928 година във Варшава е публикуван негов критичен обзор на развитието на руската богословска наука – Николай Глубоковский. Русская богословская наука в её историческом развитии и новейшем состоянии. Москва, Издательство Свято-Владимирского Братства, 2002.
Православната църква и началото на богословския диалог
По-активно, съзнателно и убедено проф. Николай Глубоковски се включва през този период в международните инициативи и научни конференции за богословски диалог с Англиканската и Старокатолическата църква. Тази активност на руските православни богослови в годините след Първата световна война е естествено и логично продължение на църковните контакти и диалога на Руската православна църква с посочените две западни вероизповедания от времето преди революцията. Връзките и богословският диалог на Руската православна църква с англиканите и старокатолиците датират още от ХІХ век и се развиват на академично и официално ниво представители на духовенството и богослови от духовните академии.
Според богословското виждане и лично убеждение на проф. Николай Глубоковски този християнски диалог следва да бъде продължен от православните представители на Руската църква независимо от трагедията на болшевишката революция и закриването на висшите духовни и богословски школи в Русия. Според него именно просветените православни богослови и възпитаниците на Руските духовни академии, които в миналото са били носители на дълбоката църковна традиция на Православното християнство и на Вселенската апостолска църква, следва да останат пазители и изразители на автентичната апостолска християнска духовност и на идеалите на Едната, Свята и Апостолска Църква от епохата на първото християнско хилядолетие преди разделението на християните от Изтока и Запада. Следва да отбележим, че посочените възгледи и убеждения на проф. Николай Глубоковски отразяват един ранен етап от формирането на движението за междухристиянско сближаване и диалог в Европа, когато те са фокусирани предимно върху двустранния богословски диалог. Това става ясно и от характера и съдържанието на богословския език, с който той си служи като средство за изразяване на православните църковни позиции в рамките на този християнски диалог.
По това време в този първоначален етап от зараждащото се християнско движение за разбирателство и между-църковен диалог от страна на Българската православна църква участват активно и други двама от първите професори на Богословския факултет – Софийският митрополит Стефан и професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков. Книгата на Софийския митрополит Стефан „Православието – Сила и красота” (София, 1938), съдържа неговите лекции и доклади, изнесени в рамките на Православно-англиканския диалог и на други християнски международни конференции. Тримата богослови са сред първите професори и преподаватели на Богословския факултет, които са познати на тогавашната европейска академична общност и църковна общественост и са сред водещите християнски богослови на своето време – голямата духовна криза след Първата световна война, която дава нов тласък на богословските изследвания и на междухристиянския богословски диалог.
Православните перспективи на християнско просвещение и проблемите на богословския диалог
През 1925 година по повод на юбилейните чествания за 1600-та годишнина от Първия вселенски събор в Никея (325г.) Николай Глубоковски посещава Лондон заедно с някои от водещите висши йерарси на Руската православна църква в Париж – митрополит Евлогий и епископ Вениамин, който е ректор на новоучредената Руска православна академия в Париж, която по-късно се развива като Богословски институт „Свети Сергий”. През тази година руските духовници и богослови участват в множество юбилейни богословски конференции и научни симпозиуми, сред които са и честванията, посветени на годишнината от Никейския събор и отбелязване на значението на Никейския символ на вярата за единството на християните в историята и традицията на Вселенската църква.
По това време освен като преподавател в Богословския факултет на Софийския университет, в чиято научна колегия е включен при неговото учредяване през 1923 година, Николай Глубоковски също така активно сътрудничи като експерт по различни въпроси и към Светия Синод на Българската църква. При определяне на участниците в различни международни църковни форуми и научни богословски конференции през тези години проф. Николай Глубоковски участва в тях и като официален представител на Българската църква. (3)
При своето посещение в Лондон за тези църковни и академични форуми проф. Николай Глубоковски представя своите богословски виждания и позиции чрез два научни доклада. Тези доклади са публикувани в рамките на една научна статия в руското религиозно списание „Путь“ през следващата 1926 година. Статията е публикувана под обобщаващото заглавие „Християнското единение и богословското просвещение в православна перспектива“. (4)
В своето съдържание тази обобщена статия обхваща двете отделни лекции, произнесени от проф. Николай Глубоковски на английски език съответно в Лондонския университет и в Кингс Колидж в Лондон през 1925 година. Лекциите са посветени на темата за християнското единство през призмата на православното богословско учение на Църквата и на въпроси от областта на историята на богословското просвещение в Русия. Двете лекции са обединени в една обща публикация от автора, защото имат общ замисъл и обща тематика – това са историята и перспективите на Православното богословие и отношението към проблемите на християнското всеединство. Освен това и двете са произнесени по едно и също време и по общ повод пред сходна аудитория.
В своите доклади, обединени в посочената статия, Николай Глубоковски систематизира основните библейски, новозаветни и православни светоотечески аргументи за християнското богословско просвещение и за междухристиянското единство, което се основава върху изкупителното дело на Иисус Христос и определя общението между християните във Вселенската църква.
Въпросите на християнското единство, или на „междуцърковното обединение“, както се изразява проф. Н. Глубоковски, са, според него, едни от най-важните въпроси на времето. Тези въпроси следва да се разглеждат в светлината на библейските и светоотечески истини, които за Православието имат общозадължително значение и представляват „общоприети аксиоми“ както за висшата църковна йерархия, така и за богословите и редовите християни. Тези истини, според Николай Глубоковски, „се заключават в това, че вазимното и всеобщо християнско единение е не само заповед на Христа Спасителя и всеобщ морален дълг за християните, но също така тази потребност от единение произтича от самото християнско битие, което без него не може да съществува и да се развива нормално.“
Своите богословски доводи и църковни позиции по темата за християнското просвещение проф. Николай Глубоковски разгръща систематично в духа на Православното учение на Църквата и обосновава библейски в рамките на посочените две лекции, които той разработва в контекста на библейското новозаветно богословие. Въпросите на християнското единство, според него, са едни от най-важните въпроси на времето. Тези въпроси следва да се разглеждат в светлината на библейските и светоотечески истини, които за Православието имат общозадължително значение и представляват „общоприети аксиоми“ както за висшата църковна йерархия, така и за богословите и редовите християни.
Богословската аргументация на проф. Николай Глубоковски по разглежданата тема за християнското единство и за единението на вярващите християни в духовното лоно на Вселенската църква е систематично изградена и логически издържана в духа на неговото новозаветно библейско богословие, което се основава преимуществено върху богооткровените истини в посланията на апостол Павел.
Основните богословски аргументи и православни християнски принципи по темата са разработени от проф. Н. Глубоковски в духа на библейското Свещено Писание и новозаветно богословие, което той разгръща в някои от своите основни съчинения:
- ”Благовестие св. Апостола Павла по его произхождение и существу”. Т. 1-3, Санкт Петербург, 1905, 1910, 1912;
- „Хронология Ветхого и Нового завета”, Киев, 1911 и други.
Според Благовестието за спасението и изкупителното дело на Иисус Христос „когато се изпълни пълнотата на времената Бог изпрати Своя Син“ (Гал. 4:4-5), Който като Богочовек чрез своята кръстна смърт придоби за нас изкупление (Евр. 9:12).“ По-късно през 30-те години на ХХ век проф. Николай Глубоковски разглежда подробно и изследва задълбочено тези богословски истини в редица свои нови съчинения като „Евангелия и их благовестие о Христе-Спасителе и Его искупительном деле“ и „Свети апостол Лука, евангелист и дееписатель“, които са публикувани в гр. София през 1932 година.
Християнското единство и Православно-англиканския диалог
Диалогът с Англиканството, според проф. Николай Глубоковски, е едно от най-важните измерения на православното християнско свидетелство и на мисионерската активност на Руската православна църква сред западните християни както през ХІХ, така и през ХХ век. Още през 1911 година като редактор на руското издание на „Православната богословска енциклопедия“ (Том ХІІ, стълб 731) по въпросите на Англиканската църква проф. Николай Глубоковски, според собственото му свидетелство, „имал радостта“, да запише думите на един изтъкнат англикански духовник за основните характеристика на Англиканството, които гласят следното: „Англиканската църква пази древната традиция на Вселенската църква, осветена от Вселенските събори както в своето църковно устройство, така и в своята вероизповед, която се запазва в духа на Никейския символ на вярата дори и в смутните времена на Реформацията.“
Тази изповед и това съзнание на някои изтъкнати англикански учени и богослови се разглеждат и от Православните християни като основа и най-важна причина за търсене на диалог и сътрудничество по въпросите на християнското единство и богословското просвещение. През следващите десетилетие на ХХ век отношенията между православните и англиканските богослови се задълбочават и разширяват в различни насоки – библеистика, християнска философия, патристика и православна християнска духовност.
От страна на Православната църква през 20-те и 30-те години на ХХ век в този богословски диалог и усилия за свидетелство на Православието пред западните християни участват също така и много други руски, български и гръцки богослови, сред които православни духовници като о. Сергий Булгаков, о. Георгий Флоровски и прот. Йоан Майендорф, богослови и философи като Владимир Лоски, Николай Арсеньев и Павел Евдокимов, а от българските богослови проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков, Българският Екзарх Стефан, проф. Ганчо Пашев, проф. Илия Цоневски, проф. Иван Панчовски и много други.(5)
През следващите години и десетилетия на ХХ век духовното просвещение, богословско образование и християнски диалог между редица англикански учени и клирици, от една страна, и православни йерарси, богослови и представители на Църквата, от друга, се концентрират и в дейността на международното християнско сдружение „Свети Албан и Свети Сергий”, което продължава и до днес усилията за по-добро взаимно опознаване и задълбочено изследване на източната и западната християнска традиции на Вселенската църква и проблемите на между-християнския богословски диалог.
През последните години в областта на двустранния Православно-англикански диалог работи и специална международна комисия – International Commission for Anglican-Orthodox Theological Dialogue (ICAOTD), която продължава научно-богословските усилия за двустранното взаимно опознаване и обсъждане на различни църковни позиции. В тези съвременни богословски изследвания, както преди столетие през 20-те години на ХХ век, така и днес, един от първостепенните авторитети по въпросите на християнското духовно просвещение, православно образование и новозаветни принципи на между-християнски диалог е научно-богословското творчество и библейското новозаветно и светоотеческо учение на проф. д-р Николай Глубоковски – един от стълбовете, първите основатели и професори на Богословския факултет на Софийския университет. (6)
Използвана литература:
1. Николай Глубоковский. Русская богословская наука в её историческом развитии и новейшем состоянии. Москва, Издательство Свято-Владимирского Братства, 2002.
2. Алманах на Софийския университет. Т.1.С., 1988, с. 124-126.
3. Глубоковский, Николай Никанорович. – в: Сб. Русские в Болгарии 1877-2007. Пловдив, 2010, с. 49-50.
4. Глубоковский, Н. Христианское единение и богословское просвещение в православной перспективе. – сп. Путь, 1926, Кн. 4, с.490-494.
5. Цанков, Ст. Християнското всеединство като проблем в православното богословие. – ГДА, т. ІV, 1954/1955, С., 1955; Единителните стремления у православните църкви. – ГДА, Т. ІХ, 1959/1960, С.,1960.
6. През 2013 година членовете на International Commission for Anglican-Orthodox Theological Dialogue (ICAOTD) проведоха своя поредна среща в сръбския град Нови Сад от 7 до 9 септември и посетиха Сремски Карловци – някогашно седалище на архиерейския събор на Руската задгранична православна църква и един от църковните центрове на руската православна диаспора след Болшевишката революция. – Cf. Nachrichtendienst Östliche Kirchen, Ausgabe 37/13, 19.09.2013, Teil B, N 1.
7. Нушев, К. Православните перспективи на богословския диалог и християнското единство според проф. д-р Николай Глубоковски. – в: Сборник в памет на проф. д-р Николай Никанорович Глубоковски. Университетско издателство „Св.Климет Охридски“, София, 2016, с.282-295.
