Християнство.бг
Богословът от Университета в Тарту Андрей Шишков каза в „Интервю на седмицата“, че ситуацията с искането на министъра на вътрешните работи към митрополит Евгений да изрази отношението си към патриарх Кирил, който подкрепя руската агресия в Украйна, предизвиква объркване сред православните енориаши. Те се опасяват, че последствията на ултиматума към митрополита може да се прехвърлят и върху тях. Богословът е съгласен с мнението на главата на лютеранската църква Урмас Виилм, че е необходимо да се намали градусът на напрежението и да се води диалог.
– Министърът на вътрешните работи Лаури Ляанемец каза, че не е доволен от последния призив, публикуван от представители на Естонската православна църква към Московската патриаршия. Той подчерта, че ако до 12 октомври главата на църквата митрополит Евгений не осъди еднозначно изявленията на главата на Руската православна църква патриарх Кирил, той ще предложи митрополит Евгений да бъде лишен от разрешение за постоянно пребиваване в страната. Знаете ли примери от съвременната история, когато светските власти са поставяли подобни ултиматуми на църквата?
– Такива ултиматуми са доста рядко явление, защото по правило православната църква винаги е много лоялна към властите, в чиято страна се намира. Но има например такива истории, когато в една държава има две юрисдикции и срещу йерарсите на една от тези държави се извършват определени репресии. Например в Северна Македония в началото на новия век архиепископът, принадлежащ към Сръбската православна църква (малцинствена спрямо доминиращата, но схизматична скопска църква), беше хвърлян в затвора няколко пъти по различни обвинения.
От последните примери си струва да се посочи Украинската православна църква към Московската патриаршия, която след избухването на войната се оказа в ситуация на фактическа пета колона заради принадлежността си към Московската патриаршия, чийто патриарх всъщност пряко и недвусмислено подкрепя войната. Украинската православна църква се оказа под силен натиск от различни политици, включително представители на различни фракции от Върховната Рада. В крайна сметка украинската държава, представлявана от Департамента по религиозните въпроси, фактически се застъпи в защита на УПЦ-МП, като гарантира, че нейната дейност няма да бъде забранена, и че няма да последват репресии. Това се оказа необходимо, за да може тази украинска църква да се събере. Тя проведе събор и се отдели от Московската патриаршия.
– Преди седмица някои енориаши на Православната църква, включително и вие, протестираха срещу позицията на патриарх Кирил и призоваха митрополит Евгений да се дистанцира от него. Сега митрополит Евгений е изправен пред избора или да изрази правилна позиция, или да бъде изгонен. Как да разбираме това?
– Според мен молбата на МВР към митрополит Евгений да изрази позицията си по отношение на действията на патриарх Кирил е съвсем справедлива, тъй като в случая в естонското общество съществува потребност да се разбере действителната позиция на митрополит по отношение на случващото се.
Що се отнася до забраната на дейността на Естонската църква, за която говорят членове на партията Isamaa, то това е доста крайна мярка. Митрополит Евгений, въпреки че е глава на Естонската православна църква, все пак е само един от нейните членове. И трябва да се види дали, например, има свещеници или миряни, които изразяват екстремистки възгледи, или напротив, подкрепят антивоенните изявления и помагат на украинските бежанци, което е доста често срещано сред енориите.
– Ако митрополит Евгений бъде лишен от разрешение за престой, това означава ли автоматично забрана за дейността на църквата?
– За него да, но като цяло не би било забрана за дейността на църквата. Все пак забраната върху дейността на църквата предполага, например, конфискация на храмове и невъзможност да се провеждат църковни служби в тях.
– Все още не се говори за това. Може ли обаче ултиматумът към митрополита да се счита за гонение срещу църквата?
– Разбира се, че това не е гонение срещу църквата. Но това, което чувстват обикновените енориаши, е някаква атмосфера на страх и несигурност. Хората са обезпокоени от неизвестността в тази ситуация, когато не е ясно дали наистина ще има забрана за дейността на църквата, дали наистина ще бъдат затворени храмове, дали тогава ще загубят възможността да участват в богослужението, или не. Това плаши хората, разбира се. Преобладаващата емоция в момента е страха.
– Кой е митрополит Евгений за енориашите?
– Той е главата на Естонската православна църква, тоест той е предстоятелят, който управлява тази църква.
– Ако не може да продължи дейността си, как ще се отрази това на енориашите?
– Най-вероятно те, разбира се, ще бъдат недоволни, защото всяка забрана от този вид означава, че потенциално същата забрана или репресия може да се приложи към духовенството и дори към отделни енориаши. Има страх и случващото се не радва никого.
– Кой от сегашните митрополити в други страни директно е осъдил патриарх Кирил?
– През март имаше два случая. Първи беше литовският митрополит Инокентий, също член на Московската патриаршия. Той излезе с антивоенно изявление, в което между другото каза, че не подкрепя политическите възгледи на патриарх Кирил. Така той се дистанцира от него.
Вторият беше ръководителят на задграничните руски енории в Париж митрополит Йоан, който също излезе с лично изявление. Имаше и изявление от епархийския съвет, където също доста ясно и остро осъдиха войната, казаха дори няколко думи за патриарх Кирил. Тоест имаме два такива примера, когато лично патриарх Кирил беше осъден. Същото направи и Берлинският и Германски митрополит Марк, който като цяло осъди войната в интервю за едно немско издание.
– Тоест не говорим за някакво масово явление.
– Не, това не е масово явление. Освен ако не вземем, разбира се, Украинската православна църква, която вече се отдели. Вътре в тази църква, още преди отделянето, разбира се, позицията беше недвусмислена от самото начало на войната.
– В какви случаи държавата може да се намеси в църковните дела на правно основание?
– Всъщност въпросът се свежда до това какво е светска държава? В случая светска държава не означава, че държавата не може да се намеси, че тя изобщо не може да пипа църквата. Имаме ситуация на обществена криза и тази тема се обсъжда, тя е дискусионна. Държавата има право да изисква от църквата да определи своята позиция. Всъщност именно такова искане беше отправено към митрополит Евгений. В крайна сметка министърът на вътрешните работи помоли митрополит Евгений не да осъжда патриарх Кирил, а да изясни позицията си – присъединява ли се, или не се присъединява към тезите на патриарх Кирил. Това са две различни формулировки. Тоест, мисля, че дотук всичко беше направено достатъчно внимателно. Гласовете, които се чуват в тази обществена дискусия, искащи изобщо забрана за дейността на църквата, са друга история. Те не идват от държавната администрация.
– Синодът на Естонската православна църква към Московската патриаршия наскоро отново осъди войната. Главата на лютеранската църква Урмас Виилма каза, че това е достатъчно. Кое е по-значимо – изказването на синода, или митрополита?
– Митрополитът е председател на Синода, тоест решението на Синода винаги включва мнението на митрополита. Без митрополита това решение не може да бъде издадено, защото той полага първия подпис под това решение. Чие изявление има по-голяма тежест? Трудно е да се каже, защото православната църква е доста йерархична. От една страна църквата е съборна и всички решения се вземат колективно. Но всъщност най-често окончателното решение се взема от църковния глава.
Разбира се, важно е, че Синодът се е произнесъл. Но, честно казано, този призив прозвуча доста слабо, защото, както виждаме, избраната от Синода реторика не удовлетвори МВР. И наистина, в него има много двусмислени неща, които могат да се разбират по два различни начина. Например, когато вместо думата „война“ се използват евфемизми – „текущи събития“ или „конфликт“, когато войната по никакъв начин не е наречена незаконна и несправедлива.
Там липсва основното, всъщност основния въпрос, който си задава обществото – съгласен ли е митрополитът с позицията на патриарх Кирил, или не? Доколкото разбрах, сега се чака отговора именно на този въпрос.
Що се отнася до архиепископ Урмас Виилм, реакцията му също може да бъде разбрана, защото ако държавата е взела в ръка тоягата и заплашва с нея Естонската православна църква, няма гаранции, че в един момент, някой ден, тя няма да заплаши по същия начин и Лутеранската църква в условията на някаква социална криза. Затова, за да не се създава по никакъв начин такъв прецедент, главата на лютеранската църква излиза с предложение за намаляване на степента на напрежение.
– Наскоро духовникът Игор Прекуп зададе въпрос в медиите, защо се поставят такива ултиматуми? Той попита – въведено ли е вече военно положение в Естония? Може ли тази намеса да се счита за законна?
– Тук можете както да се съгласите, така и да не се съгласите с него. Съгласен съм в известен смисъл, че по формата си това изискване изглежда малко пресилено. Тоест избрана е именно формата на ултиматум с директна заплаха от последваща депортация на митрополит Евгений. От друга страна, може би държавата, имайки опит от взаимодействието си с Естонската православна църква, е решила да окаже подобен род натиск върху нея, защото знае, че в противен случай църквата няма да отговори. Струва ми се, че ние, наблюдавайки тази дискусия от началото на войната, виждаме определен провал в комуникацията между църква и държава. Виждаме, че тази комуникация е много зле изградена, че църквата и държавата не се разбират добре. Всъщност трябва малко да се охладят страстите и да се установи диалог, да се стигне до взаимно разбиране и изясняване на всички въпроси.
– До какво може да доведе в крайна сметка този ултиматум?
– Честно казано, интуицията не ми подсказва нищо. Нещата са 50 на 50. Дали митрополит Евгений ще намери думи, за да изрази отношението си към позицията на патриарх Кирил, който като цяло вече проповядва откровена ерес, твърдейки, че смъртта по време на на война измива всички грехове, което просто противоречи на църковното учение. Това е достатъчно дори да квалифицираме патриарх Кирил като еретик. Но за целта е нужно да се свика събор, който да го осъди. От друга страна, ако той (митрополитът) не направи това по някаква причина, тогава наистина ще бъде лишен от разрешение за пребиваване в страната. И тогава основният въпрос, който ще възникне пред Естонската православна църква, е как да организира управлението си в негово отсъствие.
– Наскоро описахте четири сценария за възможно развитие: влизане в катакомбите, преминаване под крилото на Константинопол, принудителна автокефалия или доброволна автокефалия. Кой от тези сценарии може да се реализира?
– Сценариите, които описах, са сценарии, които могат да се случат едва след евентуална забрана за дейността на църквата. В този случай донякъде първите два сценария са доста реалистични, включително влизането в катакомбите.
– Това какво означава?
– Означава, че хората, които са лишени от възможността да служат в храма, ще служат вкъщи и така те, общо взето, ще изпаднат напълно от общественото внимание. А хората, които участват в тайни богослужения, радикализират обществото, както показва историята. Те се радикализират доста бързо. Най-вероятно това няма да се случи с цялата Естонска православна църква, а само с част от нея – може би най-активната.
Друг сценарий е преминаване към Естонската апостолическа православна църква. Може би, в случай на забрана, част от хората наистина ще преминат към тази юрисдикция. Трудно е да се предвиди каква част, защото отношенията между двете църкви приличат малко на студена война. Има натрупани взаимни оплаквания и като цяло е необходима достатъчно силна воля, за да бъдат преодолени различията. И накрая, вероятно е възможен и латвийския сценарий.
– Всички ваши сценарии описват ситуацията, при която е наложена забрана за дейността на църквата, но това не се обсъжда. Ако все пак митрополит Евгений бъде лишен от разрешение за престой, как ще се развият събитията от ваша гледна точка? Синодът ще избере ли нов митрополит, или Евгений ще бъде митрополит в изгнание?
– Мисля, че най-вероятно той ще бъде митрополит в изгнание. Защото вероятно Синодът се надява, че ситуацията ще се промени и след време той ще бъде пуснат да се върне обратно. Но в същото време Синодът ще се сблъска с проблема как да управлява църквата в отсъствието на нейния предстоятел.
– Какви са настроенията в момента в енориите на Православната църква в Естония?
– Смесени са настроенията – страх и раздразнение. Страх поради факта, че наистина може да последва забрана за дейността и храмовете да бъдат затворени. Раздразнение, защото хората се чувстват онеправдани в настоящата ситуация, защото цялата тази напрегната атмосфера ги изкарва виновни. В същото време те не се чувстват виновни, защото много от тях не подкрепят войната и помагат на украинските бежанци. Освен това, в православните храмове идват бежанци от Източна Украйна и за тях юрисдикцията на Московската патриаршия е приемлива.
–––-
Превод и подготовка на текста: архим. Никанор (Мишков)
Редактор: Артър Туман
