Християнство.бг
Днес в катедралата „Св. Сава“ в Белград, след 55 години се състоя първото богослужение на предстоятелите на МПЦ-ОА и СПЦ, като част от процеса на пълно признаване на автокефалния статут на МПЦ-ОА, което трябва да доведе до споразумение със СПЦ за безпроблемно приключване на процеса по издаването на Томос от Вселенската патриаршия, както и за възстановяване на Охридската архиепископия в лицето на МПЦ, след повече от 250 години.1Въпреки несъгласието на редакцията с тази теза на г-н Наумовски, публикуваме текста като добро разяснение на детайлите от съслужението между предстоятелите на СПЦ и МПЦ-ОА (бел. ред.).
Въпреки, че за обществото днешното богослужение е само само снимки и думи на архиереите, литургията е основната част, която показва единството на църквите в този процес (на единство, бел. ред.). Той е много по-важен за църковната общност, за която богослужебния живот има до-дълбоко значение. Като се има предвид, че в църковните среди се правят опити за различни тълкувания, дали някой е бил почетен или пък е бил понижен, е редно както за църквата, така и за цялото общество, да се запознае с малко подробности, за да не се поддаде на погрешни впечатления.
Организаторите на тази служба бяха много добре координирани, за да се избегнат всякакви възможности за различни интерпретации. И ако думата „компромис“ не може да се използва, когато става дума за литургията, все пак на свободен говор тя може да се тълкува чрез някои детайли на богослужението, които са важни и не нарушават литургичния ред. В тези случаи се внимава да не се понижава никого и да се спазва редът на литургията.
Ето кои са тези части, които показват, че окончателният административен статут на МПЦ-ОА не е дефиниран, въпреки, че според тълкуванията на сръбското църковно общество той сега е автономия.
Първият детайл е бялото було. Това е камилавката с бял воал, която носи предстоятелят на местната православна църква. Архиепископ Стефан и патриарх Порфирий не носеха белите си була. Не го носеше архиепископът, не го носеше и патриархът. Те избраха да носят обичайните черни булá, показвайки равенство. Сутринта в катедралата „Св. Сава“ дойдоха вече облечени и подготвени за богослужение, което за пореден път показа нивото на равнопоставеност, без да позволи на общността да го интерпретира по един или друг начин. След службата обаче, в близост до катедралата, където се провеждаше културната програма, двамата предстоятели носеха белите си була.
Вторият важен детайл е тази част от литургията, в която двамата предстоятели седяха на еднакви тронове – нещо, което не позволява тълкуването, че единият стои по-високо от другия.
Третият важен аспект на това богослужение е, че „македонският“ и сръбският език се използват паралелно като богослужебни езици. Съслужилите и епископите от СПЦ използваха сръбски език, а съслужилите и епископите от МПЦ-ОА – „македонски“ език.
Четвъртият същински детайл в това съслужение е, че четиримата митрополити – двама от СПЦ и двама от МПЦ-ОА, причастиха огромното множество верни в храма „Свети Сава“, които дойдоха да проследят този исторически момент.
Петият, много важен детайл, при който се е внимавало да се запази достойнството на МПЦ-ОА, но паралелно с това и на СПЦ, е архиерейското участие в съслужението.
От македонска страна освен архиепископа, е имало и четирима епископи – Петър, Тимотей, Наум и Климент. От сръбска страна е също толкова важно, още повече, че в богослужението участва само един от епископите на ПОА (Православна охридска архиепископия) Йоаким, който на практика дойде като духовник на СПЦ в състава на Синода на ПОА. Тримата архиереи, които се отделиха от МПЦ-ОА през 2002 г. – Йоан, Марко и Давид, не съслужиха, а молитвено участваха в богослужението в олтара.
Шестият важен елемент в анализа на това богослужение е споменаването на участниците в него. И ако това не винаги е практика, именуването на пълните титули все още е част от този процес. В тази служба бяха споменати само имената и основният титул, но това важеше и за двете страни. Например „Патриарх Порфирий“ вместо „Патриарх Сръбски Порфирий“ и „архиепископ Стефан“, вместо „Архиепископ Охридски и Македонски Стефан“.
Седмият и може би най-важен детайл, който и самият патриарх Порфирий подчерта във видеото от службата на своята фейсбук-страница, е споменаването на главите на поместните православни църкви, като израз на единството на Църквата в литургията. Предстоятелят на поместната църква споменава главите на останалите църкви по реда в диптихите, а архиереите споменават предстоятеля на своята църква.
Какво се случи на днешното съслужение?
Патриарх Порфирий според реда на диптиха спомена всички предстоятели на автокефалните признати църкви, започвайки от Вселенския патриарх Вартоломей до Ростислав – глава на църквата на Чехия и Словакия. Не спомена украинският митрополит Епифаний (защото СПЦ не признава автокефалната ПЦУ), но тук той не прекъсна споменаването, а продължи и спомена архиепископ Стефан, а след това изброи останалите, които участваха в богослужението.
Архиепископ Стефан не спомена предстоятелите на поместните църкви, а само патриарх Порфирий. Това на практика показва, че сегашният административен статут на МПЦ-ОА е нерешен, но тази постъпка е „win-win ситуация“ (при която всички печелят, бел. ред.). Споменаването на архиепископът Стефан в реда на останалите предстоятели (на поместни църкви, бел. ред.), свободно може да се тълкува като израз на готовността на СПЦ да пристъпи към следващата крачка, а това е съгласието за автокефалия.
В това съслужение имаше още два важни аспекта, а именно – речите. Патриарх Порфирий имаше изключително добронамерено слово. Архиепископ Стефан имаше изключително смело и ясно послание, като спомена и патриарх Вартоломей, но и крайната цел – автокефалията, а архиепископът на ПОА, т.е. екс-владиката на МПЦ-ОА Йоан, имаше изключително конструктивно слово.
Тази стъпка, това съслужение вероятно ще открие много, но дотогава очертанията на добронамерените позиции на всички страни ще бъдат много по-ясни.
Ако Порфирий твърди, че това е Божие чудо, нека той и владиците на СПЦ оставят Бог да довърши делото, което този път улеснява много работата на Вселенския патриарх Вартоломей.
————
Адаптация на текста: архим. Никанор
Редакция: Ренета Трифонова
Източник: Религия МК
- 1Въпреки несъгласието на редакцията с тази теза на г-н Наумовски, публикуваме текста като добро разяснение на детайлите от съслужението между предстоятелите на СПЦ и МПЦ-ОА (бел. ред.).
